Заповед: "Да се въведат шапки-пилотки за всички! Александър"

Рокли, блузи, ризи, панталони, якета, пуловери, палта, обувки, шапки - колко много неща в облеклото! Сега - за шапките. Те присъстват в живота на хората толкова отдавна, че е невъзможно да се каже кога най-напред животинската кожа е била използвана за покриване на главата, за да бъде предпазена от невинаги благоприятните природни условия.
 Въпреки че това не е било шапка в истинския смисъл, древните бързо осъзнали, че покриването на главата понякога може да е полезно. Сред първите изображения на шапка е надгробна рисунка в гробница във Фивах - древен Египет. Тя показва мъж с куполовидна сламена шапка. Други ранни "модели" на шапката са гуглата, фригийската шапка, която по-късно става известна като "шапка на свободата", давана на освободените роби в Гърция и в Рим. Също така - шапката петасос, която произхожда от древна Гърция и е първата шапка с периферия, известна на историята.

Ако искаш да те забележат и да напредваш, носи шапка (шапка-4)

От историческа гледна точка шапките са

символ на власт, успех, богатство, академичност

В продължение на векове те имат важна роля за определяне на социалния статус. Изборът им, степента на екстравагантност говорели за вкуса, стила, необикновеността на човека, който ги носи. Ако в модните салони - територия на богатите и известните, се ценят атрактивността и оригиналността, то в низшите слоеве на обществото се разчита на удобство и функционалност.
 Шапката означава много неща, а употребата й зависи от редица фактори като времето, религията, правилата за работа или безопасност на труда, модата и пр. В армията шапките показват ранга и полковата принадлежност.

Ушанката - сигурна работа и за най-люта зима

Днес те не са толкова популярни както някога, но пък могат да изглеждат безкрайно красиви, елегантни, интересни. Когато човек носи шапка, непременно ще го забележат. Този аксесоар може да бъде както практичен - да ни пази в студено време или при силно слънце, така и стилен - модно допълнение към тоалета. Популярността му се определя от това, колко официално се обличат хората в определен период, и от модните прически за момента.
Обемните прически например не търпят особено шапки. Най-подходяща е късата и добре подстригана коса, а за дамите - дългата, прибрана с фиби. Някои модели, да кажем баретата, която е мека шапка, стои добре с дълга, права коса. Тази най-многозначителна част от дамския костюм (но и от мъжкия и от този на най-малките - децата) за хилядолетното си съществуване претърпява изключително драстични изменения както във формата, така и в повечето си останали характеристики.
Да започнем от самото начало. Прабългарите носели шапка със заострен връх, около който завивали кожа с косъма навън. В древен Египет шапките на жреците и помощниците им се обкичвали с различни символични украшения, а също и

с пера, и с листа от лотос

Това цвете е свещено за египетската религия. С него се свързва митът за раждането на бога на Слънцето - Ра, който всмуква живот от аромата на лотоса Нефертем. Освен това египтяните смятат, че и самото Слънце е родено от разтворения цвят на лотоса. На бръснатите глави на жреците и на шапките им често се срещат и рога от крави - символ на Вселената, Силата и Луната. В древен Египет и мъже, и жени бръснат главите си. Робините носели малки перуки и шапки от ленена тъкан, за разлика от знатните дами, които ползвали дълги перуки, сплетени в малки плитки или ситни къдрици.
 

Джони Деп получи култовата награда "Носител на шапка на годината"

В Асиро-Вавилония шапките не са големи по обем. По форма представлявали пресечен конус с връзки на челото. Изработвали се от кече. Зимните шапки в древен Китай били кръгли, с извита нагоре периферия, подшита с черен бархет. Изработвали се от кожата на черна лисица или каракул. Военните пък носели шапки с червен възел, украсени с паунови пера, а отгоре - със скъпоценни камъни.
Шапката чауфи е по-висока от обикновените, а тези на аристокрацията били на цели два етажа. Летните шапки на аристокрацията се отличавали с това, че отпред и отзад имали малки розетки - кокарди. В арабския свят след приемането на мохамеданската религия започват да се носят фесове. А специалните шапки, както и кимоното и широките панталони, са типични и за японския костюм.
 През средните векове изяществото на удължените силуети се постига с късия корсаж на горната част на дрехата, с дългата пола и островърхата, висока шапка. Шапките в Средновековието са разнообразни. Най-характерната част от тях е качулката - пришита към наметалото или към куртката. През ХIII век на мода била разновидността шапел - с едно или няколко спускащи се парчета тъкан във вид на тюрбан. Освен нея се носели филцови, различни модели конусовидни шапки с обърнато нагоре дъно и обла широка или тясна периферия. Дамите носели островърхи, фуниеобразни шапки,

