Целесъобразност

През 2011 г. написах "животопис", озаглавен "Джeдай", посветен на Росен Плевнелиев, тъй като президентът някога носел значка на джeдай. Тогава прогнозирах, че може да обърне президенството в "къща на джeдаите". Изтече доста вода, държавният глава натрупа грамада от гафове. Някак великодушно опрощавахме изцепките му, все с оправданието за речова немощ и липса на красноречие. Или пък хвърляхме вината върху съветниците и протокола му - толкова им стига шиникът. Не сме забравили, пък и самият Плевнелиев - още по-малко, че бе назначен за президент от Бойко Борисов, сиреч той е нещо като служебен държавен глава. Избран бе с гласовете на 1.7 млн. българи, т.е. една четвърт от имащите право на глас. Но ние не сме дребнави като подстрекателите на протеста, които не признават нито изборите, нито резултатите от тях, само защото техните партии не са в Народното събрание.
В интерес на истината Росен Плевнелиев вече придоби "вид на изглед" - ако не на нас, поне на себе си внушава, че извървява пътя от мениджър и милионер до политик и държавник. И повтаря, че си знае правата и отговорностите по Конституцията, че се стреми да бъде надпартиен и президент на всички българи. И по-важното - вече не го виждаме  непрестанно усмихнат до ушите като абитуриент. 
Но протестът върна усмивката му. Президентът не скри симпатията си към променадите и хепънингите по "жълтите павета", напротив - умилително им се радва и заклейми правителството още на втората му седмица, т.е. остави го без височайше одобрение. Така зае позицията на една по-малка част от населението, пренебрегна милионите. А ужким е пастир на народа.  Политологът Борис Попиванов обобщи, че държавният глава се изживява като "усмихнатото лице на протеста". Бащата на нацията се включи в десния марш на Реформаторския блок, на тинк-танковете, "Отворено общество" и разните там институти и фондации, които имат в названията си задължително или "демокрация", или "пазарна икономика", или "либерални стратегии", или "прозрачност", или "публичност" и тем подобни. Видя се, че битката за дясното не е платоническа, а доволно платена, щедри субсидии е раздал Тръстът за гражданско общество за Централна и Източна Европа.
Росен Плевнелиев не само превърна президентството в "къща на джедаите", но я противопостави на "къщата на духовете", както на шега журналистите наричат парламента.  Президентът наложи частично вето върху бюджета по целесъобразност, което означава съобразно целта, израз, удобен да прикрие всяко лицемерие. Бившият председател на Конституционния съд Неделчо Беронов възкликна: "Вето по целесъобразност? Такова чудо няма." Политици, юристи и анализатори  видяха във ветото груба намеса в дейността на изпълнителната власт. Най ми хареса Орешарски, който каза, че ветото е с "икономически неиздържани и политически пристрастни аргументи" и с него президентът прави "още една стъпка в поредицата от небалансирани и едностранчиви действия, които предприема напоследък в противоречие с конституционно възложените му функции на надпартиен, балансиращ и обединяващ фактор в обществения и политически живот". Държавният глава остана неразбран: та той просто поиска да знае повече за приходите, разходите и предвиждания нов дълг. Като че ли зад целесъобразността се крие обикновено любопитство. Защо той не прояви същото любопитство към бюджета на Бойковото правителство, към убийствената фискална политика на Симеон Дянков, а сега се прави на мъжага, дуе мускули. Тогава заради политиката на икономии фалираха 150 000 фирми и те извадиха на улицата 400 000 безработни, а корпоративната задлъжнялост достигна 160 млрд. лева.
Целесъобразността си президентът подкрепя с искания за прозрачност и прогнозируемост, търси честност и конкретност. Та да остане верен на себе си, да вземе да ни обясни с думи прости, ако ще и по комсомолски, има ли нещо вярно в писанията и предаванията за задкулисните  му зависимости. Да повтаря час по час, че това е кампания за омаскаряване на държавния глава, не хваща дикиш. Вместо това да излезе и да разкаже какво го свързва с обявения за олигарх Иво Прокопиев, имал ли е вземане-даване с офшорки. Народецът е любопитен да знае как е станал милионер държавният глава, пита го по целесъобразност, както и той иска да знае всичко за бюджета.
Под път и над път като латерна Плевнелиев повтаря, че работи за консенсус и диалог, за неразделяне. Но сега окончателно пропиля шанса си да бъде обединител на нацията. Актуализацията на бюджета ще бъде прегласувана, само се забавя изпълнението на някои важни действия, които могат да засегнат най-уязвимите социално. Заради някаква си целесъобразност!