Техният и нашият Шенген

Спомням си, че още бях в шести клас, когато думата "Шенген" навлезе в ежедневието. Фолкпевицата Кали имаше такава песен. Хората заживяха с мечтата, че някой ден ще пътуват свободно, без да се налага да чакат месеци за виза, а после да се редят на безкрайни опашки по летищата.
Визите за Европа отпаднаха сравнително бързо - още през 2007 г. И тогава имаше голяма еуфория - ще пътуваме едва ли не постоянно, сякаш за това не са необходими и пари. Безспорно е, че придвижването се улесни и вече няма нужда да попълваме куп документи с безумни въпроси, вече няма спящи пред посолствата, за да бъдат първите приети на следващия ден и няма огорчени, защото не са получили така жадуваното разрешително.
Като всяко чудо и това беше за три дни.  
По повод влизането ни в Шенген, от ДУМА се свързахме с няколко човека, които обичат да пътуват или се налага да го правят по работа. Мнението на всички беше, че излишно се радваме, че си спестяваме няколко минути от проверка на документи по летищата. Така или иначе трябва след това да си чакаш багажа - ако не чакаш на едно място, ще стоиш по-дълго на друго. Освен, ако имаш само ръчен.
Тогава защо имаме чувството, че евролидерите пак нещо ни баламосват, а родните политици незаслужено се кичат с незаслужени успехи?
Знаем ли в действителност какво представлява това пространство?
То включва 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си и са страни по Шенгенското споразумение от 1985 г. Името му произлиза от мястото на сключване – люксембургското село Шенген. Почти всички държави членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Изключение прави
Кипър, защото не е изпълнил условията за прилагането му. Пространството обхваща население от над 400 000 000 души и територия от 4 312 099 км. Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също прилагат шенгенските правила, въпреки че не са членове на ЕС.
Според оценката на Европейската комисия от 16 ноември 2022 г. България и Румъния са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство. Но сега виждаме, че не е точно така. Австрия ни пусна само за въздушния и морския Шенген. Сухопътният все още остава мираж заради незаконните мигранти.
Ако следим внимателно случващото се на европейския терен, ще видим, че всъщност дори страни, които са пълноправни членки на безвизовото пространство, днес са принудени да затварят границите си и да предприемат строг граничен контрол. Преди година правителствата на Чехия, Словения, Австрия, Италия и др. твърдяха, че това е само временна мярка, но историята ни учи, че няма нищо по-вечно от временното. Две седмици бяха последвани от нови две, после от три, след това месец и почти година по-късно - положението е същото.
Гърция и Италия - две държави, през които всекидневно влизат стотици бежанци на територията на Европейския съюз, част от Шенген, в нито един момент не бяха заплашени с изваждане от него въпреки очевидната неспособност да се справят с проблема. Обаче България и Румъния се оказахме трън в очите. И по-скоро ние, защото северните ни съседи за малко да бъдат отделени от нас и да влязат, а пък ние да си чакаме. Дори преди няколко дни германският канцлер Олаф Шолц беше на посещение в Букурещ и спомена, че страната отдавна е трябвало да влезе в Шенген. А за нас? Нищо. За нас никога моментът не е подходящ, независимо дали отговаряме на условията или не.
Засега утеха ще ни бъде, че и пълноправните членове имат затегнат контрол на сухопътните граници - по неволя на места сме поставени при еднакви условия. Засега.

