Унижените и оскърбените
/ брой: 91
- Лиле, имам много да ти се оплаквам! Значи, моят мил и любим Цеко започна да става голям пинтия. Кризата му била виновна. Егати престижният бизнесмен!
- Ох, и аз, Миме, в тази посока имам оплаквания! Моят Джуко пък до такава степен го тряснала кризата, че вече сви разходите по посока на мен и започна да кътка повече жена си!
- Жива перверзия! Ама чуй сега. Викам му аз на моя Цеко да ме прати на една екскурзийка в Египет. Всичките Тутанкамони да обиколя. Нали знаеш, на мен Тутанкамони и древно изкуство ми дай! Падам си по тези работи. А той – не! Има, вика, крокодили там, не говоря, вика, за майка ти, а за истински крокодили. Ще ми те глътнат на екс, каквато си хубавка, вика!
- И това ми било бизнесмен – с осем мекичарници, три шкембеджийници и собствен цех за ританки! То и твоят като моя тъпак станал. Подари ми мезонетче, ама от най-малките. И ми го остави аз да си го обзавеждам. Представяш ли си!? Плазмата сама съм си купувала. На лизинг!!!
- Този до втората употреба ще те докара. Като и моя Цеко. Викам му - искам персийски килим, ама аз да си го донеса от страната производител – Персия. Той, наглецът му с тъпак, ми отговаря, че и чипровските килими не били лоши, ей къде било Чипровци. Да съм вземела автобуса и да си реша проблемчето. Пътните той щял да ми поеме.
- Е, ние затова ли инвестираме истински чувства у тези пинтии!?! Язък, че на моя над десет пъти съм му била вярна. А ти нали знаеш, че аз се занимавам с поезии. Ама много се занимавам! Е, исках да правя представяне на последната ми еротична стихосбирка “Будни бедра”. В елитно заведение. Където дори Тони Стораро ще ни пее. А моя Джуко ми вика да си представя поезиите в някое от заведенията на твоя. Представяш ли си унижението. Еротика в шкембеджийница!!!
- Е, там все пак и фрешове правят. И сладолед предлагат.
- От праз и гулия са фрешовете, а сладоледът е домашен и с дъх на лавандула, като в дома на покойника. Носят го в кофа и оттам го разпарчетосват за клиентите. Производство е на главната готвачка Цура. Всичко съм проверила.
- Ох, вбесявам се от тези несправедливости. Трябва ми спешен релакс.
- Знам как ще го постигнем и двете. Кратко посещение в мола.
Ама наистина кратко. Повече от три часа – не! После имам час при дентист! Едвам изкрънках два бона от моя, за да си оправя зъбите. Искал само усмихната да ме вижда.
- Е, ние ще им се усмихваме, а те ще ни унижават!...