Страна на розите или страна на ромите?

Имах късмета още като малък да живея в чужбина. Когато западняците ме питаха откъде съм, често възкликваха "О, България! Страната на розите!".
През тези далечни години държавата ни отделяше някакви средства за пропаганда пред чужденците. Може да сме били тоталитарна държава, но резултатът беше налице. Западняците знаеха за България малко, но стереотипите бяха положителни. Море, планини, най-мощните оперни гласове, най-силните борци и щангисти, най-прекрасните гимнастички, конкурентоспособна оръжейна промишленост и... рози. Може да съм бил малък и не особено информиран, но се гордеех, че съм българин.
В наши дни "пропаганда" звучи по комунистически, затова терминът бе заменен с "пиар". У нас има хиляди пиар фирми. Там изтича ужасно много национален ресурс. Парите обаче отиват за лична лъжлива реклама на политици във вътрешен план. Не за международното измерение на държавата. Затова в наши дни не е препоръчително да казваш, че си българин. Аз и до днес бързам да изтъкна своята национална принадлежност. Но често западните събеседници са се сепвали: "Искате да кажете, че от български произход?" Подтекстът е, че да си само българин, е кофти - толкова отдавна си тук, защо не си станал белгиец?
Други са ме представяли по следния начин: "Той е българин, но много специален". Подразбира се, че обикновените българи не са цвете за мирисане. Напоследък името България често върви в комплект с ключовите думи корупция, организирана престъпност, нашествие на роми, крадци, просяци, проститутки, сутеньори и прочее флора и фауна.
Не че тези неща ги няма. Но единствено нашата държава търпи да бъде описвана медийно по този начин. Всички други страни реагират остро. Свалям шапка на украинците. Държавата им може да е още далече от представите за западна демокрация. Но Киев реагира категорично на всички опити около европейското първенство по футбол да се създава медиен имидж на страната като рай на проституцията и царство на расизма по стадионите. Техните посланици не само пишат дипломатически ноти, те се срещат с журналисти и главни редактори, след което съответните медии имат едно наум, преди да превръщат тази държава в мишена.
И у нас, и на Запад има много хейтъри, които си имат любими негативни мишени. Твърдя, че в условията на безпрецедентна криза в ЕС, вещаеща неговия разпад, България се е превърнала в мишена на европейските и световните хейтъри.
Казват, че всяка криза е една възможност. За мен тя е шанс да обясним България на другите. И на себе си.
Европа е в икономически и демографски упадък. Но никой не е бил по-зле от българите и в двете области. Днес Гърция преживява нищожно малка част от страданията на българите през двадесетте години на преход. Никоя страна не е загубила (без война) за толкова кратко време толкова голяма част от населението си, както България. След като ни приеха в ЕС, ние нямаме абсолютно никакъв национален проект!
Но точно по същия начин и ЕС няма абсолютно никакъв проект за себе си. След разширяването ЕС реши да се бори с промяната в климата. Но покрай кризата Евросъюзът напълно забрави, че беше започнал да спасява планетата... Твърдя, че България е концентриран израз на ЕС. Евросъюзът е в криза от неотдавна, но ние вече второ поколение сме в криза. ЕС тепърва ще стяга коланите, а ние само това правим през по-голямата част на съзнателния си живот. В ЕС коренното население намалява, за сметка на пришълци най-вече от арабския свят. У нас пропорцията много отдавна се променя в полза на дошлите от Индия. Европа тепърва се усети, че губи конкурентоспособност в икономическата сфера. У нас това си е хроническо състояние.
През 60-те години Франция и Великобритания  загубиха колониите си. Днес Европа губи своята позиция на първостепенна световна сила. Подобно нещо преживя Япония преди около две десетилетия - междувременно тя свикна с новото си качество на световна сила в упадък. Но Европа остава едно добро място за живеене, а България е едно прекрасно място за прекарване на почивка и дори за живот, ако си си създал условия. Все повече Европа ще се превръща в един огромен музей, радващ посетителите с история, цивилизация, природа, кухня, изкуство. Франция и Испания са най-типичният пример за държави с чудовищен туристически потенциал. Освен това Франция е галактически шампион в областта "изкуство да се живее". Допускам, че между изкуството да живееш и затъването в кризата има някаква връзка. Но понеже човек живее само веднъж, аз съм за френския модел. Френски? По-точно би било - европейски.
От няколко дни съм в родината за кратък отпуск и за пореден път се уверявам, че у нас дори въздухът мирише по-хубаво. Уникалното животинско и растително разнообразие у нас са милиони пъти по-ценни от златния резерв в БНБ и дори на ЕЦБ. Всякакво многообразие обогатява държавата, ако тя е на мястото си. Същото се отнася и за Европа.
За да довърша закачката в заглавието за ромите, нека вземем пример от испанците. Не превърна ли фламенкото техните цигани от стигматизирано население в кристална мечта за красив начин на живот?