Тестване

    В политиката, както и в живота, има периоди на тестване. И ако във всекидневието ни лукавото проучване на личност или на заплетена ситуация си е проблем за домашна употреба, то в международните отношения и практики изследването на нагласите и реакциите на отделните държави и лидери е често от съдбоносно значение. Тук освен това тестването съвсем не може да изключи вероятността от подготовката за по-широкомащабен конфликт с пагубни последици. Тази тревога вече открито се споделя и също така упорито се омаловажава, за да не се стресират хората. Факт е обаче, че наслагването на събития и факти и повтарянето на словесните конструкции "заплахата Русия", "решителен отпор", "съюзническа солидарност", "ултимативна позиция", "стратегически съперник", "преднамерена ескалация на конфронтацията" и много други от този род предизвикват най-малкото смущение и не особено ведър поглед дори в близкото бъдеще.
    Технологията за пускането на "пробни балони" в критични зони е многообразна и по правило е дело на стратези с богат опит и решимост. Понякога поводите за провокирането на конфликт изглеждат невинни, играе се на тънката струна на човешкото състрадание и съвест, а често се възбужда и чувството за патриотизъм и родолюбие. В обсега на тази отработена технология влизат мними и истински атаки, гинат хора, провалят се и въздигат политици, насочват се или се отнемат парични потоци, елиминират се привилегии и се облагодетелстват нарочни личности, купуват се политици, дори и държави чрез тях. Всичко зависи от целта на упражнението и големи интереси. А който не е разбрал това, е или романтичен наивник, или просто демагог, криещ симпатиите си, може и участието си в схемите от едната, другата или кой знае коя страна във все по-опасната политическа рулетка.
    В последно време Балканите отново потвърждават старата истина, че са зона на противопоставящи се глобални сили и интереси. Така от ръкава с конфликтите бе изваден отново косовският заек. Просто и лесно специални части от Прищина арестуваха сръбския правителствен служител Марко Джурич, отговарящ за Косово. По-късно той бе освободен със забрана да влиза в, както обичат да казват някои, "най-младата държава на Балканите". Но и заклеймен със забраната да преминава косовската граница, която сърбите възприемат единствено като "административна". Инцидентът се разиграва пред погледите на европейските умиротворители в сръбската част на разделения по етнически признак град Косовска Митровица. Всъщност там, където неотдавна бе смъртоносно прострелян един от лидерите на косовските сърби Оливер Иванович. В случая имаме наслагване на две събития - едното с трагичен край, а другото, изглежда, поставило пак край на опитите да се постигне споразумение между Белград и Прищина. Дали този факт или нещо, което дори не знаем, обезсърчи доскоро по-оптимистично настроения сръбски президент Александър Вучич, който заяви унило: "... работата е безсмислена".
    А дали е безсмислено нагнетяването на взривоопасно напрежение в доминираните от сръбско население общини на Северно Косово? И не е ли това пак своеобразен тест за способността за реакция на Сърбия по болната косовска тема? И още - не се ли проучва реакцията на Русия по инцидента, която открито подкрепя сръбската кауза по Косово, и дали Косово не се държи като един от вариантите за възпламеняване на местен тежък конфликт с детонатор за по-широкомащабни действия с намеса и на външни играчи?
    В този сценарий може би има доза конспиративност. Но в умишлено нагнетяваното напрежение между суперсилите от малкия огън може да пламне големият пожар. Виждаме добре какво се случва с още обвития в тежка неизвестност "случай Скрипал" и използваното на също така неизвестно, поне за експертите извън Великобритания, бойно отровно вещество. Това не пречи обаче инцидентът да се експлоатира политически и медийно да тества реакцията за партньорска солидарност, но и прага на търпимост на посочената за виновник, по формулата "голяма вероятност", руска страна. Но и нещо, което е много важно - и на нейни вероятни поддръжници при критични стойности на международна конфронтация. Трябва ли да припомням, че създалата се ситуация даде възможност да се изследват внимателно под лупа, да се тестват отношенията по линията Вашингтон - Москва, Анкара - Москва, Москва - Пекин, Вашингтон - Великобритания, Вашингтон - ЕС, ЕС - Анкара и редица други двустранни и многостранни конфигурации.
    Ако сме много наивни, можем и да си въобразим, че светът през пролетта на 2018-а е в период на мирно и градивно сътрудничество. Реалността обаче налага да признаем, че опасностите за сигурността са толкова много, че  бъдещето на всички зависи единствено от големите политически играчи. Затова от позицията и на своята отговорност именно ТЕ трябва да дадат шанс на мира и преди съдбоносни решения да тестват  и собствената си съвест. В противен случай затъването в тресавището на безперспективността и повсеместното страдание е сигурно.