ЕкоНомика
Спасение в домашната икономика
/ брой: 244
Брутният вътрешен продукт, дори съобразен с по-ниското ценово равнище в България, праща страната ни 2-4 пъти под средните нива в Европейския съюз. Наистина ли разполагаме с толкова малко? Качеството на природните и човешки ресурси в България е високо, съществува и социален капитал, проявяващ се в развита домашна икономика. Показателят БВП не може да улови реалната ценност на живота в нашата страна.
Домашната икономика съществува извън БВП - тя е мястото, където сме хора и семейства, а не печелещи, харчещи и транспортиращи се елементи. Няма защо да се срамим от бурканите, те са елемент от националната ни кухня, както и в много други страни. Обхватът на домашната икономика е много по-широк от приготвяне на храни и други битовизми. Той включва и регулярни празници и събирания, градински дейности, мрежи за бартер и взаимопомощ, помощ при гледането на възрастни хора и деца и много други. Известна е поговорката: "Нужно е цяло село, за да се отгледа дете".
В инстинкта си за оцеляване българите след 1989 г. реагираха на кризата в държавата, като фокусираха жизнената си енергия навътре в семейството - дотам, че според някои автори не им остана енергия за участие в бурния политически процес. За сметка на това домашната икономика процъфтява. Всъщност без домашна икономика недоимъкът, създаван от изграждания псевдо-пазарен обществен ред в България през последните десетилетия, можеше да е прекършил гръбнака на нацията.
Според някои оценки в развитите страни домашната икономика се равнява на 30-40% от БВП. Но дали БВП въобще може да служи за мерило на неща, които той не може да измери? Възможно ли е общество от автоматични хора, които свеждат съществуването си до производство и консумация на калории и долари? Какъвто и да е отговорът, в България домашната икономика е застъпена и управлението може да използва това.
Малко по-къс работен ден, заедно със създаване на кооперативни градини за крайградско земеделие би донесъл ползи за здравето, доходите и общата жизнена среда на големи групи хора. Образователни кооперативи и домашни училища и сега се борят да заличат пораженията на лишената от ресурси и дух държавна образователна система. Значението им може да нарасне - както и на старческите кооперативи, на притежаваните от работници предприятия, на домашния туризъм по селата, дори на домашните медии в интернет и информационните квартални мрежи.
Майките домакини следва да се ценят като изграждащи обществото кадри, извършващи дейност по отглеждането и възпитанието на бъдещите българи, а не "жени, които в момента не крещят по площадите". Идеята за безусловния доход в България би могла да се простре поне до майките, отглеждащи и възпитаващи деца до определена възраст.
Някога фразата "комунален капитализъм" у нас се считаше за обидна, а всъщност развитата домашна икономика е богатство за една страна. Тя е щит, който предпазва населението от настроенията на световните пазари. Десетилетия наред България следваше модел на управление без корени, но радикалният индивидуализъм вече няма думата, защото пролича, че той изкривява ценностите в обществените отношения.
Домашната икономика няма да ни придвижи напред в класацията на страните по БВП, но ако късогледи политики не й попречат, с домашна помощ България ще продължи да е място, в което може да се живее прилично.