Акценти
Социалните протести в Чили
Бунтовете в тази страна може да представляват началото на края на неолиберализма
/ брой: 247
Протестите в Чили свалиха маската на неолиберализма. След повече от 2 месеца почти непрекъснати демонстрации със стотици хиляди участници в тях, улиците на чилийските градове станаха малко по-тихи около празниците. Това обаче не означава "нормално" в истинския смисъл на думата: улиците са пълни с политически графити и послания, повечето магазини са затворени, а витрините им барикадирани. Но сега хората поне могат да се посветят на всекидневието си, без постоянно да се страхуват от сълзотворния газ и гумените куршуми на полицията и армията, които бяха хвърлени от консервативния президент Себастиян Пиньера да смажат социалните брожения в страната.
Досега от силите на "реда" са убити най-малко 23 демонстранти, ранените са над 3500, от които 350 тежко с прострелни рани в главата, а 1500 са изтезавани в затворите на режима. Като в по-голямата си част жертвите са мирни демонстранти. Във връзка с това от комисариата по правата на човека към ООН изпратиха свои инспектори в Чили да разследват държавното насилие срещу протестиращите.
Днес в тази далечна латиноамериканска страна е съвсем обичайно хората на улицата да обсъждат политика - нещо, което рядко се чуваше преди. Омразата към полицията и армията обаче е вече повсеместно явление. Повечето хора са напълно изтощени физически и психически от насилието на последните седмици.
В политически план десният президент прави всичко възможно, за да остане на поста си, въпреки че е политически изолиран, дори в собствената си партия. Опитите му да разцепи движението срещу него чрез насилие срещу демонстриращите изглежда са в застой. Освен това има доказателства, че десни политически участници и представители на силите на "реда" са пряко замесени като подбудители в изблиците на насилие по време на демонстрациите и са инициирали умишлено разграбването на магазини.
Но явният провал на тази стратегия е обещаващ. С намаление на насилието в определени моменти и сектори на икономиката, особено в малките компании, рискът от по-нататъшно упражнение на натиск и влошаване на икономическото положение ще намалее поне в краткосрочен план.
Тактиката на президента за водене на изтощителна война с нисък интензитет срещу демонстрантите, която започна от втората седмица на размириците, засега успява да държи протестното движение под контрол, макар и за сметка на пълната дискредитация на полицията и армията, и с това на цялото консервативно правителство.
Преговорите за нова конституция продължават, което е едно от исканията на демонстрантите, тъй като сега действащата е още от времето на ген. Пиночет. Правителството обяви и редица икономически и социални реформи. Вероятно те обаче няма да са достатъчно дълбоки, за да доведат до промените, които хората искат. Така например не се предвижда данъчна реформа, която да осигури по-справедливо разпределение на приходите в бюджета.
Социалното брожение засега остава с по-скоро спонтанни действия и до голяма степен без изявени лидери. В този смисъл основна задача на политическите сили вляво, които подкрепят протестите, е в организирането на движението и в предоставянето на форум, където може да се събере опит и политическо ноу-хау за разработване на съгласувана стратегия за по-нататъшни действия.
С физическото унищожаване на повечето леви формации след фашисткия преврат през 1973 г. сега спешно се изисква изграждане на силна лява организация, способна да превърне днешния народен гняв в реални промени утре, иначе огънят на социалните протести може да прегори, без да доведе до нищо съществено ново.
Единствената област, в която промяната наистина е революционна, засега е общественото съзнание. Неолибералната парадигма през последните 40 години в западния свят оказа дълбоко въздействие върху културата, като наблегна на това хората да действат индивидуално за сметка на ролята, която обществото играе като цяло за благополучието на отделните индивиди.
Неолибералните идеолози ни казват, че всеки от нас е отговорен за собствените си успехи или неуспехи, че можем да подобрим икономическото си положение чрез постоянно обучение и че материалните блага са ключът към индивидуалното щастие. Това, което те обаче премълчават, е, че семейният произход играе силна роля за икономическия успех, че стойността на дипломата е относителна, ако нямаш "правилното" родословно дърво, и че мобилният телефон за 1000 долара всъщност въобще не ви прави по-щастливи от един за 50-100 долара.
Резултатът от протестите е, че идеологическата маска на неолиберализма буквално бе свалена за една нощ. Но е рано да се каже до каква степен това ще се отрази на политическото развитие през следващите месеци и години. Неолиберализмът бе роден в Чили преди 40 г. и сега влезе във фазата, което може би е окончателният му упадък. Във връзка с необходимостта от декарбонизиране на цялата глобална икономика, политическият срив на този т.нар. латиноамерикански икономически тигър трябва да даде надежда на милиони хора по света.
Предстои да се извърви дълъг и труден път, но в монолита на неолиберализма сега се появяват все повече пукнатини. В този смисъл изказването на екоактивистката Грета Тунберг пред ООН: "Светът се пробужда. Промяната идва, независимо дали това ви харесва или не" е обнадеждаващо, че младото поколение е осъзнало необходимостта от фундаментални екологически и социални промени, без които оцеляването на човечеството е застрашено.