Възпитаници на социализма. Уви...
/ брой: 142
Само двадесет, двадесет и пет-шест годишните у нас няма как да имат истински спомен за времето на социализма. Всички останали, ако не страдат от амнезия, няма как да не сложат на личните си безпристрастни везни плюсовете и минусите на социализма - като идеология, икономическа стратегия и политика, като поведение и реалност. Защото всички останали са възпитаници на тоя строй и "социалистическият чип" е трудно сменяем в главите им, в паметтта им. Те просто само се преструват на демократи, инакомислещи и реформирани общественици, влезли в новите просторни софийски жилища с дрешници и тераси (които им плаща парламентът), устроили служебно доста прилично съпрузи и близки, без това да се отрази на конфликта на интереси в обществото. А преструвайки се на нови политически лица с нови, необременени от миналото биографии, получават и нови привилегии, заплати, автомобили, власт и слава, макар че тя често им изиграва лоши шеги, защото наистина обществените им желания и амбиции най-често силно надвишават възможносттите им, подготовката им, интелекта им.
Всички останали са просто верни възпитаници на социализма и дали го охулват днес, дали го възхваляват, нямат право да пренебрегват истината за него. В образованието, в здравеопазването, в социалната сфера, в общественото спокойствие, в отдиха, най-вече в труда и заетостта има какво да се припомня на политиците от всички цветове сега.
Можем да се позовем и на няколко имена. И Бойко Борисов, и Иван Костов, и Волен Сидеров, и Надежда и Катя Михайлови, и Асен Агов, и генерал Атанасов, и Васил Божков, и Георги Гергов, и Йорданка Фандъкова, и Цветелина Бориславова, и Цецка Цачева... и още поне стотина личности заслужават да бъдат споменати в тази поредица - те са си възпитаници на социализма. Е, ако още живеехме в онова време, просто сега нямаше как да бъдат толко много и толкова съмнително богати, нямаше да имат хотелски вериги, банки, комплекси, нямаше да диктуват ходовете на властимащите.
То, ако още бяхме в социализма, нямаше да има и такава безработица, проблеми с лекарствата, такова пенсионно осигуряване - един да получава хиляди на ден, друг - сто лева на месец. Нямаше да има такава войнстваща посредственост в културата, чалгализация, проституция, наркомания, такава организирана (и неорганизирана) престъпност, корупция, такава растяща неграмотност. Е, и свободата ни щеше да бъде малко ограничена.
Именно затова, когато сутрин слушате гореизброените и още десетки оратори като тях, помнете, че те са възпитаници и на социализма, а и негови бивши проповедници. Нищо, че повечето от тях сега са новобогаташи, нищо, че сега са властимащи и всичко им е позволено (надявам се временно), не им вярвайте "сто на сто". Внимателно да боравим с думите им, с намеренията им, с възможностите им. А като дойдат новите избори? Задали са се вече "две в едно" за догодина - огледайте листите. Минаха повече от 20 години, не се ли научихме? Нека направим най-сетне истинския избор. За да не налага след още двайсет години пак да се сменя нечий чип...