Светът е малък
Целувката
/ брой: 63
Ако имаше наказание за целувки, моето поколение отдавна да е изгнило по пандизите. Целувахме си мощно от радост и ведрост, за здраве, успехи и празници. И жените не се дърпаха, дори чакаха това приятелско съприкосновение. В редакциите пък, за Осми март, започвахме с цветята и целувките от първия до последния етаж - от чистачката, та до главната редакторка. А после - веселие и радост. Виж, тайните целувки си бяха "под ключ". Независимо че скрито-покрито трудно оставаше при склонността ни да се похвалим.
Пиша това, защото една толкова открита и пред камерите целувка на Кубрат Пулев след победата над румънеца в Калифорния стана повод за някакъв скандал отвъд Атлантика. При това девойката Ривало, която го играеше репортерка, съвсем не ми изглеждаше омерезена от спонтанната искреност на боксьора. Дори му благодари, а по-късно се весели изпепеляващо на тържеството в неговия щаб.
Явно друг механизъм бе задвижен. На кого му пука, че в случая именитият ни спортист е слязъл току-що от ринга след наистина кървав мач, преливащ от адреналин и еуфория от победата. При това Пулев бе много внимателен и кратък с целувката, която хвърли в ужас феминистките и може би заинтересовани около тях лица.
Да оставим на компетентните органи да нищят тази "трагедия". Но тъй като стана въпрос за целувките, нека хвърлим поглед в най-общ и дори иносказателен смисъл към тази вечна проява на близост между човешките същества.
Едва ли всичко започва от онази целувка на Юда в Гетсиманската градина, но все пак тя е знаков символ за предателство. Мислел съм си до каква степен в целувалната рапсодия между соцлидерите навремето имаше неискреност. В крайния етап на разсипването на системата, определено - да. Виждал съм го на място по време на късния Брежнев и кариерно напористия Горбачов в контактите им с Живков. Отчетливо личеше и в лигавенето по устата на лидерите от блока, който постепенно губеше смисъл поради икономическа несъстоятелност, идейно колебание и серия от предателства.
Сега подозрително съзирам, че между онези целувки преди 89-та и тези днес в евроинституциите има нещо сходно. Имаме си общност, съвместни цели и ценности, общ пазар и военен блок. Наша милост отново се прилепва целувално мазно като рапан към голям кораб и трепери да не започне почистване на корпуса. Имаме си и отново представител, отговорен за целувките. И с ръка на сърцето трябва да признаем, че майсторски ги награбва отдалеч с поглед, после и телесно - няма мърдане, мъртва хватка. Друг е въпросът, че политиците на Запад имат дежурна усмивка като лицев тик и само допират бузките, но не винаги, в знак на близост. А наша милост си кара по балкански, прегръща, побутва свойски, притиска и целува мощно. Но хак да им е. Приобщили са ни, ще ни търпят.
И още нещо си мисля. Има ли у нас целунати от Бога. Ами изглежда, щом си купуват елитни апартаменти на цените на спанака. При това някои велможи ги извозват с отделен асансьор до покоите им, за да не им се мотае в краката плебсът с поредната кофа миризливо зеле може би. Но той, асансьорът на властта, се качва по етажите, понякога спира, ала се спуска и в сутерена, засяда. Ако не го извадят техниците, при желание.
Такива работи с целувките. Има ги всякакви. Но я се нацелувайте у нас безкористно с истинските си приятели, защото навън не се знае какви ценности ще настъпите. Пък и може да си платите!