НСО - неясен статут с неясно бъдеще

Преди дни президентът Росен Плевнелиев свика заседание на Съвета за външна политика, отбрана и сигурност с цел обществено обсъждане на  предложените проекти на Закон за военното разузнаване, Закон за Националната служба за охрана, Закон за Държавната агенция "Разузнаване" и на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България. Участниците в заседанието предложиха своите гледни точки. Всички се обединиха около тезата, че за НРС и НСО са необходими закони, за да се прекрати 20-годишният им неясен статут. Най-важният въпрос безспорно е на чие подчинение ще бъдат службите. Дали това е ясно от предложените законопроекти или дискусията тепърва предстои?
След промените през 1989 г. на мястото на ДС и нейните структури, УБО и пр. се създадоха НСО и НРС - Национална служба за охрана и Национална разузнавателна служба. С постановление на МС бе регламентирано, че до приемането на подробен закон НСО и НРС ще се ръководят от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБ. И така в продължение на 23 години. През тези години подборът на кадрите и подготовката на служителите, служебните им задължения и професионалното им израстване бе донякъде загадка. Неясни бяха и критериите, на които трябва да отговарят хората, които ръководят двете служби.
Именно поради законовия вакуум през годините службите, шефовете им и работещите в тях станаха

обект на различни обвинения

Нарочиха ги за крадци (б.а. - обвинението се появи, след като преди години станаха кражби в дома на председателя на НС Йордан Соколов, както и в стаи на депутати по време на семинар в Боровец). Във връзка с трагедията с българските медици в Либия коментираха по техен адрес, че не работят нищо. Неотдавна бившият гард от НСО подполк. Николай Марков заяви, че службата е охранявала знакови престъпници, а ръководителите й са обикновени учители по физическо възпитание и полуграмотни хора, които незаконно са се сдобили с генералски лампази.
Дали новите законопроекти ще изчистят службите от налепилите се съмнения? Предвижда се НРС да се девоенизира, да се превърне в Държавна агенция "Разузнаване" и да бъде на подчинение на министър-председателя. За служителите на НСО е заложено да запазят военните си звания, но да останат на подчинение на президента. И тук експерти по проблемите на сигурността съзряха парадокс - военизираната структура ще се подчинява на два закона - за НСО и за отбраната и Въоръжените сили. Дали ще успее или ще чакаме времето да покаже грешна ли е идеята? Предвижда се ръководителите на специалните служби да имат мандат като този на директора на ДАНС. За сведение - през последните години директорите на ДАНС се задържат на поста за по 1 година. При положение, че законът им дава мандат цели пет.
Според експерти най-важно е в законите да се регламентират ясно правилата и принципите за

подбор на личния състав

неговата квалификация и развитие. Според електронния сайт на НСО към кандидатите за служба има изискване за образователен ценз, те подлежат и на проверка на физическата им годност. Дали е случайност, че в обществото битува мнението за непрозрачен подбор на кадрите?
Каква е практиката по света? В свое интервю директорът на Федералната служба за охрана на Руската федерация ген. Евгений Муров твърди, че неговите подчинени са завършили престижни университети и специалности, отлични спортисти са, идеално обучени за работата, за която са наети. С други думи - завършени професионалисти. Едва ли можем да се съмняваме в неговите думи. Как е в САЩ? В книга, излязла у нас преди десетина години и чийто рецензент бе ген. Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, се споменава, че в тайните служби на САЩ може да кандидатства всеки американски гражданин на възраст от 21 до 37 г. с валидна шофьорска книжка. Ако иска да заема отговорна длъжност и да се развива в професията, трябва да има завършено висше образование с бакалавърска образователно-квалификационна степен, без значение кой колеж, университет или специалност.
Между тайните служби на САЩ, руската ФСО и българската НСО има някои основни различия. В САЩ гардовете на президента имат право и да разследват фалшифицирането на американска валута. В Русия, тъй като е огромна страна и ФСО е голяма структура, съществуват възможности за развитие на служителите на ФСО, без непременно да имат и следствени функции, а само охранителни. В предлагания български законопроект НСО няма да има разследващи функции, но на служителите са вменени известни полицейски задължения - например да глобяват за незпазване на разпореждане на НСО. Те с основание не се одобряват от част от обществото.
България не е толкова голяма държава, следователно родните гардове нямат възможност за професионално развитие, каквото имат техните руски колеги. Какво им остава? Да бъдат началници или след необходимия стаж да се пенсионират. А какво да правят като пенсионери? В най-добрия случай стават охранители в нароилите се частни охранителни фирми. Другият вариант предвижда

работа за "почтени бизнесмени"

В проекта няма и дума как държавата може да използва наученото от един служител в подобна структура и след неговото пенсиониране.
Труден е отговорът и на въпроса как се става шеф в НСО. Досегашната практика показва, че най-често до поста се добират гардове или ръководители на охрана на първите мъже в държавата. Ген. Димитър Димитров, който оглави службата през 2007 г., а преди това беше заместник там, навремето е бил ръководител на охраната на Симеон Сакскобургготски. Сегашният ръководител ген. Тодор Коджейков се грижеше за сигурността на Бойко Борисов още по времето, когато сегашният премиер беше кмет на София. През 2009-а Коджейков бе издигнат до зам.-началник, след това бе вр.и.д., а накрая - директор. Неговият заместник полк. Калин Стоянчев Иванов също бе част от гардовете на Борисов. Какво показва това? Че ако се справиш добре като охрана на първите мъже в държавата, може и да станеш началник в НСО. Дали е редно? Ще дадат ли новите правила отговори на всички въпроси.