на височина чак до един метър

със закрепен на върха им дълъг прозрачен воал. Били твърде разнообразни по форма - напомняли корабно платно или рога. Живописни платна от ХV век изобразяват италиански юноши с тесни куртки и панталони, с дълги коси и малки шапчици на главите.
В Италия (както впрочем и в цял свят) шапките били различни през отделните периоди. Носели се меки, кръгли обръчи или масивни шапки с периферия. На брой са две - една на главата, а другата - на раменете, завързана под брадата с лента. Най-характерна обаче е шапката от кадифе - барета, с малка обърната периферия. И нещо друго, характерно за ХV век - омъжените жени обикновено носят малка шапка, напомняща по форма възглавница, омотана около главата. Младите, за разлика от тях, предпочитали воали, плетени мрежи и златни шнурове.
През следващия - ХVI век, се появяват испанските барети, които се носят върху забрадките и сламените шапки. Испанската барета е с твърда обиколка. От средата на века обаче баретата постепенно се сменя с висока, твърда периферия, украсена с тюл и във формата на кръг. Жените много рядко носят шапки, които напомнят малко тези на мъжете.
 ХVI век е времето на Възраждането във Франция. Френската барета е с широка периферия и щраусово перо отгоре. В модата обаче навлизат и шапките с тясна периферия. Стилът рококо от своя страна се характеризира с трикотажни шапки, украсени отново с щраусови пера. Поставят се на главата с островърхата страна към лицето. По това време жените рядко носят шапки, когато са навън. У дома обаче слагат малки шапчици, украсени с няколко дантели, волани, ленти и цветя. По-рядко - големи шапки с коприна или бархет, а също и английски, с големи периферии.

За разлика от рококо, модата на стила ампир

диктува дамите да носят големи шапки, а господата - английски, с малка периферия и високо дъно.
Пак при мъжете - през ХIХ век, се забелязва нова характерна черта на аксесоара. В домашното облекло се чувства екзотиката на Изтока. Навлизат фесовете и фалатите. Реставрацията пък донася големите периферии. Шапките се украсяват с пера, цветя, ленти. Жените от буржоазията и аристократичните слоеве носят шапки с панделки. Сред материалите, с които се украсяват, са кадифе, моаре и други. Жените от народа носят само боне, а големите барети също навлизат в модата. През лятото се носят шапки с големи периферии от коноп. Модерна е ниската шапка с малка периферия и черна лента.
А сега, след като надзърнахме в миналото - вървим все повече към наши дни. В началото на ХХ век и по-точно първото му десетилетие и малко след него, се усложнява композицията на женския силует като цяло. Отначало той се приближава до вертикално поставен овал, зад който се намират шапки с широки полета. По-късно силуетът започва да напомня елипса. Той е разширен по линията на ханша чрез драпировки и стеснен нагоре, завършващ с малки шапки. Голямата Габриел (Коко) Шанел отваря в столицата на модата, елегантността и шика Париж магазин за шапки, в който обаче се продават и блузи, и дамски ризи.
През 20-те години шапките са малки, с форма на кофа или висок цилиндър, прихванат с ленти и цветя или пера. Доста по-късно - през 50-те и 60-те години, друго голямо име в модата - Кристиан Диор, изработва шапки или плътно по главата, или огромни - тип "колело". В края на 70-те и през 80-те години следяхме с интерес изявите по белите писти на скиори като Хани и Андреас Венцел, Ингемар Стенмарк, радвахме се и плачехме за нашия Петър Попангелов. Тогава

