Искам думата
Споделени въпроси за моята партия
Трябва да си отговорим на тях и да намерим решения, иначе ще си останем само с говоренето
/ брой: 156
Заковахме вече трето място в политическата таблица с ясна перспектива, ако пак ни споходят предсрочни избори, за четвърто-пето място.
Не ни е виновен българският избирател. Нито инженернитe проекти - от СДС насам, заедно с НДСВ, "Атака", Бареков и "протестърските партии" - проекти без социална база и без идеология, с популизъм и неизменно отрицание на всичко и на всички; някои - времянки, други - като десетилетни кърлежи. Всички те наистина заслужават анализ - защо и как се явяват.
Но по-напред самоанализ е потребен на БСП.
За изминалите 30 години все се трупат въпроси, чиито отговори избягваме. Премълчаваме ги, нагаждайки се към конюнктурата. Остават без отзвук спорадичните призиви за анализ въобще на участието ни като партия в обществено-политическия живот на страната през последните три десетилетия: за управлението при Луканов, Жан Виденов, Първанов, Станишев. За десните наши решения като плоския данък (по силата на дисциплината и аз гласувах тогава в Народното събрание, за мой срам!), за американските бази (не ги гласувах заедно с Петър Мръцков, Златко Златев и още някои колеги от парламентарната група, въпреки "партийното" решение), за посещението на външния ни министър Вигенин при бандеровци в Киев... За гузното мълчание по отношение на Русия заради едната евроатлантическа "солидарност" - къде потъна програмата за братските отношения с Русия и руския народ, приета от ВС на БСП по времето на Георги Първанов?
За нашата "опозиционност"! - защо избирателят не я припознава?
Знам отговора, с който се оправдаваме - избирателят с гласуване оценява. И той го прави - без да настоява за отговори, натиква ни в ъгъла на политическия живот, без да се интересува от "компенсаторните" ни опити да искаме писмени споразумения с този или онзи. Не се впечатлява от богатата ни история, нито от построените няколко Българии през онези 45 години!
Защото не си поглеждаме кривиците - по думите на Левски. Ако в БСП днес някой продума за кривици, поредният председател веднага го кръщава, че е вътрешнопартийна опозиция, което прави трудно да бъдеш социалист в Социалистическата партия - да не продумаш нещо по-различно от "височайшето"!...
Нито Станишев, нито Нинова са имали или имат опозиция, сами си говореха и говорят за това, защото е по-лесно. И аз не съм опозиционер. Опозиция има, когато се сблъскват идеи, програми - като при дядо Благоев и Сакъзов, например. Но от IV етаж на "Позитано" 20 не блика идеология. Нашата идеология остана в книгите - думата социализъм не се споменава вече от ръководството. За стратегическата си цел - смяна на капиталистическите отношения със социалистически - както наскоро в ДУМА припомни Кръстьо Трендафилов, не говорим ни в партийните среди, ни в обществото.
Много ли са членовете на БСП днес, особено по-младите, които познават историята на партията? Мислим ли, че вече не ни трябва да четем Маркс, Енгелс и Ленин, Благоев и Димитров? Но има ли и нещо полезно да прочетем от някои наши ръководители през последните години, което да даде теоретична светлина в партийното строителство и осъвременяване на идеите ни? Надяваме се на нова програма - партията участва ли в това начинание? Или по думите на един от близките на Станишев съратници: "Ние мислим и решаваме, вие изпълнявате!"
Не сме ли в криза, след като двама председатели на ВС на БСП и няколко членове на Изпълнителното бюро не са вече в партията? И оставките! - с последващи кризи в партията и в държавата; със себеотрицание бе отхвърлено искането за оставка и на председател с инициирани от него декларации в "подкрепа" - докато "личната" му кауза да събори Бойко Борисов ни закова встрани от резултатното участие в живота на обществото. Днес тези "подкрепящи" най-много го винят за недоброто здраве на БСП.
И след измамния "демократичен" връх цялата партия да избира председателката, избрана и под възторзите на екипа си на последния парламентарен вот, стигнахме на третото място - всъщност, делим с едни други трето-четвърто. Тъжното е, че вече сме набрали скорост за надолу... Протестите на членове на БСП пред "Позитано" 20 са предупреждение... Там не бяха 50-60 недоволници, а социалисти, членове на БСП, и пренебрежението към тях е голяма грешка! Представите ли си такова пренебрежение от страна на Александър Лилов, например? Той щеше да говори с тях! Съизмерването е безсмислено... Настрана това, че всеки от протестиращите води след себе си социалисти, които му вярват - и има защо!
За нашите коалиции предстоящите ни разговори са отделни, дълги и трудни.
Въпроси! - за тях трябва разговор в цялата партия - за демографския проблем в БСП и в обществото, за живота в ОПО, повечето от които са само в справките за членския внос, за кадрите - къде изчезна подготвеният още от Красимир Премянов пленум за кадровата политика и кадровата работа в БСП? Разговор за ново начало - възраждане на социалистическата идея и идеологията, за организационни промени - ако щете и презаписване на партийните членове. За Устава и печатните партийни органи - за осигуряване на техния живот и въздействие - като при Благоев и Кирков, а не по правилата на "свободния пазар"... И за нашето достойно и полезно място в обществения живот на България!
Много въпроси, неизговорени, защото "все не им е времето", а всеки избор ни тласка все надолу... Но вече и времето припира - дори президентските избори не са пречка, двойката Радев-Йотова ще получи подкрепата на мнозинството социалисти и без партийни решения.
И така - заседание на конгреса. Да се изговорим! Но с разговори още отсега в ОПО, общинските съвети и сред делегатите на конгреса. И на заседанието да имаме работещи решения, защото, както върви досега работата - единствено с желанието за конгресно заседание, може да си останем само с голямото говорене...