Театрално

Кой знае защо, но съм запомнил, че за първи път гледах театър в салона на читалището в Момчилград, бях дете, родителите ме заведоха на "Свекърва" от Антон Страшимиров. Спектакълът беше на Родопския народен театър. От албум-история на театъра разбрах, че е било през 1952 г. и режисьор на спектакъла е Сия Челебиева. Тогава театърът е бил по-млад и от мен, нямал и навършена годинка. След като изтече толкова вода оттогава, сигурно ще се наброят стотици хиляди като мен, които за първи път са гледали драма или комедия на сцена, благодарение на артистите от Смолян. И други театри идваха в града, но като че ли гостуванията на Родопския народен театър бяха най-желани, може би защото всички го чувствахме за свой, за роден. Вели Чаушев го нарече Народният театър на Родопите, за да се попита: "Как можа с такава сила Народният театър на Родопите да преодолява отровните комплекси на провинциализма, да посреща ненастанилите се и недолюбени творци при себе си с такава любов и да ги връща към големите театри с разцъфтял талант? Как можа да има любовта на своите зрители, да стане гордост на хората от планината и когато се изправи пред конюнктурната критика, тя да стои стъписана от културата и съвременността на  спектаклите, от таланта на артистите, често ехидно премълчавани от нея?"
Припомням на читателите, че през 2010 г. театърът в Смолян бе посечен от секирата на "театралната реформа" на Вежди Рашидов и Митко Тодоров. Постановление на МС го превърна в сцена "Николай Хайтов" под шапката на Пловдивския театър и това се оказа съобщение за предизвестена смърт. Заличаването на театъра с аргументи за финансова неефективност не може да прикрие факта, че се ликвидира духовно гнездо с традиция и с неотменна роля за възраждането на Родопския край. Оттогава минаха три години, изпълнени с протести на смолянчани да им бъде върнато отнетото пространство на духа. Подкрепиха го и театрали, и дейци на културата от столицата и от цялата страна, направена бе подписка. Създаден бе инициативен комитет за възстановяване на театъра, оглавен от Стефан Данаилов, в него влизат още Теди Москов, Любомир Левчев, Валя Балканска, Мая Новоселска, Мариус Куркински, синовете на Николай Хайтов... "След този акт (сливането на Родопския театър с Пловдивския) се оказа, че Смолян е единственият областен град без театър. Мисията му винаги е била малко по-различна от останалите. Тъй като този район е с етнически смесено население, е особено важна българщината и духовността на хората да са в ръцете на висококултурни държавни институти" - писаха актьори, режисьори, културни дейци в писмото до Министерството на културата. Вежди Рашидов ни на йота не отстъпи от безумното си решение. Служебният министър Владимир Пенев прехвърли топката на общината: "В Смолян могат да си направят общински театър, а и опера, ако искат" (Колко е мъжествено великодушен!) и даде пример, че общински театри имало в Казанлък и Перник, и четири общински в столицата. Така служебно си изми ръцете. Не мисля, че община Смолян не трябва да подкрепя финансово театъра, но не може да се остави само гърбът й да носи институция, която има национално значение.
Слава Богу, че ръководството на сегашното културно министертво разбра, че бе премахнат не какъв да е театър, а светло огнище на духовност и българщина, и се опита да отмени акта на политическо късогледство. И предложи постановление, с което не само се запазва трупата, но и театърът се превръща в самостоятелна юридическа единица със свой репертоар и свой афиш за представления. Напомням, че Родопският народен театър е създаден през 1951 г., а от 2006 г. се нарича Родопски драматичен театър "Николай Хайтов", а сега още е в понижен чин - сцена "Николай Хайтов", което си е обидно дори заради народния писател, чието име носи. Сградата му, която е втората по големина след НДК, е построена през 1984 г. и е донесла на автора й проф. арх. Стефан Попов авторитетни международни награди. Грехота е държавата да се откаже от тая импозантна сграда с богати възможности за културно въздействие, както вече е сторила. Научих, че предложеното постановление за създаване на нов Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" сега е в Министерството на финансите. Бях в Смолян и видях каква треска ги тресе театралите в очакване на справедливостта. Репетират полулегално Хайтови пиеси за "новото откриване" и стискат палци. Тръпнат, щото утре Петър Стоянович може да рече, че финансистите са против и театърът няма да го има в бюджета. А аз не само като родопчанин и не само като един от инициативния комитет, ще се провикна оттук: "Парите дават и ум!" Дано ме чуе министър Чобанов и да не позволи Родопите да загубят основната си духовна опора.