Сатирикон
В полите на "Витошка"
/ брой: 32
Над тихия, смълчан квартал една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ. Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше на крайната спирка първия сънен трамвай.
Оптимизмът на младата филоложка, подплатен с две следдипломни квалификации и магистърска степен по пъблик рилейшънс, бе подклаждан с бойкия рефрен на "Марсилезата" и една случайна вестникарска обява с вакантно място за детегледачка. Това бе сто шейсет и четвъртата обява за работа, на която Граматикова откликваше, но числото й се струваше съдбоносно. Нещо й подсказваше, че този път ще успее. Когато трамваят погълна първите пасажери, съкратената преди шест месеца учителка още припяваше "контр ну дьо ла тиранийо", а сърцето й бе изпълнено с мечти и копнежи...
Половин час по-късно научи, че всъщност мястото за детегледачка е заето, но във фирмата имало свободна позиция за компаньонки.
Очевидно Първолета Граматикова не разбра значението на думата и невинно попита дали ще е предимство фактът, че владее перфектно английски и френски. Отговориха й, че френският ще е с особено предимство, а тя попита още дали ще е предимство опитът й по социална педагогика. Отговориха й, че става дума за здрав секс, а тя изведнъж се почувства като на държавния изпит, когато за първи път през живота извади пищов да преписва. И я хванаха.
Първолета Граматикова излезе с поруменели бузи. Жена с такива бузи днес можеш да срещнеш само в платната на Владимир Димитров-Майстора...
Излезе Първолета Граматикова на улицата и реши да сложи край на своя мизерен живот. Да, но как? Нямаше пистолет, нито въже. А и смелост достатъчно нямаше… Да легне на ж.п. релсите? Не, няма смисъл! При това нередовно разписание на влаковете по-скоро би умряла от пневмония, отколкото от прегазване. Първолета Граматикова реши да скочи от Лъвов мост. Застана зад кърпената опашка на лъва и погледна надолу. Най-много да счупиш крак, отгатна намеренията й възрастен циганин, който продаваше "оригинално" уиски "Джони Уокър" за пет лева. С това е по-сигурно, намигна той и й подаде едно шише от своята маркова продукция.
Цяла вечер Първолета Граматикова очакваше смъртта, надигайки час по час полупразното шише, но вместо смъртта, призори й се яви такъв тежък махмурлук, който се явява на Распутин, когато му сервират пресолени пелмени…
Животът не е това, което е, но ако трябваше да избира между дайкири и харакири, бившата учителка би избрала и двете. Призори Първолета Граматикова взе всичките си дипломи, накъса ги на малки книжни парченца и тържествено ги пусна в тоалетната чиния. После седна на компютъра и написа с едри главни букви:
"ЕРОТИЧНИ МАСАЖИ ОТ БАКАЛАВЪР ПО САЙОНДЖИ - 50 ЛВ."
Сетне принтира обявата и излезе навън. Над булевард "Витоша" една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ. Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше своя първи клиент.