В Афганистан мирно предават властта на талибаните

Примката около Кабул се затяга. Когато четете тези редове, Кабулският университет вече ще е превзет. В последните десет дни провинциалните столици падаха една след друга. Правителствените губернатори доброволно предават на талибаните управляваните от тях градове. До миналата седмица анализатори пресмятаха, че две трети от територията на страната се контролират от талибаните. Онзи ден техните предни части бяха забелязани на 11 километра от Кабул. В столицата са пристигнали хиляди хора, свързани с досегашната власт. Талибаните превземат казарми и затвори. Ключови градове падат без бой. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш честно призова офанзивата на талибаните просто да спре и да се премине към сериозни преговори. 

Западните посолства енергично подготвят

евакуацията на персонала си

Президентът Ашраф Гани заявява, че ще се бори с нестабилността и насилието. 

(На снимката вляво: президентът Ашраф Гани)

Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че осигурява 5000 военни, за да обслужат "подреденото и безопасно" изтегляне на американския военен контингент от Афганистан. Крайният срок, определен от президента, е 31 август. Очевидно, плановете са били в навечерието на кошмарния юбилей - 20 години от самолетните атентати от 11 септември 2001 г., Вашингтон бодро да се отчете пред света и пред американците: "Трудно бе, но изминалите 20 години на американско военно присъствие в Афганистан дадоха добри плодове". Нещо такова.

Преди месец американски журналист попита Байдън какво ще се прави, ако талибаните се върнат на власт. Отговорът бе, че днешен демократичен Афганистан има 300-хилядна добре оборудвана и обучена армия. Днес афганистанската армия се разпада като никоя преди нея. Правителствените сили 

изоставят градове без съпротива

Кабул предложи на талибаните да се спазарят за властта. Страхът от тях е голям, особено сред градските слоеве. Военните части, доскоро лоялни към Кабул, просто слагат оръжие. В Афганистан са останали островчета на антиталибанска съпротива, но те едва ли ще издържат няколко седмици. Лоялни към правителството жители на предалите се градове горчиво споделят - властта просто ни предаде на талибаните. Не се съпротивляваха...

Въпросът е доколко Гани познава собствения си народ. Президентът като един някогашен фюрер обявява по телевизията, че ще "прегрупира армията"... Само че днес никой не иска да воюва за президента Гани. Той самият иска да преговаря и предложи на талибаните да сподели властта. Кабул предложи да се прекрати военната ескалация. В Катар, където се е установило представителството на талибаните, те отговориха, че преди преговорите президентът просто трябва да се откаже от властта. Талибаните вече обикалят къщите в завзетите градове, за да издирват поддръжници на рухващия режим. И още - кога президентът Ашраф Гани ще избяга от страната си? В американското посолство в Кабул вече унищожавали секретни документи. 

Така в отговор на президентското предложение талибаните да се включат във властта последва ясен отговор - не, докато Гани не подаде оставка. Ясно е, че президентът вече е изгубил контрола върху обстановката в страната. Невъобразими са мащабите на дезертьорството сред армията и сред полицията. 

Американската държава ще гарантира на  своите служители безопасно напускане на страната. Какво ли ще види кабулското летище "Хамид Карзай" в близките часове... То се контролира от турските въоръжени сили.

Екзекуциите вече започнаха

 В Кабул се очаква хуманитарна криза. Икономически страната ще отстъпи още по-назад. 

Светът не е наясно какво е външното финансово влияние в една бедна и неука страна. На каква база ще се гради лоялността на 300-хилядната правителствена армия? Ясно е, че мнозинството от афганистанците са лоялни към Пророка, а не към правителството. Западният свят се придържа към преценката, че конфликтът в Афганистан няма военно решение. Само че талибаните не знаят това. Отношението към правителството в Кабул е отношение като към чужда марионетка. Търпиш я, докато не се открие възможност да я изхвърлиш. 

Лидерът в мюсюлманския свят по правило е и военен лидер. Президентът Ашраф Гани е високо образован и културен човек. Завършил е и е преподавал в няколко американски университета. Професор е по етнология - наука за народите и племената. Би могъл да бъде незаменим гарант за една просветена политика. Мисля обаче, че вече си чака самолета да го изведе от страната. Иначе може да го застигне съдбата на последния "червен" президент на Афганистан Наджибула. През 1993 г. завладелите Кабул талибани го обесиха на едно дърво пред президентския дворец след съответните физически издевателства. На съседното дърво обесиха и брат му. Либералната преса публикува снимките, а част от публиката просто се подхилкваше.

Седем години по-късно, след атентатите от 11 септември, светът ужасен гледаше самолетите, които се разбиват в Световния търговски център. Процесите имат обща логика и донякъде общ генезис. И тук възниква най-тежкият въпрос - 

за радикалния ислям и за фанатизма

Въпросът е какво днес мисли нашият свят за "радикалния ислям". Например за представата, че неверниците са хора от по-долна категория, а на "отстъпниците" (отказалите се от исляма) просто трябва да се режат главите.

Постоянно казвам, че мюсюлманин не е равно на терорист, но нашият западен свят така и не разбра, че главното в борбата не е срещу хората, които взривяват, режат глави и мушкат случайни минувачи с ножове, т.е. срещу престъпниците и убийците, а срещу един начин на разбиране на исляма, който изразява презрение и омраза към останалите хора. 

Ако в близките часове Кабул окончателно падне, както очаквам, надеждите за някакво мирно, цивилизовано уреждане на конфликта ще се изпарят. Все още има някаква възможност властта да бъде предадена на някакво неталибанско правителство, но без умна и светкавична външна помощ това не би могло да се случи. В последните часове вчера започна... мирно предаване на властта на талибаните! Съдбата на Гани остава под въпрос. 

В бежанските лагери

около Кабул вероятно ще се преселят стотици хиляди хора. Накъде ще тръгнат след това е ясно - Европа е привлекателна дестинация. Талибаните вече завладяха ключови гранични пунктове. Те ще решават кого и накъде да пуснат. Предстоящите развития са изпитание за съседните мюсюлмански държави. Въпросът е ще успеят ли те - Саудитска Арабия, Турция, шиитски Иран и монархиите от Персийския залив, да изработят някаква обща политика за Афганистан след изтеглянето на американските войски и за възстановяването на страната. Това е предизвикателство и към световната общност, и към международното право. 

Нужен е висок форум за Афганистан - не само "донорска конференция", която е абсолютно необходима. САЩ се изтеглят, Русия има ангажименти към централноазиатските държави за обща защита. Ключов въпрос е дали Китайската народна република, която по принцип не се ангажира в подобни конфликти, сега няма да упражни своето влияние. Китайците имат противоречив опит с локалните мюсюлмански общности в Сидзян - Уйгурия. Ако се открие възможност, трите Велики сили - САЩ, Китай и Русия, да договорят обща стратегия за спасяването на Афганистан и оттам - за гарантиране на мира в Централна Азия, би било общо постижение на човечеството. Опасението ми е, че драмата на Афганистан тепърва ще се разгръща, а човечеството още не е готово да я осмисли и да ѝ противодейства.