Въпроси, които искат отговори
/ брой: 139
Чакат ни трудни разговори, и в БСП, и в парламентарната група. Няма шанс да успеем, ако те не са спокойни и добронамерени. И всеки трябва да сподели своите отговори на многобройните въпроси, които ситуацията изисква.
Как се отнасяме към претенциите на улицата? Едно е, когато исканията са ясни и конкретни, друго е, когато се иска всичко и нищо. Едно е, когато се протестира срещу цените на тока, срещу закриването на държавни медии (Гърция), срещу лоши публични услуги (Бразилия), друго е, когато доминира идеята за смяна на политическия модел. Единственият правилен отговор е широка национална дискусия за сериозни промени в Изборния кодекс.
Можем ли да сложим знак на равенство между излезлите на улицата и българския народ? Категорично не. Стотици хиляди наши гласоподаватели ще бъдат разочаровани и обидени, ако посрещнем с безразличие и уплах редица реваншистки, примитивни и изпълнени с омраза към всички и всичко възгласи. Допустимо ли е да мислим за митинги на наши симпатизанти? Според мен - да. Допустимо ли е да бъдат толерирани действия на улицата, които грубо показват закона? Според мен - не.
Вътре в партията. Приемливо ли е да имаме кадрови претенции, все едно разполагаме с абсолютно мнозинство в парламента? "Всички областни управители от БСП!", например. Това е неадекватно и разрушително. Истината е, че правителството не е наше, а с наша подкрепа. Разликата е огромна. Допустимо ли е да хвърлим цялата си енергия за изясняване на вътрешнопартийни противоборства без анализ как това ще се отрази на правителството в толкова тежка ситуация? Лековато е. Обречено на провал е. Който казва "Разпни го!", да аргументира алтернативата и да очертае как вижда следващия ден.
В парламентарната група. Допустимо ли е налагането на "нестандартни решения" без сериозна подготовка, анализ и дискусия? Това ни изправя пред ръба на провала. Можем ли да бъдем принципни и отговорни, без да дискутираме "червените линии"; тези компромиси, които нямаме право да допускаме? Можем, ако мислим, че продължителният престой в опозиция е наша мечта.
Никога не сме били на терена на толкова тънък лед. Дори през 1996 г. Не казвам 1997 г., защото тогава нещата бяха изтървани и просто беше публично оповестена нашата политическа недостатъчност.
Нямам претенции, имам желания. Нямам претенции за държател на верните отговори. Имам желание да изпълним със съдържание понятието "другарство".