от спорта дойдоха тривърхите скиорски шапки

Горе-долу по това време от армията дамите заимстваха пилотките. А през 90-те - отново от спорта, "откраднахме" бейзболните.
Освен историята и модата има и доста любопитни факти, свързани с този тъй изразителен елемент от облеклото ни. Така например по време на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) войниците нямали утвърдена униформа. Повечето подражавали на облеклото на селските слоеве от населението. Така в облеклото на войниците навлизат такива детайли като сюртукът, шапката и ботушите. Те носят отпечатъка на небрежността, типична за тази епоха. Доста по-късно - в периода от Реставрацията до буржоазната революция, който претендирал, че е елегантен, трябвало да подновява шапката си всеки месец. За сравнение: фракът следвало да се сменя всеки три седмици, а обувките и ботушите - всяка седмица.
В някои държави съществувала съсловна обусловеност по отношение на външния вид и тоалета. През ХVI век в Англия например търговците носели пъстро дълго или полудълго облекло, плъстени шапки, обувки с шнурове - тип полуботи, и трябвало да имат раздвоена брада. Лекарите във Франция през различни исторически периоди носели черни шапки. Главните бирници, нотариусите, писарите и помощниците им носели шапки от боброва кожа, които им се давали всяка година.
Издавали се (в различни страни) кралски укази против разкоша - предизвикани от стремежа на богатите, най-вече млади граждани, да подражават на тоалетите на феодалите. Така през ХVI век в Германия много украшения, аксесоари и елементи от облеклото били забранени. Разрешено било да се носят само шапки с периферия и калпаци.
През последната четвърт на ХVIII век пък шапките били по-скоро украшение, отколкото защита на главата от лошо време или от силно слънце. Особена привлекателност придавали на англичанките сламените шапки с периферия. Появяването на тези селски шапки в светския костюм било свързано с култа към природата, който бил създаден в Англия през този период. През първата му половина сламените шапки се носели върху дантелено боне. Точността и плавността на линиите на тези шапки създавала хармонично единство с овала на лицето. Ето защо те се превърнали в любима част от женския тоалет не само през ХVIII век. През следващото столетие те ставали модерни всеки път, когато възниквал интерес към романтичния облик на дамите.
Сред моделите и видовете шапки има някои, които са добили особена популярност. Генин се нарича високата конусообразна женска шапка. Приписват създаването й на Изабела Баварска.

От острието на тази "кула" висял воал

който падал към раменете на дамата. Косите били събрани под шапката. Този кошмар (според днешните наши представи) в различни вариации бил модерен приблизително век. Триъгълната шапка идва на мода по времето на Луи ХVI. Той обичал да демонстрира хубавите си дълги, къдрави коси. Този вид шапка дори става част от военна униформа. По-късно я заменя двуъгълната. Митрата е висока, орнаментирана с кръстове и ленти. Тази шапка имат право да носят и днес само папата, кардиналите и епископите.
Тюрбанът възникнал в Месопотамия преди 5000 години. Придобива популярност в Европа по време на кръстосонните походи. През ХVII-ХVIII век изчезва от европейската мода, за да се появи отново по време на египетския поход на Наполеон. Отново става изключително популярен през 40-те години на ХХ век.
Панама е еквадорска сламена шапка, ръчна изработка. Срещала се е още при инките през ХVI век. Получила своето название преди приблизително сто години. Благодарение на нея работниците на Панамския канал се спасявали от изгарящото слънце. И днес майсторите на панами работят както някога. Обикновената се изплита за няколко часа, а "елитната" - за пет месеца. За да бъде качествена шапката, трябва да се изработва на лунна светлина или в сумрачно време.
Боливарът е широкопола шапка. Наречена е така в чест на героя на Латинска Америка Симон Боливар. Любима е на либералите през ХIХ век.
Фесът е кръгъл, с плоско дъно и пискюлче. Популярен е при турците, арабите и сред народите, които са били под османско владичество. Кръстоносците пренасят модела в Европа. Става доста популярен тип шапка. Използвали я и жените, и мъжете. Разликата била в цвета на пискюла. За господата - син или черен, за дамите - златен.
Чалмата прилича на тюрбан, но се намотава върху фес или тюбетейка. В Средна Азия всички "прилични" хора били с чалми от петгодишна възраст. Обичаят да се носи чалма е свързан с това, че

ако те застигне смърт в дългия път през пустинята

голямото парче плат можело да се превърне в саван.
Баретата и пилотката вече споменахме. Първата е от мек плат, обикновено кръгла. Има и модели с квадратна форма. Свързва се с бохемството като начин на живот. Пилотката възниква като част от униформеното облекло на летците през Първата световна война. Но екипите от наземните отряди също харесали тези униформени шапки и поискали да ги носят. Разказва се следната история: един войник, който служел в авиополк, заминавал в отпуск. Искал да си придаде важност пред любимата и решил да изпрати телеграма с текст-заповед до командира: "Да се въведат пилотските шапки в униформите на всички авиационни работници!" Подписал се със своето име - Александър. По това време главен началник на руската авиация бил великият княз със същото име. Случило се така, както го замислил войникът. Приели телеграмата като заповед от княза. Раздали пилотки на всички и така останало, въпреки че измамата скоро била разкрита.
 Накрая един поглед към по-близкото бъдеще. През сезона "есен - зима 2011-2012 г." ще се носят каскети от плат. Сред предпочитаните украшения ще са панделките и цветята. При цветовете - сиво, бяло, черно. За зимата - естествена кожа, най-вече лисица. Преимущество ще имат ушанките - под влияние на звездата от "Да изчезнеш за 60 секунди", "Лара Крофт" и "Мистър и мисис Смит" Анджелина Джоли. А през следващото лято - шарените шапки, с цветя и средна периферия.