Телекомуникациите във водовъртежа на глобалната приватизация

Преди десетилетие станахме свидетели на трагикомичното представление как родната, тогава още Българска телекомуникационна компания (БТК), градена с десетилетия от нашите бащи, бе харизана на смешно ниска цена на чужденци, без за това да имаше някаква логическа икономическа необходимост. Ние до днес така и не получихме смислен отговор защо това предприятие с годишна печалба от над 253 милиона лева за 2003 г. непременно трябваше да бъде приватизирано, и то на фирма без никакъв опит в този бранш. Липсваше качествен купувач, а тогава световната пазарна конюнктура в бранша бe повече от лоша. Реализираната кешова цена от 235 млн. евро за 65% собственост бе, меко казано, съмнитeлнo ниcкa, тъй като възлиза на едва около 1/4 от реалната стойност за такава компания. Само недвижимите имоти на БТК бяха оценени по-скъпо. Подобни предприятия обикновено се търгуват 10-12 пъти по-скъпо от годишната им печалба - т.e. за БТК реалната й цена още 2003 г. бе между 1,3 и 1,5 милиарда евро.
Но припряният напън за продажба, от която

 България загуби над 1 милиард лева

има логично обяснение. От една страна, с външен натиск, упражняван от хегемоните на пазарния фундаментализъм над бившето българско правителство, както и неговата явна готовност за приватизации на всякаква цена, стига, разбира се, комисионните да са достатъчни.
Така преди 5 години родният телеком бе харизан направо на битпазарна цена, която бе 4-5 пъти по-ниска от реалната, от бившата правителствена клика около морално тотално амортизираното НДСВ. А щастливият исландски притежател преди няколко години препродаде БТК на бившата американка застрахователна мегакорпорация "AIG", но вече на реалната цена от значително над 1 милиард евро, от което той и бандата на жълтия наставник спечелиха повече от 800 милиона евро суха пара. Въпросът бе само как ще си поделят плячката. Но също толкова шокиращ е фактът, че никоя инстанция в България и до днес не предприе каквито и да е мерки виновниците за този пладнешки грабеж да бъдат разследвани и наказани, с което тези държавни инстанции се превръщат в съучастници. А вследствие на това все повече граждани си задават уместния въпрос защо въобще плащат данъци, с които издържат тези превърнали се в обществено ненужни държавни институции.
Съдбата на БТК бе предопределена не само от всякаква липса на национално отговорна политическа воля и морал у бившите властимащи, но до немалка степен и от драматичния развой на събитията в световния телекомуникационен бранш през последните 20 години. Впечатляващите технически постижения и медийната им разгласа създадоха в световната общественост измамната представа, че човечеството се намира едва ли не на прага на качествено нова златна ера на телефонните комуникации.
Тези еуфорични очаквания по-късно се превърнаха в основния стимулатор за инвестиране и експанзия в телекомуникационния бранш. Обхванати от инерцията на първоначалните си успехи, инвеститорите пропуснаха момента, в който трябваше да намалят темпото, преиграха в пазарното разширение на този сектор и бързо надхвърлиха световните потребности от съобщителни услуги.

Опиянението от бума на 90-те

години на 20 век отстъпи място на болезнено отрезвяване. Разрази се типична криза на свръхпредлагане в най-модерния отрасъл на развитите индустриални държави. Бяха засегнати лошо водещи телекомуникационни компании, които в момента се намират в реанимацията на глобалната икономика с една и съща фатална диагноза - свръхкапацитети, унищожителна конкуренция и огромна задлъжнялост. Сред тях са американският гигант "Уърлдком", германският "Телеком", френският телеком, "Лусент текнолоджи", японският "НТТ Докомо" и стотици други.
В Европа трудно избегнаха фалита френският концерн "Виател" и холандският "KPN". Само от март 2000 г. до декември 2002 г. от борсовата стойност на европейските телекомуникационни компании са се изпарили над 700 млрд. долара, а сумарният дълг на 7-те най-големи европейски телекома надхвърля БВП на Белгия!
Всички тези факти неминуемо пораждат логичния въпрос - коя е причината за това катастрофално развитие? Защо телекомуникационните компании се превърнаха в перфектни машини за изчезването на огромни финансови средства? В световен мащаб това е гигантската сума от 1500 млрд. долара! Процесите, които доведоха до тази драматична ситуация в сектора на съобщенията, започнаха преди двайсетина години в САЩ и Англия със старта на приватизацията на техните телекомуникационни компании.
Допреди 20 години съобщителните услуги в почти целия свят бяха монопол, предимно в ръцете на държавата, с известни национални нюанси. В богатите и развити страни от Европа, Северна Америка, Япония и др. държавните монополи не преследваха реализирането на максимална печалба, по-скоро имаха за критерий телефонизирането на най-голям брой домакинства на поносими цени.
Градските разговори, които бяха от значение за обикновения потребител, бяха евтини, а междуселищните и международните - значително по-скъпи. Държавните монополи изпълняваха и допълнителни социални функции: ниски тарифи за инвалиди и социално слаби граждани, а също така осигуряваха голям брой добре платени и защитени работни места.
Първите

