ТВ УБИЙСТВА
/ брой: 23
Седмото изкуство отдавна е в ръцете, а може би вече е стъпкано в краката на божествата Танатос и Ерос, а най-често двете съжителстват мирно помежду си с убедеността, че така индексът на жестокост нараства в геометрична проекция. Човечеството още стои на празна гара в очакване телевизията да се превърне в разпространителка на изкуството, както предричаха при зачеването й. Но няма да дочака влак. Николай Хайтов ни предупреди, че е невъзможно да устоим на масовата мозъчна и психоатака на страшилището телевизия върху цялото общество, особено на въздействието на километричните сериали и множеството "екшъни", "трилъри" и прочее филмови чудеса, които "ни видиотяват, разпалвайки в душите ни най-тъмни нагони".
Кому не се е случвало да се разхожда с дистанционното сред изобилието от канали и насреща му излиза все едно и също - удавен в кръв екран, бомби и куршуми сеят смърт. Шеметни преследвания и престрелки, юмручни боеве, ужасни садистични сцени го населяват. И при такава многотия си безпомощен в избора си, казано просто, няма нещо свястно за гледане.
От доста време "колекционирам" заглавията на филми и сериали в телевизионната програма. Никой не пита зрителя, ще ли, не ще ли убийства, те са му поднесени на тава: "Диагноза убийство", "Двойно убийство","Убийство зад кулисите", "Убийства в Мидсъмър", дори "Убийства в Рая". Продължавам с "В настроение за убийство", "Нарича се убийство", "Убийствата в Чери Фокс", има и сериал "Убийство по сценарий", но още и "Убийства от класа", а също и "Сезони за убийства", да се знае и помни, че има и "Праведно убийство". И заглавията с "убийци" и "убиване" удрят право в целта: "Убийци", а и "Серийни убийци", пък и "По следите на сериен убиец", още и "Пазители и убийци", "Капан за убийци", "Убийствен пъзел", "Ожених се за убийца", "Бъфи, убийцата на вампири", "Убийците на старата дама", "Жена, заради, която да убиеш", "Убиваш ме", "Убиец от сайта Крейглист","Убий ме, моля", "Кой уби Джулия", "Да убиеш свещеник", "Роботи убийци", та дори "Тръпката да убиваш". Но има и "Убиец по рождение" и "Чаровният убиец" е на екрана, но ако сте гостоприемен, просто "Посрещнете убиеца".
Не е по силите ми да изброя всички филми, които още от заглавията ни вкарват в "тъмната половина" на света, още повече, че много кървави саги носят привидно прилични и целомъдрени наименования и не съм ги включил в този черен поменик. Но и в тях може да видите коравосърдечни изпълнители на мокри поръчки, каквито между впрочем се навъдиха и под родното ни небе, макар да не са такива красавци като Том Круз от "Съучастие". А във филм, наречен "Море от любов", се давиш в океан от ужасяващи убийства.
Но да продължа със заглавията на сериали и филми, които не донасят нищо друго, освен озверяване, манипулиране, зомбиране и "мозъчно промиване", дори затъпяване. След "убиването" идва "умирането". Знаменитият Брус Улис се подвизава в екшъна "Умирай трудно" четирикратно. Зрителят има и избор - "Умирай умно!" Заглавието на трилъра "Не умирай сам" пък звучи като призив, докато в друг екшън е категорично ясно: "Ромео трябва да умре". В програмата вали дъжд от смърти: "До смърт", "Внезапна смърт", "Смъртта на лорд Еджуеър", "Смъртта на Супермен" и "Търговец на смърт". Голяма е честотата на прилагателното "смъртоносен": "Смъртоносни инжекции", "Смъртоносна битка", "Смъртоносни роботи", "Смъртоносно оръжие","Смъртоносен противник", "Смъртоносен капан", "Смъртоносен списък", "Смъртоносен стремеж", но има и "Посмъртно", и "Посмортем", за капак одобряващото "Смъртта й прилича". И от сериал в сериал, и от филм във филм убийствата стават все по-изобретателни, смъртите - все по-жестоки - със заглавия като "Под прицел", "Точен изстрел", "Жива мишена", "Трудна мишена" с друг любимец Жан-Клод ван Дам, "Нежна мишена", "Куршуми", "Шест куршума", "Златният куршум", "С куршум в главата", "Спри! Или мама ще стреля" и прочие. От целия филм "Две димящи дула" на читателя му стига да запомни репликата: "И сега какво - няма пари, няма марихуана, а само една камара шибани трупове". Гледаш тия филми дрогиран и "все едно си там", както гласи една популярна реклама. И си мишена, без да го осъзнаваш.
Ако си мислите, че моят "кървав списък" свършва тук, мамите се. Не може да се преброди телевизионното блато - осеяно е с "шибани трупове". Ще продължа и в следващата сряда разходката по заглавията в телевизионните канали, а дотогава ви оставям да си помислите защо долнопробните филми на насилието като слана попариха много млади и им повредиха рецепторите, та сега не могат да разграничат кое е истинско изкуство, кое е имитация. А за тия поражения лек няма.