Цялостен и многообхватен портрет на Димитър Талев

Такава нелека задача си е поставил Панко Анчев в най-новото си издание "Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев", което съвсем наскоро предложи на читателите столичното престижно издателство "Захари Стоянов". През последните 3-4 десетилетия, наблюдавайки отблизо и анализирайки текущия ни национален литературен живот, Анчев успя да обогати съвременната ни литературно-критическа мисъл с 25 стойностни произведения, които го наредиха в първия ешелон на днешната ни оперативна литературна критика. Сред тях той придава изключителна значимост на "Философия на литературната ни история", която се появи на бял свят през 2004 година. Тази книга, по негова преценка, разкрива във философски аспект художествено-естетическите му подходи и възгледи върху генезиса на съвременното ни литературно битие. От позициите на компетентен творец, високо ерудиран изследовател и задълбочен анализатор, Панко Анчев претегля на чувствителните си везни автори, техните творби, художествено-естетическите им достойнства, тенденции и приносен характер. В упоритата му изследователска и задълбочена анализаторска работа от критичното му обозрение обикновено не убягват и най-труднозабележимите детайли при внимателното му общуване с автори и техните произведения. Това му дава възможност да ни предлага едно прецизно, обективно, обхватно и изискано четиво. В повествованието му силно впечатляват интелектът, дълбоката аналитична мисъл, умението да се извежда и анализира, при разсъжденията - възрожденският патриотизъм и здравата социално-гражданска позиция в преценката на историческите факти и събития. 

Именно това вдига летвата на високите критерии, към които се е придържал твърде професионално и отговорно Панко Анчев при изграждане на цялостния портрет на Димитър Талев като човек и творец в произведението си "Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев". "Димитър Талев, отбелязва авторът, не е просто разказвач, романист, публицист, драматург, който разказва, а дълбок мислител, който изгражда образи и пресъздава живота. Героите му са живи хора, словото му - изящно, завладяващо, повествованието - увлекателно, родолюбието - неповторимо."

Общувайки с това твърде приносно заглавие на Панко Анчев, читателят се убеждава, че критикът е пътувал десетилетия може би из човешкия и творческия свят на Димитър Талев и го разглежда като обител на идеи и свидетелство на една буреносна и преходна епоха. За отбелязване  е обаче, че авторът вижда творческата реалност, различна от досегашните интерпретации на литературознанието, което представяше доста едностранно творческия живот на писателя. Авторът ни предлага едно задълбочено тълкуване на цялото творчество на този наш литературен колос, като се спира и на политическите му статии, публикувани във в. "Марица", а също така и на неиздадените след 9 септември 1944 година прозаични и публицистични книги.

Димитър Талев не става изведнъж голям писател. Пътят му към литературния връх е дълъг, сложен, дори труден. Но невероятното му дарование и трудовото му постоянство го правят неповторим майстор на епическия исторически роман. "Чрез Талев, пише изследователят, епическият роман в българската литература получава не просто ново дихание, но се обогатява и с нови идеи и жанрови особености". Писателят от Прилеп показва, че литературата е достигнала нов етап в своето развитие и е способна да пресъздава и изобразява свидетелство, мащабно за времето, в дълбочина, неповторимо в цялата му впечатляваща сложност. Но, както споделяше навремето и Ефрем Карамфилов, за да оценим достойнствата на дадено произведение, то трябва да се препрочита. Това важи в още по-голяма степен и за Димитър Талев, който не се постига също с еднократен прочит. Всяко връщане към него като творец и личност помага да се открият и преосмислят неосъзнати детайли и идеи, за да се почувстват изумяващата всеобхватност и разтърсващият дълбок психологизъм при изграждане на многоликата образна система и отразяването на вълнуващи, напрегнати, драматични случки и събития. И може би това заставя и критика да заключи, че след епическото време на Димитър Талев българската литература се преобрази, придобивайки невиждана представа за сила и енергия. В края на 50-те години и началото на 60-те години на миналия век в нея навлезе нова креативна генерация от поети, писатели, критици, драматурзи.

Авторът ни връща към първите по-зрели творчески изяви на Димитър Талев, далеч преди раждането на "Железният светилник", като ни запознава с идейно-естетическите стойности на романите му "Усилни години" и "На завой". В тези произведения оживява преображението на българския дух. В тях, както и в разказите му, са намерили отражение разпадът на родното семейство, рушението на патриархалния бит, промените в нравствеността и народопсихологията, пренебрегването на духовните ценности пред стремежа към материално благополучие и т.н. В същото време са изведени на преден план и усилията на писателя да проследи и историческото зараждане на националната идея, която определя поведението на цели поколения. И разсъждавайки върху историческите повести на писателя, Панко Анчев стига до извода, че те в тематично-сюжетен аспект са все още живи и вълнуващи, актуални, прекрасен урок по родолюбие.

Паралелно с това авторът придава особено значение на романа "Усилни години". Това произведение ни насочва към света, който ще прикове вниманието на читателите и ще създаде големия Димитър Талев, превърнал се в един от най-ярките и талантливи представители на българската белетристика през втората половина на ХХ век. Особено атрактивен анализ ни е предложен и на романа му "На завой", който е, според автора, чиста проба политическо литературно явление, макар че е изграден на семейно-битова основа.

И както се очаква, в критичното полезрение на автора ударението е поставено върху забележителната четирилогия на гениалния ни белетрист от Прилеп - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам". Това е безспорно един от най-внушителните върхове в генезиса на българския литературен свят. Тези произведения са неоценим шедьовър в златната българска духовна съкровищница, извисили по неповторим начин силата, могъществото и респектиращото величие на българщината.

Значителен брой страници са посветени, и то не без основание, и на романа "Самуил", който авторът намира за едно от най-значителните произведения на родната ни историческа белетристика.

Прави чест на Панко Анчев и че вдига отново завесата на едно позатулвано, прикривано с измамна фалшива маска време. Той изравя от смълчаните дебри на миналото публикации, които свидетелстват за прибързаните и недостатъчно обмислени, наивно пристрастени увлечения на писателя още през 30-те години към националсоциализма на Хитлер. "Той, пише авторът - възприема националсоциализма като идеология, която трябва да вдигне Европа срещу несправедливостта на Версайския и Ньойския договор, наложени незаслужено на държави и народи".

Ровейки се добронамерено и старателно из някогашната гореща публицистика на писателя, Панко Анчев не оправдава политическото му поведение, което го прави лека плячка на най-човеконенавистната идеология и политика. Нещо повече - той не е убеден, че всичко, което е вършел, е заради Македония. "Македония, споделя той, е само първоначалният му подтик." 

Новият прочит, който ни предлага Панко Анчев за житейския и творческия път на Димитър Талев, наистина ни дава възможност да вникнем още по-проникновено в неговото творчество и идейни убеждения, за да  опознаем в най-голяма широта и дълбочина неговия неоценим принос за духовното и национално-историческото ни развитие. И затова мисля, че след Вазов трудно бихме открили друг, по-български респектиращ белетрист, който да е завоювал подобно върхово присъствие в отстояването на българската национална кауза. В книгата на Панко Анчев най-сетне виждаме истинския, големия Димитър Талев.