Списователско

Съюзът на българските писатели навърши век. Кой чул, кой не чул, но в Народния театър на 22 септември т. г. бе чествана стогодишнината на Вазовия писателски съюз. Този мой опус, като на един от 1440-те членове на СБП в столетната му история, е додатък към юбилейния възторг.
 В анкетите ми с писатели почти винаги съм ги питал: "Кой е първият писател, който сте видял на живо?" Повечето помнят първата си среща с утвърден майстор на перото. Ако аз трябва да отговоря - помня в детството си страхотен митинг в родния ми град в чест на Назъм Хикмет, поетът-комунист, избягал от Турция, с него беше и поетесата Блага Димитрова, сега знам, че е било на 22 септември 1951 г. В читалището в ония години работеше златоградчанинът Вели Чаушев, още не беше актьор и писател. После разбрах, че през 30-те и 40-те в Момчилград е живял Борис Марзоханов, поет и разказвач-хуморист, станал известен с книгите си "Капки от дамаджаната ми" и "Устав на бунаците в света". Тук е роден поетът Пламен Александров (1962-2012). Има и други писателски следи в родопското градче: Христо Банковски бе възпитател в Машинно-тракторното училище; известният днес учен философ проф. Орлин Загоров на младини пишеше разкази и стихове, поетите Ивайло Балабанов и Иванко Маринов удряха крак по плаца на полка, а сега в града живее и работи поетесата д-р Невин Садъкова. 
 - - -
В редакцията на "Вечерни новини", в чийто културен отдел бях повече от десетина години, често идваше старият журналист Христо Д. Бръзицов, редактор на "Мир" и "Днес", за което си бе патил след Девети. Ние не затова му завиждахме, а защото бе редактирал списание "Смях и сълзи" с Христо Смирненски и бе другарувал с него. Та старият Бръзицов разказва как отишъл в дома на Вазов и заварил Елин Пелин на писалището на народния поет. Макар че е всепризнат, Пелинко не бил доволен от себе си, тъй като не се осъществила мечтата му да стане художник. В "Българан" излязла негова карикатура "Вакарелски Ромео и Жулиета" и там свършило негово художество. Бръзицов в разговора се опитал да измъкне и нещо като крилата мисъл и получил: "Човекът ме удивлява, но не ме възхищава!" Елин Пелин не бил в настроение и подбрал събеседника си: "Престанете, вие, критиците... да сеете на корена ряпа! Все гадаете: повест ли е, новела ли е, есе ли е, не знам що... Аз сам не знам какво е! За мен е важно да бъде харесвано от читателя, а как ще го нарече критикът - негова си работа.  Хубаво ли е - те това е! Защо трябва непременно да знаем биографията на една хубава жена? Стига, че е хубава!" Съгласен съм, но когато чух сегашен заместник-министър на културата да повтаря два пъти в едно свое слово "романите на Николай Хайтов", съвсем изгубих представа за жанровите определения.
- - -
Та като отворихме дума за жанровете, си спомних какво пише Матей Шопкин в книга, която е наречена "странна". Баща му го попитал: "Кое се пише по-трудно: поезия или проза?" Синът му отговаря: "О, татко, разбира се, че поезия се пише много по-трудно. Поетът трябва да познава ритмическите стъпки, да умее да римува, да си служи с метафори и т.н. Все неща трудни и сложни..." Баща му не се дава: "Тогава защо се мъчиш с тази поезия?... Я сядай и започвай да пишеш проза!"
- - -
На чашка кафе с любимата си лула Владо Голев  разказва: На поетичен рецитал четат стихове от Ангел Тодоров. На излизане някой го подкача: "Много хубави стихове, бай Ангеле! Браво!" А той, без да се замисля, отвръща: "Той актьорът е добър. И от теб да прочете стихове, пак ще изглеждат хубави..."
---
Пред театър "Сълза и смях" Радой Ралин вижда Панчо Панчев и Рашко Стойков и им вика: "Вестник "Демокрация" вече има литературно приложение. В него могат да пишат писатели с различни възгледи." Панчо му отвръща: "Аз съм с еднакви възгледи, ти си с различни!"
 Още една вестникарска история. Любен Георгиев пусна лафа "Който не разбира от "Дума", чете "Демокрация". Имаше време, в което се въртеше анекдотът: Здравко Петров спира на улицата Любен Георгиев: "Ти защо пишеш в "Дума"? Знаеш ли какво ще стане с тия, които пишат в "Дума"? "А ти откъде знаеш, че пиша в "Дума"? "Чета го." "А знаеш ли какво ще стане с тия, които четат "Дума"?
---
В речника на Найден Геров няма нито думата "писател" за "човек, който пише художествени или научни произведения или човек, който въобще пише", нито по-предишната "списовател" и "списател". Но има "списвам", "списувам", "списване", "списуване". У Илия Блъсков е "списовач": "Писал бил, че за кого? Че защо?... Помежду това на бездарните списовачи пътят им е отворен; поле за тях широко." У Вазова ще намерите "списател": "Де са нашите славни списатели!" Наистина - де са?