Тежки птици
/ брой: 255
Вели Чаушев
В тясна пътечка, крива като изтърван конец на шивачка, върви отпреде бай Тодор, с кафяво шаечно палто, разкопчано заради дебелия селски пуловер, и пристегнатите му панталони, напъхани в чорапи - гамаши разтварят сухата трева към фазанарията, за която сме тръгнали...
Пред нас се е ширнало равно зелено поле и бай Тодор го гали с очите си. Наблизо има рекичка и по обвезалите я ракити от двете й страни усещаш в сянката им хладните вирове. Тук-таме по клоните им кацат от време на време замислени фазани и като не могат да се сетят за какво мислят, вземат че литнат и кръжат, докато им дойде нова мисъл.
Тежки птици - тежко мислят. Те затова са удобни и за стрелба, щото дълго мислят...