наченки за разбиване на монопола

в съобщенията се появиха през 70-те и 80-те години в САЩ. Натискът дойде, от една страна, от фирми, които са големи производители на електронна и комуникационна техника и желаят да се включат в бизнеса, а от друга - от големи фирми-потребители на съобщителни услуги, които очакваха либерализацията на пазара да разнообрази предлаганите услуги и да понижи цените им. Пробивът се осъществи най-напред в междуселищните и международните мрежи, ползвани предимно от големите национални и транснационални компании. В резултат от допускането на нови оператори цените на тези разговори чувствително се понижиха. Същите големи американски компании настояват за глобализиране на американския модел и в останалите страни по света. В това отношение те активно са поддържани от правителството във Вашингтон, от Световната банка, от Международния валутен фонд и от Световната търговска организация.
Големият шанс за глобална либерализация в телекомуникациите се разкри обаче след 1990 г., след промените в Източна Европа. Тогава избухна истинската битка за световните телекомуникационни пазари. На съобщителния фронт започнаха огромни сливания и обединения, в които водеща роля играят американските компании. Докато през 1987 г. общата стойност на обединилите се фирми от бранша възлиза само на 100 млрд. долара, то през 2000 г. тази цифра нараства на астрономическите 11 400 млрд. долара! Водещите компании влизат в безмилостна конкурентна борба помежду си и хвърлят огромни средства за разширяване на мрежите си и за техническо усъвършенстване на съобщителния хардуер. Интернет и мобилните комуникации се превръщат в масов продукт за развитите страни.
Очакванията на всички са, че телекомуникациите ще се превърнат в непресъхващ извор на огромни печалби, и водени от подобна визия, големите в бранша не жалят средства да купуват съобщителни фирми на всяка цена. "Уърлдком" плаща нереалистични суми за поглъщането на "Ем Си Ай", а британският "Водафон" - за германския мобилен оператор "Д-2". Германският "Телеком", обхванат от стадна еуфория и утопична фикс-идея на своите мениджъри за превръщане в глобален телекомуникационен играч, прахосва неоправдано много средства, за да стъпи на американския пазар, закупувайки прескъпо "Воисистрийм". Тази безумна гигантомания подготвя всъщност кризата на световния пазар за телекомуникации.
Един от най-големите динозаври, който си счупи гръбнака в тази вакханалия, бе американският "Уърлдком", освен него пропадат и десетки други. Германският "Телеком" все още съществува, но с 90% срив в борсовия курс на акциите и унищожени милиарди евро спестявания на обикновения бюргер, подлъгал се от истеричните льжливи обещания на политиците и икономистите да инвестира в тези т.нар. "народни акции".
Тук трябва да отбележим, че един от главните катализатори за

разгаряне на инвестиционния пожар

се оказа финансовата криза през 1997/98 г. в страните на Азия (най-вече в Индонезия). Напусналият района по това време огромен капитал започва да търси ново поле за доходоносно инвестиране и бързо го намира - либерализирания телекомуникационен бранш, който в момента е на върха на вълната.
За известно време трескавата експанзия функционира и дори носи печалби, но наблюдателните анализатори долавят признаци на настъпваща криза. Когато тя взема първите си жертви, мениджърите на големите компании не искат да повярват, че е възможно да секне потокът от пари. Тласкани от желанието да игнорират този факт, те започват хазартно да фалшифицират финансовите отчети на своите предприятия, създавайки илюзия на борсите, че бизнесът им е в брилянтно състояние.
В крайна сметка балонът на илюзиите се пуква, големите инвеститори панически се оттеглят, настъпва катастрофа на борсите. Акциите се сриват с над 85% и няма никой, който да е готов да инвестира дори и 1 долар в този отрасъл. Останали без ликвидни средства, компаниите започват да фалират, а оцелелите - отчаяно се опитват да се спасят с масови уволнения. Особено катастрофални са последиците от този крах за хората в бедните страни. Милиони от тях започват да не ползват телефона или се отказват от това толкова старо изобретение, защото нямат пари да устоят на растящите цени и такси за услугата.
Това е историята на телекомуникационната сага от последното десетилетие - блестящ пример за същността на днешния неолиберален турбокапитализъм, който превръща всичко в спекулативна стока. За това как приватизацията, либерализацията и хищната жажда за максимална печалба на всяка цена превръщат в крайна сметка иначе здравословната конкуренция в чудовищен канибализъм.
Но нека се върнем отново към родния телеком. Малко вероятно бе при тази конюнктура тогава той да бъде приватизиран от когото и да е в полза на България и на обществото, дори и в идеалния случай на компетентен, неподкупен и национално отговорен управляващ страната "елит", с какъвто обаче явно не разполагаме. A за средностатистическия българин, принуден вече да се отказва от лекарства, парно отопление, книги, културни изяви, а напоследък и от ток, приватизацията на БТК не означаваше нищо друго, освен че той постепенно ще трябва да се откаже и от това толкова старо изобретение - настолния телефон. Ценовите реалности на разпродадения телеком принуждават все повече хора към такова решение.
В условията на глобалната финансова криза родният телеком стана дори собственост на американската държава, след като тя национализира фалиралия финансов мегаконцерн "АIG". А ние като ползватели на БТК със всеки разговор подпомагаме американския бюджет и с това индиректно и глобалните войни на тази залязваща империя.