Страна без история
/ брой: 66
Логиката подсказва, че за да взимаш правилните решения, трябва да познаваш добре историята и да си извлякъл поуки от нея. Това важи и за хората в личен план, и за държавите.
Тезата ми е, че България и българите имаме много проблеми, причините са различни, но една от тях е, че не познаваме добре историята си. Или у нас историята няма никакво значение, щом всеки я интерпретира както си иска.
Повод за тези разсъждания ми даде един телевизионен материал на Миролюба Бенатова за смъртта на Людмила Живкова, който гледах преди дни. Всъщност никой не знае нищо за причините, довели до преждевременната кончина на тази емблематична фигура от недалечната ни история. Но това е само един пример. Знаем ли нещо за ранната смърт на Георги Димитров?
Има много мистика в българската съвременна история. Неслучайно Дънов и баба Ванга има само у нас. Знаем ли истината за дупката "Царичина", която военните по онова време копаеха неизвестно защо? Знаем ли дали в България е имало съветско ядрено оръжие? Скоро след Десети ноември баща ми Горан Готев съобщи това от Москва, позовавайки се на руски военни източници, но у нас никой нито потвърди, нито опроверга.
А какво знаем за смъртта на Георги Марков? Дали е вярно това, че е бил офицер от Държавна сигурност и като такъв е получил законна за времето си смъртна присъда? Във всеки случай "чадърът" и сачмата с отрова изглеждат също толкова реалистични, колкото филмите от поредицата за Джеймс Бонд.
Ами за "българската следа" в опита за убийство на Йоан Павел Втори? Защо при отличните ни отношения с днешните западни служби никой нищо не каза, за да изчисти петното от България? Поискали ли сме такова нещо изобщо? Лично дълбоко се съмнявам.
Какво знаем за Андрей Луканов? Чий "агент" е бил пък той? Кой поръча убийството му? Защо го демонизират, защо му приписват раздаване на "куфарчета", след като е добре известно, че семейството му по никакъв начин не се е обогатило?
Какво знаем за превръщането на държавната собственост в частна, освен имената на отстреляните мутри и "бизнесмени"? Някой нещо да научи за мотивите на тези убийства, за прехвърлянето на капиталите от едни сметки в други? Защо прозападният Иван Костов даде "Нефтохим" на "ЛУКойл"? Как така банката на Костов изведнъж стана банка на приятелката на Бойко Борисов, Цветелина Бориславова? Защо медиите на Ирена Кръстева обслужваха Бойко Борисов, а по чия заповед се обърнаха срещу него? Чии са всъщност медиите в България?
И защо у нас границите са размити между спортисти, политици, бизнесмени, мутри, проститутки, магистрати? У нас една мутра може също така да бъде депутат, прокурор, медиен магнат, всичко накуп, и това се приема за нормално.
Какво знаем за влиянието на Русия и на САЩ в днешна България? Защо едни непрекъснато твърдят, че продължилите повече от половин година протести са финансирани от соросоидни организации, а други твърдят със същия съмнителен успех, че Москва дърпа конците на почти всички български политици?
Историята в България е невъзможна, защото винаги е неудобна, а често неизговорима. Но липсата на история е част от унищожаването на държавността в България, за която мнозина носим отговорност. Корумпираната ни политическа класа и съдебната система са основното препятствие България да не е наясно с близкото си минало, те пречат да се установи минимум прозрачност на управлението. Но и журналистите също сме съучастници. За историците пък направо ми е тъжно. Ако си историк в България, най-добре изучавай траките, по-безопасно е. Макар че нищо не се знае, може да попаднеш в полезрението на някои иманяри и колекционери...
В обстановка на страх от истината, комбинирана с липсата на общоприети истини и морални стожери, печелят конспиративните теории, популизмът, жълтата преса и политиците менте, които изземват мястото на официалните. При липса на ясно изговорени и приети от огромното мнозинство национални интереси България може да бъде люшната във всяка посока, и всъщност, ако се вгледаш, тя изглежда по-разделена от Украйна дори.
В България липсва това, което го виждам всеки ден с очите си в другите страни членки на ЕС - ясно обединение на всички основни политически сили, без екстремистите, около необходим минимум от национални цели и идеали. Става въпрос за осъзнати национални цели и идеали, които по правило са в хармония с международните ангажименти, приети впоследствие. У нас не знам какво изобщо е осъзнато, но и тази хронология очевидно е объркана. Но когато не познаваш историята си, ти допускаш тя да се повтори, само че като пародия. И когато не знаеш закъде си тръгнал, не се учудвай, че си пристигнал някъде другаде.