ЕкоНомика
СО2ФИЯ
/ брой: 239
Спомнете си софийската мъгла и целия й аромат, който се пропива в дробовете сутрин, докато отивате на работа, и вечер, когато вземате децата от занималните и ги водите у дома. По-добре на закрито и със затворени прозорци - хора се оплакват от главоболие, ако трябва да ходят навън. Колите се блъскат по кръстовищата с тирове и бетоновози.
Сега си представете зимна сутрин, въздухът над центъра на София е чист, по улиците в кварталите са се наредили алеи с дървета, по тях се стрелкат велосипеди и хора тичат за здраве. В центъра колите преминават бавно и нарядко. Парковете се пълнят с играещи деца. Софиянци са прибрали колите си от тротоарите в паркинг блокове, десет етажа нагоре и надолу в земята. Публичните зони и общественият транспорт са екстра.
Има по-голяма вероятност да живеем във фантастичното екологично бъдеще при ляво, отколкото при консервативно, управление според мен. Затова според мен е спорна позицията на президента Румен Радев, когато миналата седмица на срещата за климата в Катовице заяви, че България е против по-високите амбиции за намаляване на въглеродните емисии в ЕС. Дали неговият категоричен тон направи услуга на образа на България в очите на света?
Позицията на Радев е състоятелна по две причини, но от трета може да се оспори. ЕС води по темп на намаляване на парниковите газове и глобалният баланс изисква от САЩ и Китай също да поемат ангажимент към климата. У нас обезпокоени работници във въгледобива и ТЕЦ дадоха сигнал, че ще се борят за заетостта си. БСП логично се отъждестви с интересите на работещите в държавния сектор и постави въпроса за националната енергийна сигурност.
Третият аспект се нарича "възможности в бъдеще". Едно е да гарантираш на 9680 души, заети в мините и ТЕЦ "Марица изток 2", че няма да останат на улицата: ще имат работа и ще взимат заплати. Друго е да твърдиш, че техните деца и внуци до 2080 г. ще добиват лигнит от Горнотракийската низина и ще го горят в инсталации, създаващи все по-скъпи емисии.
Бъдещето на ЕС не е във въглеродните горива, а в енергетика без въглища, както и в градове без автомобили. България не може да воюва срещу тези тенденции, по-скоро следва да се бори за европейска подкрепа на справедливия национален преход след въглищата. Фондът за де-карбонизиране на енергетиката трябва да започне да се пълни още сега.
Инвестициите в нова енергийна инфраструктура в следващия половин век може да се превърнат в големия двигател на растежа - не на БВП, а на благосъстоянието. В България отдавна се мисли за национална индустрия за производство на електромобили или соларни панели. Тя би могла да замени въгледобива, предлагайки същия брой работни места, при това в сходен сектор, също в държавни предприятия.
Ще са нужни милиарди. Само строителството на споменатите паркинг блокове е публична инвестиция за стотици милиони. След което България ще се открои в региона с качество на жизнената среда в градовете, екологични технологии в енергетиката и промишлеността, зелени продукти и услуги в туризма и селското стопанство. Зеленото ще е конкурентното предимство на България.
Предвид това президентът можеше да заяви подкрепата си за българските работници и полските домакини по-деликатно - например като изтъкне предимството на България по отношение на въглеродни емисии.