На фокус
Откровението на Джордж Фридман:
"Три морета" може да е новото НАТО
Триморието елиминира създаването на европейска армия и ще е втори ЕС за страните "втора категория"
/ брой: 68
Велизар ЕНЧЕВ
На 3 април БНТ излъчи интервю с американския политолог Джордж Фридман, което би трябвало да е тема №1, ако не броим войната в Украйна. Но казаното от Фридман има пряко отношение към драмата на украинците, защото ни разкрива сценарий, който се реализира пред очите ни вече втора година.
В присъщия му откровен стил, определян от мнозина като пророчески, американският политолог чертае течащ в момента сценарий за създаване на нов военен блок на Източния фланг на Европа, който ще дублира НАТО. Според Фридман 12-те държави от инициативата "Три морета" (Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България) трябва да създадат собствен отбранителен съюз.
И с просто око се вижда, че "Трите морета" свързват транспортно Балтийско, Адриатическо и Черно море. А където има инфраструктура и комуникации, при това граничещи с Русия, рано или късно там идват и западни войски. Внушението на Фридман е кристално ясно: такъв армейски съюз ще осигури на 12-те държави много по-добра защита от "руската мечка", отколкото Северноатлантическият пакт.
На пръв поглед идеята конкурира НАТО. Но само на пръв поглед. Всъщност това е
втори военен алианс на Запада
маскиран като грижа за Източния фланг на НАТО. Нека го кажа направо - самостоятелен отбранителен съюз на 11-те членки на НАТО (Австрия не е в пакта) спестява на военните стратези във Вашингтон задължението да влизат във война с Русия заради Украйна, Прибалтийските републики, Полша или Румъния.
Зад добре завоалираната логика на янките се вижда нежеланието им да проливат кръвта си за фронтовите европейски държави с Руската федерация. Тази "привилегия" благородно се преотстъпва на евровасалите, наричани за благозвучие "съюзници" и "евроатлантически партньори".
Фридман само осъвременява концепцията на полския политик Йозеф Пилсудски (1867-1935) за съюз на държави от Балтийско до Черно море, който трябва да предотврати коалиция на Германия с Русия, известна като "Intermarium" (на полски Miedzymorze). Сравним ли идеята за нов военен евроблок с британско-американската военна операция "Шок и ужас", превърнала Ирак в кърваво бойно поле, неизбежно изплува новата Коалиция на желаещите. Или по-точно казано - старата иракска бойна песен на нов европейски глас.
Ако някой наивно попита какво е бъдещето на Европейските въоръжени сили, за които така фанатично се залагат всички френски президенти, отговорът е един - никакво! И това е другата скрита цел на "Трите морета" - да осуети създаването на независима от САЩ европейска армия. Първата цел вече я посочихме - възможен военен сблъсък с Русия!
Звучи цинично, но нима не е факт?
А и кога в близката и далечната история цинизмът е бил чужд на Великите сили? И кога "малките" не са плащали сметките на "големите" при световна война или локално кръвопролитие?
Ако още не сме убедили колебаещите се каква е тайната мисия на "Три морета", през април 2017 г. Атлантическият съвет ни отвори очите.
На конференция в Истанбул, под мотото "Да направим "Три морета" приоритет на екипа на Тръмп", ген. Джон Джоунс - президент на Центъра за международна сигурност на Атлантическия съвет, направи култово признание: "Това е трансатлантически проект с огромни геополитически, геостратегически и геоикономически последици, целящ да отстрани ръката на Кремъл от европейския енергиен сектор". Очевидно ген. Джоунс е и дипломат, след като елегантно спестява истината за милитаристичния характер на Триморието. Защото е азбучна истина, че геополитиката се реализира най-вече с военни средства.
Нека сега видим "българския принос" към "миролюбивата" инициатива "Три морета". Веднага ще припомня, че главната заслуга за българското домакинство на инициативата през юли 2021-ва бе на Румен Радев. Той буквално го изтръгна от Прибалтийските републики, за да подпомогне предизборната си кампания за президент.
И каква изненада!
По време на софийската среща се проведе видеовръзка с американския президент, на която Джо Байдън, за общо удивление, специално поздрави анонимния за света и българите служебен икономически министър Кирил Петков. Тогава ни светна "червената лампичка", че щатското внимание към министър и изравняването му по ранг с държавния глава на България е знак за височайшо благоволение. Само месец по-късно то се реализира в политическия проект "Продължаваме промяната".
На софийски форум се лееха заклинанията, че територията на 12-те държави представлява една трета от целия Европейски съюз, а населението им е общо 111 милиона души. И че държавите от този регион създават 10% от БВП на ЕС и имат ръст над средния за Съюза. Сиреч, това е икономическа сила, която е с огромен потенциал за развитие. Но Джордж Фридман повдигна завесата над "Трите морета" и ни уведоми, че потенциалът на Триморските държави е идеален и за военен съюз, способен да воюва с Русия.
При откриването на форума Румен Радев заяви: "Три морета" не е нито съюз, нито е военен, нито е срещу Русия."
Фридман твърди точно обратното. И фактите дотук подкрепят неговата, а не президентската теза. И още едно послание от Триморската среща в София не бива да се отминава. Някои оратори обявиха, че от момента на своето създаване инициативата "Три морета" имала визията да допълва, без да се съревновава с Европейския съюз...
Тези оратори излъгаха. "Три морета" не само трябва да е второто НАТО на източните евровасали, но и вторият Европейски съюз на страните "втора категория". Затова да благодарим на Джордж Фридман. Триморското му откровение ни отваря очите за мъглявото ни бъдеще в нов военен и политически съюз.
Дано не е като украинското настояще!