Вето с политически мотиви

Петър Чобанов,
министър на финансите

Не може да бъде споделена икономическата логика на изложените от президента мотиви за налагане на вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Не са изложени и аргументи от правен характер, които да налагат упражненото от президента отлагателно вето. Мотивите имат чисто политически характер и са пример за явно политическо позициониране, което се разминава с функцията обединител на нацията.
Г-н Плевнелиев не отговори няколко пъти на въпроса защо през 2010 г. е вносител на актуализация, направена в средата на годината, която предвижда намаление на приходите с 1,9 млрд. лв., увеличение на разходите с  900 млн. лв., увеличение на дефицита с 2,8 млрд. лв.

Тези стойности са в пъти по-високи

от актуализацията на Бюджет 2013. Нещо повече, "непрозрачният" според г-н Плевнелиев резерв за непредвидени и неотложни разходи се увеличава през 2010 г. с над 1,1 млрд. лв., над 4 пъти по-голяма сума от предвидената в сегашната актуализация. За съжаление поради недобро бюджетно планиране и нарушаване на принципите на фискална дисциплина 660 млн. лв. от тези 1,1 млрд. лв. са за разплащане на задължения към бизнеса! По същия начин задължения към бизнеса бяха оставени в наследство и към края на май 2013 г., отново поради същата философия на изпълнение на бюджета.
При осъществяване на своята дейност по изпълнение на държавния бюджет МС е подчинен на Конституцията и на устройствения закон за държавния бюджет. Съгласно чл.10, ал.4 от Закона за устройството на държавния бюджет, правителството е задължено да внесе в НС предложение за изменение на държавния бюджет, когато през бюджетната година се очертават отклонения с неблагоприятен ефект за приходите и разходите, увеличаващи бюджетния дефицит, определен с годишния закон за държавния бюджет. В този смисъл е и трайната практика на Конституционния съд.
Не са състоятелни аргументите за оспорване на актуализацията на бюджета в частта на приходите. Изпълнението при данъчните приходи очертава сериозно изоставане спрямо предвидените в Бюджет 2013 параметри. При заложен ръст на данъчните приходи по консолидираната фискална програма спрямо 2012 г. от 1,8 млрд. лв. (8,4%) изпълнението към края на май отчита номинален ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 486,8 млн. лв. (5,6%). Към юни тази ясно очертала се тенденция се задълбочава и кумулативният прираст на данъците и осигуровките се забавя до 379,6 млн. лв. (3,6%).
Постъпленията от корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица не са равномерно разпределени по месеци и тримесечия през финансовата година. Традиционно през първото полугодие на финансовата година постъпват преки данъци в по-висок размер в сравнение с второ полугодие поради следните причини: до 31 март се декларира и внася годишният корпоративен данък за предходната финансова година, а до 30 април се декларират и внасят данъците върху доходите на физическите лица. Анализите показват, че през първото полугодие на финансовата година се внасят авансови вноски за корпоративен данък в по-висок размер в сравнение с авансовите вноски за второ полугодие.
Що се отнася до позицията, че възстановяването на ДДС не е разчетено като бюджетен разход, трябва да се има предвид, че тя е неаргументирана, тъй като възстановяването на ДДС и акцизи не е бюджетен разход (още по-малко като разход по бюджета на МФ), а намира отражение в приходната част на бюджета. Освен макроикономическите показатели (ръст на БВП, инфлация, потребление и др.), които оказват влияние върху постъпленията от ДДС и акцизи, са налице и скрити фактори, които влияят негативно върху приходите. Подобен скрит фактор е размерът на невъзстановения ДДС. Нормалните нива на ДДС за възстановяване следва да бъдат 200-250 млн. лв. Невъзстановеният ДДС към 30 юни 2013 г. е в размер на 776 млн. лв., в т.ч. 319 млн. лв. просрочен ДДС и 457 млн. лв. текущ ДДС за май 2013 г.
Въпреки предприетите спешни мерки за повишаване на събираемостта, приходите не могат да бъдат изпълнени, както са разчетени в Бюджет 2013. От една страна, се налага извънредно да бъде възстановен ДДС в размер на 500 млн. лв., за да се достигнат нормалните нива на невъзстановен ДДС, а от друга страна, деклариран ДДС за периода декември-май 2013 г. в размер на 450 млн. лв. не е събран. Най-голямо увеличение на несъбрания ДДС се наблюдава за периода февруари-май 2013 г. - около 70%. Дори всички задължения по справки-декларации по ДДС да бъдат събрани от приходната администрация, почти същата сума следва да бъде възстановена на лицата, за да не плаща държавата лихви за забава за невъзстановен в срок ДДС. За първите 5 месеца на 2013 г. са изплатени 12 млн. лв. лихви за забава.
В случай, че не бъде актуализиран държавният бюджет, правителството ще бъде изправено пред    

