Прослава на свети Георги и на светите Кирил и Методий

- 1 май - Ден на труда и международната работническа солидарност.

- 6 май - Св. вмчк Георги. Гергьовден - ден на храбростта и Българската армия.

- 11 май - Св. равноапостолни Методий и Кирил.

- 21 май - Възнесение Господне, Спасовден. Названието на празника се свързва със "спасение", което очакват неизлечимо болни. 

- 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.


В народния и астрономическия календар Гергьовден е празник с постоянна дата - 6 май. Природата вече се е раззеленила и разцъфнала, изпълнена с живот - готви се за богат плод. Празнува и човешката душа - озарена от радост и надежди. Затова не е чудно, че Гергьовден е най-големият пролетен празник.
Свети Георги е винаги на кон и пробождащ с копие ламята, символ на злото. Той е християнски великомъченик, ревностно тачен от народа ни като покровител на стадата и посевите. През време на турското робство векове наред Гергьовден е бил празник на българските хайдути - на този ден гръмвали първите хайдушки пушки...
И в Пиринско, по разказа на проф. Георг Краев, в навечерието на Гергьовден по нивите и кошарите тръгвали жени-магьосници. Преди празника имало обичай момичета да окичват портите и стоборите с венци от сливова или букова шума, оплетени със здравец и гергьовче, защото те били символи на плодородие.
Пак в навечерието на Гергьовден момите, на които вече им било време да се задомят, си гадаели коя за кого ще се омъжи, кой от ергените ще й бъде късмет в живота. На тези гадания им казвали "пеене на китки".
И докато момите си гадаели за бъдещи женихи, то майките им започвали да месят и да пекат гергьовските хлябове... А какви хлябове месят стопанките от Пиринско! Да им се ненагледаш, да не смееш да си отчупиш - такава красота!
На хляба изобразявали и кошарата с овце на стопанина, и самия пастир как пази стадото си с гегата, и кучето - неговия помощник. Покривали го целия с коприва - знак, че идва очакваното лято.
След обяда с ритуално заколеното гергьовско агне започват веселбите. Най-любими били гергьовските люлки, връзвани само на живо напъпило или разцъфнало дърво. Момите се люлеели, а ергените ги шибали с букова или сливова клонка или с прясна коприва и питали: "Кажи ми, Гане, кой ти е либето?"
Ако момата оставала на люлката, това било знак, че този ерген й е на сърце! Но ако побегнела - лоша била работата на ергена...
А гергьовското хоро нямало ни начало, ни край. Цялото село се хващало на него да играе и да слави свети Георги, чийто прадядо е тракийският конник, дошъл от дълбините на тракийската култура.

х   х   х

Старобългарските книжовници свидетелстват, че нашата църква още в ІХ и Х век е канонизирала за първи български светци Кирил и Методий. Това признание ще да е дошло в знак на благодарност за кирилицата, за кирилските преводи на богослужебните книги, за мисията им във Велика Моравия и Панония.
В края на Х век българското духовенство започва да прави специален помен в чест на "светите" мъже в деня на тяхната смърт: на Кирил - на 14 февруари, на Методий - на 6 април. Този църковен помен бил извършван всяка година до края на ХІ век, докато после започнали да правят общ помен в един ден за двамата братя. Общото честване според някои изследователи вероятно е въведено след 1204 г., но не по-късно от 1211-а. Честване не е имало, когато България пада под турско робство.
Българското духовенство се сеща за Кирил и Методий едва през ХVІІІ и началото на ХІХ век. Събудили се и българите от емигрантските средища в Румъния, Сърбия, Русия, Австрия и Унгария. Пробуждат се градове и села из цялата българска земя. Специално заслужава да изтъкнем заслугите на трима будители-монаси: Христофор Жефарович от Дойран, Партений Павлович от Силистра и Паисий Хилендарски. Имената и образите на солунските братя постепенно стават знаме на борците за независима българска църква, за нова българска просвета и култура, за човешки и национални правдини.
В 1849 г. българското църковно настоятелство решава на 11/24 май да се извършва църковен помен на братята Кирил и Методий, както и през време на неделните и празничните богослужения. От 1849-а до 1857 г. този помен е извършван в храм-паметника в Цариград. След Кримската война дружество "Българска книжнина" негласно взема решение през 1856 г. 11 май да се обяви за общобългарски празник в чест на Кирил и Методий и на българската просвета.
През 1857 г. в Цариград е открито и българско училище, носещо името на славянските учители. А в Месецослова за 1857 г. срещу датата в календара 11 май е записано: "Св. Кирил и Св. Методий, българските кръстители".
Първенството за честването на Кирил и Методий по българската земя пък се пада на пловдивчани. По инициатива на учителя Йоаким Груев първото честване става на 11 май 1857 г. Година по-късно тържества има и в градовете Стара Загора, Копривщица, Сопот, Свищов и Русе. А на следващата - и в Казанлък, Карлово, Клисура, Панагюрище, Габрово, Елена...


Предсказания за времето

Ако на Гергьовден вали дъжд, лятото ще е сухо, реколтата - богата.
Мъгляв ли е Гергьовден, болнав ще е добитъкът.
Дъждовен май - плодородие без край.
Вдигат ли се често вихрушки, или сутрините са студени - очаквайте суша.

 

Паметникът на двамата братя в Пазарджик