Солената вяра на Зипакуира

Колумбийският град тачи Бога на половин километър под земната повърхност

събота, 20 Ноември 2010 / брой: 268

840

Това може да е и история за упоритостта.
Зипакуира е китно градче от 100 000 души, намиращо се на 2900 м надм. вис. в централната част на Колумбия, на около 45 км на север от столицата Богота. Районът е известен с минното си дело, по-точно с добива на сол. Днес гостите на Богота пътуват до бившото колониално градче, за да се надивят на неговото чудо - Солната катедрала на Зипакуира. И защо това да е история за упоритостта? През 50-те години на миналия век в още действащата солна мина започва издълбаването на това, което днес е известно като Солната катедрала на Зипакуира. Набожните граждани се стекли за официалното откриване на катедралата през 1954 г. и тя функционирала цели 36 години преди властите да я закрият поради страх от срутване, т.е. от съображения за сигурност. Това обаче не разколебало Зипакуира да има своята оригинална катедрала от сол. През 1991 г., само година след закриването, започнала работата по издълбаването на нова солна църква. През 1996 г. била открита втората катедрала на дълбочина 200 м под първата.
Настоящата Солна катедрала е с дължина на нефа 75 м и височина 25 м. Мястото на олтара е оформено от гигантски кръст, прорязал стената, откъдето влиза външната светлина и създава неподражаемата магична атмосфера. Теоретично тази подземна църква, построена в тунел, останал от минното дело насред солната планина, може да побере към 10 000 души. Слизайки към църквата, пътят преминава през 14 обособени в солната скала параклиса, които представят моменти от живота на Христа от рождението му до неговото разпятие. Светилището в дъното на прокопаното пространство е разпределено на три части, които символизират раждането, живота и смъртта на Исус. По този начин централният неф представлява живота на Спасителя.
Катедралата има невероятно обаяние и е любимо място на привържениците на нощната фотография. На влизащите със статив обаче не се гледа с добро око, а често пъти достъпът им дори е възпрепятстван, независимо от разстоянието, което са преминали, за да уловят своите мигове изкуство.
По замисъл и функция Солната катедрала е посветена на католическата вяра. И все пак тя не е призната от официалните църковни власти. Т.е. за получаването на официален статут ще се иска още упоритост. Този факт изобщо не може да спре над 3000-те вярващи (това не включва цифреното измерение на туристическото любопитство), които идват в катедралата най-вече в неделен ден, за да отдадат хвала Богу из дълбините на минералното му царство. Освен тази катедрала градчето има и конвенционална молитвена сграда в колониален стил.
Обратно на горния свят, човек се завръща в уюта на дневната светлина, за да се поразходи из китния централен площад ("Площада на гражданите"), който още пази духа на епохата на конкистата. Името му е свързано с въстанието срещу колониалната администрация през 1781 г. Тук е била подписана и нейната капитулация на 8 юни 1781 г. Площадът е обграден от сгради от XVIII век в колониален стил. Тук са домът и седалището на епископа на диоцеза на Зипакуира, бялата сграда е общината, строена във френски класически стил.
Солната катедрала на Зипакуира е едно от 7-те чудеса на Колумбия. Не може да пропуснете това архитектурно чудо, ако вече веднъж сте стигнали до Богота. Най-често организираните турове са разчетени да тръгват от столицата рано сутрин и да се връщат обратно в ранния следобед. Индивидуалната екскурзия струва $110 и пада до към $30 за групи, като в цената влиза закуска със знаменитите колумбийски кифлички от маниока - пандеиукас, или от царевично брашно - алмохабанас, гарнирани с чаша разкошен шоколад Сантаференьо.

Подземен храм от светлина и музей на концептуалното изкуство
Солната катедрала се смята за едно от най-забележителните достижения на колумбийската архитектура. Всичко в нея е издълбано в солта. От мрамор са само няколко статуи. 14-те издълбани параклиса, условно наречени станции, са подредени във формата на кръст и са издълбани в духа на модернистична скулптура. До голяма степен за въздействието си разчитат на играта на осветлението. Първата точка в подземния маршрут е на 386 м дълбочина.

