Право, куме, в очи!
В курника на Тръмп
/ брой: 25
Нещо нередно става в задния европейски двор на САЩ. Стройното довчера кудкудякане се превърне в какофония. Настъпи тревожна бъркотия. Виновен е стопанинът. В кокошарника не го харесаха от самото начало. Откакто се появи Тръмп, пилци, ярки и дърти кокошки се объркаха кого да възпяват и кого да кълват. Причини за суматохата много, но две събития през последните дни вдигнаха градуса на смута - излизането на САЩ от Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) и опита на Вашингтон да троняса на президентския стол във Венецуела самозванеца Гуайдо.
Опасността в подредения европейски двор отново да се появят американски ракети и да го превърнат в мишена за руските, разбуни и без това неспокойните духове. Обединителните брюкселски призиви вече не действат. Шефът на НАТО Столтенберг - като пряк подчинен на Вашингтон, побърза да обвини Москва за провала на договора, но се въздържа от характерната за него агресивна лексика. Прехапа острия си език и рече, че ще мисли. Външната комисарка Могерини също се сви и предпочете да не се кокошини. Защото и двамата много добре знаят кой провали договора.
На цял свят е известно, че още от времето на Джордж Буш-младши САЩ се бяха заканили да излязат от него и започнаха тихомълком да го нарушават. През цялото това време в Европа мълчаха, да не би да предизвикат гнева на стопанина. Докато не настъпи моментът да паднат в капана на собственото си послушание и на т.нар. атлантическа лоялност. В часа на истината обаче, когато става ясно, че европейският двор ще бъде използван за скверни действия, които може да го превърнат в кланица, призивите за единство вече не вършат работа. Всеки се замисля за собственото си оцеляване. Стига в кокошите глави да е останало нещо от "сивото вещество".
Съмнения в това има немалко. В Берлин прозвуча умопомрачително предложение: Москва да разположи ракетите си отвъд Урал, за да можела Европа да спи спокойно. "Гениалната" идея дойде едновременно от депутати на управляващия ХДС и - забележете, на уж лявата Социалдемократична партия. Какво умилително бюргерско единство в загубата на политически реализъм.
Единството се пропука и със събитията във Венецуела. Пукнатина отвориха италианците, като наложиха вето на общата позиция за признаване на американското протеже за президент. 19 страни подкрепиха десницата Тръмпова, 9 отказаха. Всяка имаше свои мотиви. Челниците в "движението за солидарност" - Франция и Германия, решиха да уловят случая, за да умилостивят Тръмп, който отдавна ги гледа с лошо око. Други - като Полша, Прибалтика и, разбира се - България, не можеха да си позволят мнение различно от това на началника. Защото такъв е дългогодишният им исторически опит. Друго не знаят, не могат, не са и опитвали. Свикнали са да бъдат сателити и нищо повече. Уви, това вече е генетично заложено. Лошото е, че в големите конфликти винаги са се оказвали губещи.
Тук там в Европа се чуха гласове на изтрезняване, но те не стигат до ушите на поседналите във властта. Шефът на Центъра за геополитически изследвания Eurocontinent Пиер Емануел Томан заяви, че реакцията в Европа на авантюрата на САЩ във Венецуела "е потвърдила липсата на единството във външната политика на ЕС". Според него ЕС иска да демонстрира, че трансатлантическото единство е живо и да скрие големите противоречия, които го раздират. Тази реакция всъщност "показа отсъствие на общо геополитическо виждане за интересите на Европа", смята той.
Наричат загубата на зрение в тъмно помещение "кокоша слепота". Освен този недъг обаче европейският елит ослепява и при ярка светлина. Политическата слепота вече е тотална и е факт. С такива лидери участта на Европа не може да бъде друга освен заден двор на Америка.