Уважение или политически инфантилизъм

Борис ЦВЕТКОВ

През последните 30 години в страната се появиха политици, които не уважават миналото, не работят за бъдещето, а само за собственото си благоденствие и настояще. Тези хора търсеха самоизява не с подобряване благосъстоянието на гласувалите за тях хора, а с предложения за преименуване на различни обекти, в т.ч. на стотици, а може би и на хиляди улици. Фактът, че не те са градили и именували съответните обекти, никога не ги е притеснявал.
"Под ножа" паднаха многобройни дейци на антифашистката борба през Втората световна война, социалисти, комунисти, интелектуалци, земеделци и др. дейци на левицата у нас и в чужбина. Промъкнаха се идеи да се променят и утвърдени имена, носещи началото си от турското робство.
В столицата ни вече няма улица на името на героя от Лайпциг Георги Димитров, един от най-известните в света българи. Преименуван бе и бул. "Салвадор Алиенде", а барелефът, поставен при откриването, бе "прибран" и изгубен. Разбира се, никой не пита хората, живеещи на тези улици или обекти, желаят ли тези промени или предпочитат, вместо преименуване, те да бъдат ремонтирани и облагородени.
В София преименуването на дадена улица никога не се предхожда или съпътства от някакво действие за привеждането й в съвременен вид. Все пак във всяко решение на Столичния общински съвет се възлага на кмета да информира гражданите за направените промени и да им даде публичност. За съжаление, едно е политическото решение, а друго - реалното изпълнение на решенията и информирането на гражданите, в т.ч. задължителното премахване на старите "социалистически" табелки и поставяне на нови с актуалното име.
В действителност извън идеалния център табели на улици рядко се поставят, а когато има преименуване на улица, много често остават старите табели с имена и номера. Това обезсмисля решенията и често води до обърквания и проблеми за гражданите, търсещи тези улици. Единственият шанс за новите имена е някоя новопостроена сграда, на която собствениците, а не тези, които са преименували, поставят табела с актуалното име. Естествено, тези табели са според вкуса и визията на съответния собственик и нямат утвърден общ вид.

Още преди десет години Столичният общински съвет преименува улица "Класова борба" на ул. "Илия Цанов" и ул. "Н. Масалитинов" (разделят я на две улици). И днес там може да се види старата табела улица "Класова борба", но нямате шанс да разберете новите имена на улиците. Нещо повече - в търсачките още стои старото име, а фирмите също го ползват, доколкото клиентите, а и живущите, не знаят новите имена. Как госпожа Фандъкова си е свършила работата да информира гражданите за променените имена е ясно.
Тъжната шега, че управляващите общината дори не могат да боядисат това, което е построено преди 1989 г., напълно се отнася и за уличните табели, повечето от които стоят непроменени. Когато имената на тези улици са променяни, това създава проблем на гражданите, за които общината очевидно нехае!
Идеята да се прославят имената на бележити личности се компрометира поради бездействието на общината, когато жителите на съответните улици не виждат имената на Н. Масалитинов, Ил. Цанов, ген. Енрот, Видин Даскалов, арх. Хр. Попов, проф. Боровски, Кл. Денчев, Н. Тесла и др.
В центъра на София табелите са повече и дори има информационни табели за делата на съответните личности. Друг въпрос е, че са много по-малко, отколкото са били преди. Нужно е г-жа Фандъкова да си изпълни ангажиментите за информационните табели, в т.ч. и за улиците в най-крайните квартали. Свръхочакване ще е да искаме и нормално асфалтиране, павиране и тротоари.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.