За човещината
/ брой: 223
Ида отдалече. От преди повече от половин век... Помня, когато трамвайните билети бяха 3 ст., хлябът - 15 ст., а геврекът - само 9 ст. Тези цени сега са реликви. Днес все още се возим срещу левче, хлябът е най-малко левче, геврекът също клони към тази сума. Кажи-речи 33 пъти по-скъпо е. Само доходите ни са почти същите.
Помня и филма на Христо Христов "Една жена на тридесет и три", който беше спрян... Сега съм на 66 - пенсионер, който чака да падне тавана на безочието и равнодушието на онези управляващи, които допуснаха новите цени, новите заплати, новите пенсии. Допуснаха да се гледаме яростно и недружелюбно, помагат да се мразим искрено.
Скоро прочетох в пенсионерски вестник носталгично четиво за изчезналата София, откраднатата атмосфера и чудесните семейни взаимоотношения в нашия град. Новите естакади, булеварди, сгради трудно заличават носталгията на софиянци по улиците, потънали в зеленина, с многобройните птичи хорове, сладката софийска вода от Витоша. Авторката иначе често и гневно припомняше социалистическото ни минало, но сега душата й плачеше именно за онова време. В което хлябът все още струваше 15 ст., киселото мляко се продаваше от алуминиеви легени и се режеше като сирене, геврекът беше 9 ст., а билетчето за трамвая - само 3 ст. И имаше добрина, другарство, усмивки. Независимо от някои неправди и тогава, независимо от някои отрицателни явления, които бяха на прицел... Имаше човещина...
И сега я има. Вероятно. Но е 33 пъти по-скъпа. По-точно - дефицитна стока на прехода. Каква омраза се стеле по улиците. Над три месеца безплатни и платени казват, че мразят, искат оставки, викат "Долу!" От един народ станаха два, три дори народа. Не народи, а тълпи.
Някога Стоян Михайловски запя "Върви, народе възродени..." Но Петко Славейков го апострофира: "Не народ, а мърша..." Кой е по-прав, съдете сами. И двамата имат право. Защото човещината е по-малко от тази, която ни е необходима...