Разум за бъдещето

Франц СПАСОВ

България почти три месеца преживява напрежение, породено на пръв поглед от активизиралото се гражданско общество. То наистина се раздвижи след изборите от 12 май. В действителност протестите са израз по-скоро на натрупаните през годините на прехода деформации и  социално разслоение, довели страната до връщането й назад. Връщане, белязано с материални и финансови загуби, довели до тежка бедност и социална несправедливост. Тук се добавят грешките и пропуските на провалилото се предишно правителство.
Все по-очевидно е, че напрежението и протестите се подхранват и се превърнаха в борба за власт от сили и кръгове с користни интереси. Сили, готови - в името на целите си - да оставят народ и държава да живеят в нестабилност и несигурност. Натискът срещу правителство, целящ оставката му, по същество ще го превърне в изкупителна жертва заради натрупаното отпреди неговия избор, което е непочтено в демократична страна член на ЕС. Още повече че то полага усилия за съживяване на икономиката и в социалната сфера, които са в интерес на милиони българи.
В същото време участниците в протестите нарушават обществения ред и редица закони, поставят се извън полето на правото и нарушават баланса между правата и задълженията на всеки гражданин, учат децата си на омраза. Видимо мнозинството от протестиращите не осъзнава, че е инструмент в ръцете на други сили и фактори. Впечатлява, че протестърите не проявяват интерес към проблемите на хората като безработица и бедност, остават глухи за рисковете и заплахите, пред които е изправена страната, не забелязват усилията на управляващите, не търсят съгласие и диалог, а някои дори искат безвластие. Протести има и в други държави. Те обаче са с ясни искания, протичат при спазване на определени правила и ред. Участниците в тях се отнасят с уважение и респект към служителите на реда и сигурността. Българи, по-точно София, като че ли е избрана за обратен модел.
Не е ли време и ние, българите, да се научим да спазваме правилата - за свое добро и в общ, национален интерес? Когато се отрича всичко и всички, е трудно да се води диалог и да се стигне до съгласие. Това обаче самоизтощава обществото и държавата, води до безполезно въртене в порочен кръг.
Необходим е трезв разум за постепенно  постигане на компромис в полза на бъдещето. Настоящата ситуация затруднява работата на институциите, пряко свързана с развитието ни като общество по пътя на модернизацията и просперитета. То е възможно, когато има прозрачност и сътрудничество между държавата и структурите на гражданското общество, при контрол над официалните органи от страна на обществените.
Основа на конструктивен диалог може да бъде разширената програма на кабинета, която ще бъде представена и в НС. Там е и най подходящото място за диалог между основните политически сили и обществените субекти. Изглежда съгласието е лесно постижимо в сектори и дейности, в които по закон е необходима споделена отговорност между държава, работодатели и служители, с участието на синдикатите или друг обществен партньор.
Нашият народ не заслужава и няма да прости, ако в столетието на знанието бъде поставен в категорията на изостаналите и неразвитите. Потенциалът ни е огромен и ако посоката е вярна, ще дойде и попътният вятър.