Две в едно съм: пея и танцувам!

Катрин КРЪСТЕВА е 19-годишна танцьорка във формацията на хореографа Асен Павлов "Чинари".  Завършила е Музикалното училище по танцово изкуство в София, вече е студентка в АМТИИ в Пловдив, специалност "Българска народна хореография". Катрин е родом от бившето пловдивско село, вече град Баня, където е съседка на бившия министър-председател Симеон Сакскобурготски. Младата дама има известен телевизионен опит, след като е участвала като танцьорка в музикално предаване по кабелна телевизия. Но най-голямото предизвикателство, пред което вече се изправя Катрин, е първото й участие в юбилейния 20-и фестивал "Пирин фолк" в Сандански. Заедно с танцова формация "Чинари" тя участва в последното издание на фестивала.

- Кога започна да се занимаваш с народни танци? Кога и къде бяха първите ти стъпки?
- Още в детската градина ме заведоха в танцова група към читалището в град Баня (б.а.- село Баня, което е близо до Пловдив, от около година е със статут на град). Докато моите връстници спяха следобеден сън, дядо ме взимаше и ме водеще на уроци. Бях на 4 години.
- А защо не твоите родители?
- Като повечето деца, и моите баба и дядо се грижеха за мен, защото и двамата ми родители работеха. Те са инженери по образование и са на работа в оръжейните заводи в Сопот.
- Ти си от Баня, Пловдивско. От този град поне по адресна регистрация е българският цар Симеон.
- Зная това. Той дори ми е съсед, "живеем" в един квартал. Дори като дете съм му поднасяла цветя. Мисля, че беше действащ министър-председател, а аз и групата от читалището участвахме в някакво мероприятие, вече не помня какво.
- Освен с народни танци занимавала ли си се с нещо друго?
- Да, спортни танци, аеробика и вокал в детска певческа група.
- Разкажи как съчетаваше всички тези занимания?
- На спортни танци се записах покрай братовчедка ми. Първо тя се записа, след това и аз. Тренировките бяха в Карлово, ние пътувахме два пъти в седмицата, за да тренираме. Първоначално бях в една група, която впоследствие се разпадна. Аз се записах в друга, където си намерих партньор - Стенли. Една от причините първата група да се разпадне беше, че аз нямах партньор, а това в спортните танци е много важно.
Вече бях в четвърти  клас, когато се записах и на спортни танци. За радост или съжаление Стенли е от Хисаря, затова вместо към Карлово пътуванията ми се насочиха към този град.
Госпожата ми Антония Костова ме насърчи да се запиша в детската певческа група "Веселите момичета" към ОУ "Неофит Рилски", гр.Баня. Така освен таньцьорка станах и певица. Не знам какво толкова видя госпожата в мен като певчески данни, не мисля, че са много добри. Може би защото освен да пеем в групата доста и танцувахме, така аз се изявявах на две места, така да се каже, бях 2 в 1.
Държа да уточня, че всички неща - спортните и народни танци, аеробиката, успявах да ги съчетавам.
- Браво, и докога успяваше?
- До кандидатстването ми в Националното училище за танцови изкуства в София, което е единствено по рода си на целия Балкански полуостров.
- И как реши да се насочиш към него?
- Още като малка бях решила, че ще продължа да се занимавам с народни танци. Поразучих къде има такова училище. Казаха ми, че паралелки по народна хореография има в училищата в Широка лъка и Котел, където се изучават и български народни интрументи. А това в София е само за танци.
Госпожа Мария Гунчева, която ми беше предодавател по народни танци в читалището, е бивша възпитаничка на това училище. Донякъде тя ми повлия за моето крайно решение. Така, когато бях в седми клас, през зимата заедно с майка ми дойдохме до столицата, за да видим как стоят нещата с кандидатстването. Записах се в група към училището, която се водеше от г-ца Ана Цанкова. Тези две учителки ме подготвиха за кандидатстването ми в МУТИ. До кандидат-гимназиалния ми изпит всяка събота идвах до София за репетиции.
В същото време се самоподготвях и за кандидатстване с български език и литература.
- Браво на теб. Да не би да си имала и резервни варианти за гимназия?
- Разбира се! Имам голямо увлечение към рисуването и математиката. Може би съм наследила това математическо увлечение от моите родители. И двамата са инженери и работят в оръжеен завод. А там математиката е доста необходима. Дори и сега решавам задачи и рисувам. Може да се каже, че това са моите хобита, доколкото успявам да намеря време за тях.
Кандидатствах в МУТИ, приеха ме и много се зарадвах. Но на останалите изпити изкарах хубави оценки.
Когато видях резултатите от класирането за Хореографското училище, имах още един повод за радост. В списъка с приетите бях под номер 7. Поначало това число го смятам за моето щастливо число. На 7-и е родена мама Елена, 7 се смята за християнско число. В две от годините ми в МУТИ дори бях 7-и номер в клас.
- Кога бе първата ти изява на голямата сцена?
- Новогодишен концерт на училището на сцената на Националната опера. Имам известен телевизионен опит. Участвах като танцьорка във фолклорно предаване по кабелна телевизия.
- Как стана част от ансамбъл "Чинари", чийто ръководител е хореографът Асен Павлов?
- Асен Павлов е преподавател в МУТИ. В 12-и клас след един вътрешен изпит на пирински народни танци той хареса как играя и ме покани за една новогодишна програма заедно с ансамбъл "Чинари". Каза ми, че ако се впиша в състава, ще остана за постоянно. Така станах част от ансамбъл "Чинари".
- Значи няма и година от влизането ти в ансамбъл "Чинари". За първи път ли участва във фестивала "Пирин фолк"? Зная, че от доста години "Чинари" са част от участниците, но ти?
- Да, участвам във фестивала за първи път. Тази година "Пирин фолк" празнува своята 20-а годишнина.
- За колко време успя да се подготвиш за фестивала?
- Е, не мога да кажа. В началото на август стана ясно с какво ще се представим на фестивала. Предварително ни разделиха на групи, които ще се явят с различните участници и различни танци. Така започнахме подготовка. Лично аз за този месец успях да се подготвя пълноценно, предполагам, че и колегите са успели.
- В момента си студентка в Академията в Пловдив.
- Да, записах в Пловдив, защото според мен там е най-добрата подготовка за българска народна хореография. Подобно обучение се предлага и в други университети - НБУ, ВСУ, ЮЗУ, но аз предпочетох Пловдив. Родом съм от този край, пък и мога да уча задочно, защото работя. В другите университети нямам подобна възможност.
- А имаш ли си приятел?
- Не, в момента нямам. Момчета от приятелската ми компания твърдят, че момчето до мен едва ли не трябва да е прочело Библията и да я е превело на няколко чужди езика. Толкова съм била взискателна. Е, не мисля, че съм чак толкова взискателна. Важното е как се държи човек. Приятелят ми трябва да е естествен, без маска. Не искам пред мен да показва едно лице, пред останалите друго.

Снимка: Личен архив