обективно неизпълнима цел

за приходите, т.е. за останалите 6 месеца трябва да се съберат с 1,4 млрд. лв. повече спрямо второто полугодие на 2012 г. Това означава, че през второто полугодие на 2013 г. приходните администрации следва да постигнат ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 13,7% и то при ревизирана прогноза за растежа на БВП от 1,9% на 1%. Посочените данни показват категорично невъзможност за спазване на заложените параметри в закона и отлагането на неговата актуализация само ще отложи временно проблемите, без да е налице възможност за решаването им.
Не може да бъде споделена и тезата за липса на прозрачност по отношение на предвиденото увеличение на разходите. В мотивите към законопроекта ясно са посочени приоритетните направления - подкрепа на гражданите, разплащане на задължения към бизнеса и облекчаване на тежестта върху потребителите във връзка с промените в Закона за енергетиката. Предвидено е допълнителните разходи, заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи, да бъдат одобрявани с акт на МС, за да сe гарантира прозрачност и информираност за използване на тези средства. Ангажиментите за разходи, както и неразплатените задължения, са вече факт по съответните бюджети и допълнителните разходи не могат да бъдат пренасочени за други цели. Няма никакъв спор, че неплащане на поети ангажименти има проциклично влияние и пречи на икономическото възстановяване.
Загрижеността на г-н Плевнелиев към общините би била уместна, ако беше последователна. Да не забравяме, че той беше министър на регионалното развитие в правителството, което с актуализацията на бюджета през 2010 г. даде сериозен тласък на задлъжнялостта на общините, като този проблем не може да се преодолее и днес.

Некоректна и тенденциозна

е интерпретацията на увеличения лимит за поемане на нов държавен дълг. Внушенията за увеличаване на "задлъжнялостта по този начин е безотговорно както спрямо нас, така и спрямо бъдещите поколения" са лишени от логика. Подобни интерпретации са най-малкото несъстоятелни предвид многократно дадените пояснения, в т.ч. и аргументацията в мотивите към проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2013 г., че това няма да доведе до увеличаване на предвидения лимит за размер на държавния дълг в края на 2013 г. от 14,6 млрд. лв. или 18,3% от БВП.
Нелогично е и обвързването на вземането на заем с финансирането единствено на текущи разходи. Категорично не се взема заем с подобна цел. Обвързването на допълнителния лимит за дълга с конкретни разходи, като например социалният пакет от 40 млн. лв., не е коректно. Този лимит за новоемитиран дълг през 2013 г. се актуализира поради извънредната емисия през февруари, която го изчерпва. Той служи за попълване на фискалния резерв за постигане на минимално изискуемото му ниво по закон, както и за осигуряване на резерв за посрещане на предстоящите плащания в началото на 2014 г.
Посочените аргументи за липса на анализ по отношение на оптималното ниво на фискалния резерв са неоснователни към настоящия момент, но могат да бъдат отправени към момента на съставяне на бюджета. Подобен анализ е направен при приемането на Бюджет 2013, когато е определен минималният размер на фискалния резерв към края на 2013 г., и с актуализацията не се предвижда неговата промяна, а просто се дава възможност това ниво да бъде постигнато. За съжаление през последните години на фискалния резерв беше гледано единствено като на "касичка", от която само се вадят средства.
Ветото ще ограничи времевия прозорец, в който може да се привлече допълнителния дълг. Миналата година Дянков разполагаше с 12 месеца за 1,7 млрд. лв. Ние ще разполагаме само с 3 месеца, защото актуализацията ще влезе в сила най-рано в средата на септември, което ограничава възможните опции за привличането на този ресурс.
Ветото е най-сериозният инструмент за реакция, но в случая се използва за възпрепятстване и забавяне на изпълнението на програмата на правителството, насочена към предсказуемост, изрядност в отношенията и солидарност към уязвимите социални групи.

-----------------
* Със съкращения, заглавията са на редакцията