Въпреки орязания бюджет метеоролозите кроят планове

В Националния прогностичен център, събиращ цялата информация за времето, заварихме синоптиците Орлин Лазаров и Марияна Попова. Показаха ни първо най-новата си придобивка -  огромен екран от система, част от европейската, работеща на територията на България, която показва всички данни и процеси в развитие. Тук разбираме, че където екранът "грее" в зелено (този ден то покриваше цялата страна), няма нищо опасно. Жълтото обаче е първа степен на опасност, а червеното - висока, когато се наблюдават екстремни явления.
Марияна бърза да се скрие от фотокамерата, но Орлин Лазаров е познато телевизионно лице. "Имаме известни възражения, когато презентаторите на прогнозата се опитват да я интерпретират", споделя синоптикът, който от най-младия изведнъж се превърнал в "най-опитния" сред колегите си. Най-популярната "синя птичка" Любка Кумчева отсъстваше, защото я пуснали в задължителната по бюджет неплатена отпуска - по 5 дни месечно. Лазаров не приема комерсиалния елемент при поднасянето на метеорологичната прогноза, но се е отказал да прави бележки и да се ядосва на чуждото невежество. Показват ни и обезшумената радиокабинка, от която получаваме информацията за времето директно от Националния прогностичен център.
Съседи на прогностиците са хидрометеоролозите, които следят 44 реки у нас по всички утвърдени европейски модели и не спират да се нервят, че точните им прогнози не служат по предназначение, защото няма кой да ги чува, главно в МОСВ. В отдел "Хидропрогнози" дежурният инж. Богомил Христов беше анализирал вече телеграмите от всичките хидрометрични станции в страната. Снежана Балабанова похвали колегата си, че програмите, с които бързо обработват данните, са създадени основно от него. Според въведените от Христов четири степени на опасност - внимание, повишено внимание, критично и тревожно състояние на реката, Ропотамо при "Веселие" бе в тревожно състояние при гостуването ни, защото някои от притоците й са пресъхнали. Другата река в опасност се оказа Пиринска Бистрица, при която има "нарушител" - ВЕЦ, и при Горно Спанчево, ако е имало риби ще си отидат, прогнозира дежурният. Марица при Белово, където има същия проблем, бе отбелязана с повишено внимание. Смолянска Бистрица пък, която наскоро излезе от коритото си "и бях предупредил, че нещо може да стане, и то си стана", напомни Христов, е под внимание, заплашена сега пък от маловодие. И река Росица при Севлиево, където "нарушителят" - язовир "Александър Стамболийски", е долу в полето, хидрометеорологът бе отбелязал с повишено внимание, защото дебитът й в планината рязко бе намалял.
В Централната метеорологична станция, с много и някои познати ни от училище измервателни уреди, заварихме на смяна Божидара Георгиева. При тях се работи на непрекъснат сменен режим, защото на 3 часа през цялото денонощие се засичат метеорологичните показатели. Там също са сред "потърпевшите" от финансовите рестрикции на кризата. От 12-часова сега смяната е от по 6, но на практика е невъзможно са се спази, защото не може да си на работа от 9 часа, когато в 8.30 вече трябва да си при уредите на полевата площадка, сподели Георгиева, докато ни обясняваше работата на барографа.
От директора разбрахме, че на 8 и 9 ноември Националният институт по метеорология и хидрология при БАН ще отбележи 120 години от създаването си под патронажа на министъра на образованието Сергей Игнатов. Защо ли? Ами когато била създадена българската метеорологична служба, тя била към Министерството на просвещението. В София ще гостува генералният секретар на Световната метеорологична организация. Специално поканени ще са президентът на СМО проф. Александър Бедрицки, началник и на Руската метеорологична служба, и президентът на регионална асоциация "Шест" и директор на службата в Хърватска г-н Цачич.
Международните контакти на метеорологичната служба у нас, а по-късно и на института, имат вековна традиция. Сред най-ползотворните контакти е договорът между България и Националната метеорологичната служба на Франция - "Метео Франс". Много български специалисти са работили там веднага след промените в обществената система. Пръв заминал днешният директор ст.н.с. Георги Корчев - тогава бил научен секретар, а французите поискали човек, който говори езика. Двустранните връзки с НИМХ-БАН продължават и предстои подновяване на договора за сътрудничество, обяснява първопроходчикът. Българските метеоролози активно участват в съвместни колективи, разработвали модели. Пример е зам. генералният директор на института ст.н.с. Валери Спиридонов с оперативния модел за прогнози "Аладин". С него се прогнозира времето над ограничена територия, а версия на този модел днес използват във всички европейски държави.
Сред плановете на директора Георги Корчев след юбилейните чествания са курсове или семинари, още не е измислил формата с журналисти в учебния център на НИМХ. Колегите ще бъдат обучавани "да превеждат" научните резултати на актуален, но по-разбираем език за обществото. Такива планове са разработили отдавна в Световната метеорологична организация и амбициите на новия директор са да ги адаптира към условията у нас. Сред основните цели на учените е да разберат какво интересува крайните потребители на тяхната научна информация, които дори не подозирали за възможностите й. Често точно те формулират интересни научноприложни задачи, обясни Корчев, които с минимални усилия могат да се решат, защото са значими за различни отрасли от икономиката и за живота на страната.
Народът е казал: "Всяко зло за добро!" и е имал право. Защото ако не беше отхапала "голямата ножица" солиден дял от бюджета на БАН и ако парите на НИМХ не бяха орязани с милион и половина лева, та да се чуди доц. Корчев откъде ще намери пари за заплати през ноември и декември, може би не точно сега щяхме да се сетим за неизменните си спътници - синоптиците. Да ви срещнем с тях и да ви разкажем за всекидневието им.