Спомен за единствената жена, ръководила БТА

Колко от журналистите в Българската телеграфна агенция знаят, че сградата им на "Цариградско шосе" е построена, когато от 1951 г. до 1962 г. генерален директор е била Елена Гаврилова? Имат ли представа с каква настоятелност е убеждавала плановици и финансисти колко важно е колективът на националната информационна агенция да твори в модерни условия? Въобще колко от днешните бетеанци са чували името на Елена Гаврилова - единствената жена генерален директор на БТА?
Много са любопитните факти от дейността на Елена Гаврилова като генерален директор на БТА. В "Справочна редакция" добросъвестно работела семпла женица, по професия акушерка. Един ден получили указания от Митко Григоров, тогава секретар на ЦК, жената да бъде преназначена за редактор. В БТА преценили, че тя няма такива способности. Но мъжът й бил приятел на Григоров и настоявал да я повишат защото... редакторската заплата била по-висока. "Отказах категорично. Казах, че по кодекс нямам право. Но Григоров продължи да се обажда, последния път заяви: "Нареждам ти да я повишиш!" Аз му отговорих: "Нито ти си ЦК, нито аз съм извън ЦК!" Затворих телефона и не се подчиних", изповядва Елена Гаврилова в интервю за столичен вестник.
Елена Гаврилова е родена през 1915 г. в Пещера в семейство на ветеринарен медик. Предците й са от Стрелча, от възрожденския род на Гуджевите. В началото на 20-те години семейството се мести в София. С големи усилия свързва двата края, защото бащата е тесняк и често го уволняват. Но той е неумолим: "Образованието трябва да бъде богатството на моите деца", чуват го да повтаря. Сам завършил в Германия, той настоява Елена да учи в училище на католически орден, където обучението е на чужд език. Началото е трудно, трябва да зубри наизуст Божия закон, без да разбира нито дума. Но още през втората половина на учебната година на шията й окачват сребърната звезда за отличен успех. Записва право в Софийския университет. И там завършва с отличие.
От детска възраст Елена става свидетел на нарастващата заплаха от фашизъм. С кървавия 9-юнски преврат той показва истинското си лице. Следват Септемврийският бунт, уличните убийства, погромите от 1925 година. Несправедливостите и жестокостта на властващата посредственост естествено отвеждат девойката в редиците на РМС. Участва в акции на прогресивното студентство, често се сблъсква с полицията. Трупа знания и опит и израства до значим младежки ръководител. Постановките на Георги Димитров на VII конгрес на Коминтерна дават тласък за нова политика на левите организации по света, за сдружаване и единни действия с демократичните и честни сили в името на мира против фашизма. В такава обстановка РМС възлага на 21-годишната Елена Гаврилова първата й дипломатическа мисия - да представлява демократичната българска младеж на Международна конференция в Брюксел. Западната действителност, коренно различна от българската, я стряска, но бързо се окопитва. Перфектно ползваща френски, немски и английски, тя веднага намира общ език с водещи фигури на демократичната младеж от Европа. През 1936 г. в Женева се свиква Международен младежки конгрес за мир. Войната вече бушува в Етиопия и Испания. Царска България праща свои официални делегати, които се опитват да подменят обединяващите мирни послания с искания за ревизия на Версайския диктат "на всяка цена". Елена достойно им отговаря: "Млади приятели, България е малка страна, много изстрадала от войните. Войните обикновено завършват с несправедливи договори. Не стигат жертвите, сираците, вдовиците, бежанците, разрушените домове; но след войната идва гладът, немотията, репарациите. Разбира се, че ни тегнат несправедливите договори; разбира се, че на нас младите ни е обидно да плащаме за престъпленията на предишни властници; разбира се, че мечтаем да живеем в справедлив свят. Но не искаме едно зло да се поправя чрез друго зло..."
След нападението на нацистка Германия над Съветска Русия Елена е принудена да мине в нелегалност. След предателство в Софийския гарнизон попада в лапите на полицията. Четири седмици продължават изтезанията. Държи се геройски, не издава никого, не признава участието си в конспирацията. Прокурорът й иска смъртна присъда. Дребната на ръст, но с волева натура млада юристка сама се защитава, успява да разбие скалъпените обвинения и да разколебае съда. След победата на 9 септември 1944 г. Елена Гаврилова участва в изграждането на културната и информационната политика на социалистическа България. Избрана е за член на ЦК на БКП. Заема отговорни партийни и държавни постове. Завежда политическия кабинет на Вълко Червенков, оглавява БТА, представлява НРБ като посланик в ООН.