Акценти
Свидетелства за паметната битка на народите
Акад. Васил Гюзелев събра в сборник документи, анали, хроника и поеми за походите на Владислав Варненчик
/ брой: 226
От половинчатото изучаване на историята помним името Владислав Варненчик, който героично загива под стените на Варненската крепост. Но познанията ни защо и какво дири полско-унгарският крал Владислав III Ягело тук, на Балканите, са доста непълни. Макар че би трябвало в историческата памет на българите, поляците, унгарците и на много други европейски народи кралят заедно с унгарския пълководец Янош Хуниади да са трайно запечатани като борци срещу османо-турската експанзия на Балканите и в Европа.
И ето че един сборник със заглавие "Извори за кръстоносните походи от 1443-1444 година в българските земи" (изд. "Захарий Стоянов") запълва дупките в знанията ни за събитията с кръстоносните походи от тези години, възглавявани от двамата герои. В сборника в превод са представени разнообразни и интересни извори (документи, писма, исторически съчинения, стихотворни творби и др.). Подборът, съставителството, редакцията и коментарът са на големия наш историк-медиевист акад. Васил Гюзелев, чиято максима е: "Където има извори, има история!" Въпреки че масовите знания за Варненската битка да са оскъдни, тези събития са били многократно на вниманието на българските историци. Неслучайно акад. Гюзелев посвещава тази книга на двама свои колеги - рано изтръгнати от живота - проф. Бистра Цветкова и доц. Христо Коларов - и двамата с голям принос в изследването на "паметната битка на народите". Напоследък в чужбина излизат книги за тези събития по българските земи, но акцентът в тях е върху османските автори. Акад. Гюзелев прави ясно разграничение на различните не само по жанр, но и по съдържание и значимост извори.
Първата част на сборника е с актове и писма, най-често адресирани до кардинали, със сведения за развоя на конфликта между крал Владислав и турците. Тук е и манифестът на краля за обявяване на поход срещу турците от 4 януари 1444 г., в който се казва: "Ние, Владимир, по Божия милост крал на Унгария, Полша, Далмация, Хърватско и др., велик княз на Литва и наследник на Расия. Известие до всички. По-рано на общото събрание на прелатите, бароните и благородниците на това наше кралство Унгария... и особено за освобождение на това наше кралство и околните земи, които самите турци в много предходни години нападаха най-жестоко и не престават и сега да нападат, наредихме, утвърдихме и постановихме с единодушна воля и съгласие на цялото гореказано събрание, да заминем лично и с нас да поведем това лято или година мощна армия към земите на Гърция и Романия и с Божията помощ, с всичките ни сили, да работим за унищожаването на безбожните турци."
Втората част на книгата е с исторически съчинения (анали, хроники, истории, животописи, записки, бележки). Според акад. Гюзелев най-голямо значение за реконструкцията на събитията, свързани с двата похода, имат трудовете на трима историци от ХV век - поляка Ян Длугош и италианците Филип Буонакорси Калимах и Антонио Бонфини. От "аналите" на Длугош научаваме как подготвя военната си експедиция крал Владислав, как реагира, когато разбира, че Георги, деспотът на Рашка, и войводата Янош Хунияди са сключили мир със султан Мурад II, без да се допитат до него; какво се е случило на срещата на краля в Никопол с войводата на Траналпийска Влахия Влад, който се нарича и Дракула, та той поискал прошка, загдето бил влязъл в отделен съюз с турците и додал към войската на краля 4000 власи, но го съветва да не тръгва срещу турците със слаба войска. По-нататък е описанието на превземането на крепостите по българските земи, за да се стигне до битката във Варна и героичната смърт на краля в сражение, в което 80 000 души отиват в Райските градини или Ада според Длугош.
Третата част е "Стихотворни творби (поеми, плачове, епитафии). В края на книгата са публикувани две изследвания на акад. Гюзелев за българското участие в двата похода, които свидетелстват според него, че стремежът на българския народ за постигане на политическо освобождение е бил жив, но експлоатацията му от чужди политически сили с користни цели е водила до проливането на много невинна кръв. И съвсем в края на книгата авторът ни напомня, че като че ли е дошло времето бронзовият лик на Владислав Варненчик да украси Варна.