Станция 1: "Исус, осъден на смърт"
Инри - "Исус от Назарет, цар на евреите", е изсечено в скалата като голямо графити. Разпокъсаните удари в солта символизират ударите от бича. Издълбана през 1995 г. от Хосе Висенте Саламанка

Станция 2: "Исус носи кръста"
Кръстът, очертан в скалата, и Исус са едно и са символ на това, че човек носи своя кръст на гърба си. Концепцията кръста-Исус се среща и из другите параклиси-сцени на катедралата. (Хосе Висенте Саламанка, 1995 г.)

Станция 3: "Исус пада под тежестта на кръста"
Исус в трасето на Виа Долороса - Пътят на скръбта. Кръстът и тук е самият Христос. Застанал изправен, той символизира силата на духа, с който човек трябва да се въоръжи, за да преодолее тленното гниене и потисничеството във всякаква негова форма. (Архитект Карлос Алфонсо Енсико, 1995 г.)

Станция 4: "Исус отговаря на Благословената Майка"
Оригинален начин за представяне на духовно съдържание чрез геометрична естетика. Централна ос символично представя фигурата на Мария, а синята светлина пред един кръст символизира присъствието на сина й. Композицията внушава чувство за мир, спокойствие и тишина и е издълбан от консорциум Пинто - Аренас през 1995 г.

Станция 5: "Симон киринеец помага на Исус да носи кръста"
Един символ на единство и ангажираност, подкрепа и солидарност. Издълбани от Хулио Орландо Сандовал (1995 г.)

Станция 6: "Страданието по лицето на Исус"
Интересна игра с фрактурата и падащата светлина от Гомес де ла Вега, 1995 г.

Станция 7: "Исус пада на земята втори път"
Подобно на дял 3, на кръст е самият Христос, но кръстът е забит по-дълбоко в земята. (Луис Иван Диас, 1995 г.)

Станция 8: "Исус отговаря на жени от Ерусалим"
Жените са издълбани без ясна форма в долната част на склона до равнината с кръста-Исус. Бялата светлина, плъзгаща се по равнината, символизира утешаващата прегръдка на Христос. (Гомес де ла Вега,1995 г.)

Станция 9: "Исус пада на земята за трети път"
Драматичните промени на това изпитание са изразени чрез големината на кръста, почти погребан в земята. Но фигурата върху кръста остава вертикална: символ на духовната сила, която трябва да запазим пред лицето на бедствието. (Луис Иван Диас, 1995 г.)

Станция 10: "Исус лишен от дрехите си"
Тук кръста-Исус е издълбан на една стена. Основното значение на композицията отново е изразено с помощта на светлината, излизаща от вътрешността на кръст: символ на нашите духовни ценности. (Колектив, работна среща по изкуствата в Богота, 1994 г.)

Станция 11: "Исус е разпнат"
Един самотен, аскетичен кръст напомня за Вярата и Надеждата на разпнатия Христос. (Цех "Изкуство", Богота, 1994 г.)

Станция 12: "Исус умира на кръста"
На тази сцена е посветен параклис на 80 м под земята, с издълбан в средата кръст. (Консорциум Пинто - Райони, 1995 г.)

Станция 13: "Исус е свален от кръста"
Един издълбан в скалата кръст, през който преминава светлина. Символизира преминаване в духовното, в една друга реалност по пътя към Бога. (Марио Парада Амадо, 1995 г.)

Станция 14: "Исус е положен в Божи гроб"
На лявата стена на параклиса е изсечен камък като символ на затваряне входа на гробницата, а в дясната страна е входът към празната гробница. Този параклис е посветен на възкресението. (Марио Парада Амадо, 1995 г.).

През миналия сезон вече се вижда и външната част на отделението, наречено "Дом на миньора", чието изсичане в самата катедрала е започнало в памет на загиналите тук миньори, а и като знак за почит към миньорския труд по света. Все още не е отворен за посещения. Предвижда се катедралата да стане част от по-голям комплекс "Парк на солта", влючващ още Музей на минното дело, минералогията, геологията и природните ресурси.

Поглед към централния олтар със статуя на ангел