Не бива да забравяме и
рисковете, които се крият

Всеки от нас има поне един познат, женен или във връзка с чужденец/ка. Повечето от тях имат деца. При значителен процент от двойките, връзката завършва с раздяла. И започва драмата при кого да остане наследникът или наследниците, кой от двамата родители ще се "жертва" да остане в чуждата страна и как все пак ще води малчуганите на гости на другите баба и дядо?
Досега законите у нас бяха категорични: дете може да бъде изведено извън страната, само при нотариално заварено пълномощно, че родителят, който няма да пътува, дава съгласието. Законите още ги има, обаче...
Два дни след влизането ни в Шенген и след два регистрирани неуспешни опита, се появи първият случай на отвличане на дете.
Проблемът е там, че преди свободното пътуване имаше рестрикции, имахме проверки по границите, а сега нямаме. Има проверка от самата авиокомпания преди самото качване на самолета и то е само, за да бъде идентифициран пътникът.
“Преди да влезем в Шенген, родителят, който не е съгласен детето му да пътува в чужбина можеше да уведоми Гранична полиция със заявление и то веднага влизаше в системата”, коментира адвокатката Йорданка Бекирска, президентка на Комисията по семейно право към Федерацията на Европейската адвокатура и единствената българска юристка, която представлява страната в Международната академия по семейно право.. .
По думите й Хагската конвенция помага при такива случаи. "Хагската конвенция е международноправна закрила срещу родителското отвличане, което се приема за много сериозно нарушение на детските права. Както е в този случай, тъй като майката е отвлякла детето - много е грешно да се смята, че бащата трябва да води дело срещу майката, не, българската държава трябва да води дело срещу белгийската, където е отведено детето", обясни вещото лице. "От момента, когато бъде локализирано детето, белгийският съд трябва принудително да го върне на бащата тук. В България т.нар. "родителско отвличане" не е криминализирано, но в много други държави е", уточни адвокатът.
Йорданка Бекирска подчерта, че ако детето е включено в шенгенската информационна система, където е регистриран риск от негово евентуално отвличане, само тогава детето ще бъде спряно да напусне шенгенското пространство. В противен случай то свободно може да напусне Шенген с единия си родител.
Това е първият случай на родителско отвличане след влизането ни в Шенген. Има риск тези случаи да се увеличават заради липсата на закон в Семейния кодекс, който да урежда родителското отвличане като престъпление. Подобен закон е разписан в Наказателния кодекс, но той урежда само случаи, в които е замесено трето лице. Така всеки родител може да отведе детето в друг град или държава без знанието на другия. В подобни случаи не се предвижда дори административно наказание. Ако детето е отведено извън България, се действа по международна правна закрила и Хагската конвенция, но само ако то не е навършило 16 години. Така детето може да бъде върнато до 6 седмици в държавата, в която се води, че живее. Държавите, които са членки на Хагската конвенция, са 93. Изключения правят страни от Африка. Връщането на деца от страни, които не са част от Шенген или Хагската конвенция, е трудно, а понякога и невъзможно.
Сякаш този факт не е достатъчно притеснителен, а се оказва, че...
Всеки може да изведе чуждо дете зад граница след влизането ни в Шенген. Според новите разпоредби могат да пътуват без декларация за съгласие от родител за напускане на страната всички малолетни (до 14 г.) и непълнолетни (между 14 и 18 г.) български граждани. Де факто, това означава, че всеки пълнолетен може да изведе детето ни зад граница.
Тази “свобода” предизвика сериозни притеснения сред родителите. Адвокати, занимаващи се със семейно право и домашно насилие, апелират да се предприемат мерки, които да предотвратят извеждането на деца извън пределите на страната ни от напълно непознати хора.

Мигрантите като
разменна монета

Малко след като стана ясно, че ще станем част от въздушния и морския Шенген, изтече информация каква цена е трябвало да платим - да ни връщат обратно мигрантите, регистрирани у нас.
Най-бедната страна в ЕС, която трудно осигурява сносен живот на населението си, трябва да приема чужденците, получили документи у нас, но категорични, че не искат да остават тук. Това било условието на Виена, за да ни пусне частично в безвизовото пространство.
По официални данни са върнати само 18 лица от Австрия, но неофициалните няма никога да разберем.
Същевременно се оказа, че България прилага и регламента Дъблин от присъединяването си в ЕС. От 1 януари 2024 до 4 март 2024 г. по това споразумение са осъществени трансфери на общо 168 лица: Австрия ни е върнала 69 лица, Германия - 51, Франция - 15, Белгия - 10, Швейцария - 8, Нидерландия - 6, Румъния - 5, Швеция - 2, Полша и Чехия по едно лице.
Бежанският център в Харманли е препълнен. Немска нправителствена организация беше направила проверка в началото на годината и установила, че условията са потресаващи. Въпреки това богатите европейски държави ни връщат мигрантите. А у нас остава усещането, че предстои да видим какъв капан е "Шенген", както и поредната грешка на политиците ни, които не умеят да защитават интересите на България.

Свободата да...
"се чувстваме европейци"

Още в първия ден с влизането ни в безвизовото (въздушно и морско) пространство, българин летя с частния си самолет до Италия, за да пие едно кафе. 38-годишният Асен Сурдолов и спътницата му Кристин станаха първите българи, усетили "свободата" да не се минава през митници, проверка на документи и т. н.
По думите им, двамата кацнали на малкото летище "Корте" на няколко километра от Лече, пили кафе на италианска земя и поели обратно към дома.
"Чакам да бъдем част от Шенген от много години и нямаше как да пропусна да пилотирам първия частен самолет прелетял пространството при новите условия. Горд съм, че го направих и нямам търпение отново да летя. Вече мога да го правя свободно от всяка точка на България до всяка точка на Европа и обратно без да се налага да минавам по всички бюрократични стъпки, като досега", хвали се Асен. И допълва: „Съществената разлика е, че като част от Шенгенското пространство спестяваме митници, документация, време и най-вече нерви. Вече се чувствам истински европеец! Усещането за свободата да летиш и да нямаш граници, вече е напълно реално и изключително вълнуващо!", добави с широка усмивка Асен Сурдолов.
Из социалните мрежи коментарите относно постъпката му са противоречиви. Някои я определят като "гъзария", други му ръкопляскат и му се възхищават. Трети злорадо пишат, че ако разполагат с частен самолет и те биха направили същото.
Като се замислим... Наистина ли такова нещо е способно да ни накара да се чувстваме повече или по-малко европейци? Исторически ние не сме ли такива? А и във времената, в които живеем - ежедневно границите минават незаконни мигранти и бежанци, никога не се знае кога някой човек няма да откачи и да реши да предприеме някаква лудост... не е ли в наш интерес да има по-затегнат контрол по границите?
Това ни отвежда към следния казус...

Щом сме част от "водния Шенген"
защо река Дунав е изключение?

За въздушното пространство няма никакви ограничения (засега). Но как стоят нещата с водата, където също беше обещан безвизов контрол? Няма как да подминем факта, че имаме контролно пропусквателни пунктове на река Дунав. Но част ли е тя от така наречения воден Шенген?
Оказва се, че пресичането на границата с Румъния с кораб или автомобил ще става по стария начин - с всички гранични проверки. Най-потърпевши при преминаването на българо-румънската граница ще продължат да бъдат превозвачите, на които им се налага понякога да чакат цяло денонощие.
"Дори и Дунав да беше част от водния Шенген, това пак не би променило нищо", категорични са превозвачите.
"Ако Дунав бе свободен воден път, това би довело до развитие на туризма", коментира Валери Иванов, собственик на кораб за разходки. "Ако в момента решим да тръгнем, всичко е свързaно с проверка от митниците, ревизии, забавяне на хората като време. Един турист, като идва да се разхожда, той не иска да стои цял ден на едно място. Иска да отидем в Гюргево, да го вземем, да се качи на кораба, да го разходим в българския участък и след час-два да го върнем в Румъния".
И така - браншовите организации в транспорта не само, че не виждат ползи от влизането на България в Шенген по въздух и вода, но и предвиждат фалити.
В такъв случай - родните политици май напразно се радват с "постижението" си? Водно, водно пространство, но с изключения, които пряко ни засягат, а както стана ясно - скоро ще се отразят и на икономиката ни. И то не в положителен аспект.