Губим милиарди от картела при горивата

Продължавам да мисля, че има картел на пазара на горивата. Няма обективни причини да бъдат цените по бензиностанциите като тези в момента. Това са думи на покойния вече шеф на митниците Ваньо Танов. Той до последно смяташе, че има ценово съглашателство между основните играчи и това е основната причина цените по бензиностанциите да не падат с темпа на понижение на световния пазар. Съпротивата на монопола е яростна. Индиректно коментарът на Танов направи връзка с взривената преди време аптека на Веселин Марешки в Бургас. Бизнесменът "взриви" пазара на горива, след като свали цената на дизела във Варна под 1,60 лв. за литър. Явно положението днес не се е променило изобщо от времето на Танов.

Конкуренция

Основното, когато се определят цените на бензиностанция, е конкурентната среда. Не е без значение дали имате една бензиностанция в населеното място, или в радиус от няколко километра имате няколко, На второ място по-големите обеми водят до възможност за по-ниски маржове. Държавата налага все нови и нови изисквания към търговците на горива, които имат остойностен анализ в цената на горивата. Акцизът от 2008-2009 година се повиши до сегашните нива. Той и ДДС са около 50% от цената на горивата. Във всеки литър държавата участва с близо 50%, коментира Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, в която основно членуват големите вериги  от бензиностанции.

Според Асоциацията на индустриалния капитал, Асоциацията за квалификация на автомобилистите и Браншовия съюз за стопанска инициатива в транспорта, България е между страните с най-скъпи горива поради облагане с данъци, такси и акцизи. В същото време у нас  производствените разходи са най-ниски, в сравнение със страните от ЕС и суровините се купуват при борсови цени, еднакви за всички. Поради тази причина трите организации смятат, че има изключително сериозни основания да се приеме, че в България действа картелно споразумение за цените на горивата.

Позиция

Не на същата позиция обаче е Комисията за защита на конкуренцията. Миналата година, два дни след парламентарните избори тя прекрати производството срещу шестте дистрибутори на горива, започнато през 2015-а, по обвинението, че са в картелно споразумение за цените. Антимополоният орган, който преди това се кълнеше, че този път разполага с категорични доказателства, че "Лукойл България", "Еко България", "Шел България", "ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол" са договаряли цените си и ще има наложени глоби, изведнъж започна да твърди, че не съществуват основания за продължаване на производството срещу тези фирми. Освен това КЗК не намери основания да предприема действия за извършено нарушение от страна на "Ромпетрол България" и Българската петролна и газова асоциация (БПГА), за които също имаше съмнения, че са част от ценовия сговор.

Оказа се, че търговците на горива са разбили всички правни и икономически анализи, доказателства и твърдения на КЗК за тайни споразумения за цените. В крайна сметка антимонополният орган се съгласи с техните тези и спря производството, което можеше да им  струва глоби до 10 процента от годишния оборот.

Комисията излезе със смешни мерки и препоръки, като забрани на шестте компании да обменят информация с дружества, които са техни конкуренти, както и служителите на различните търговци да си говорят за цени. Невероятно, но факт - тези мерки бяха предложени от самите дружества и са одобрени от регулатора. Също така на Българската петролна и газова асоциация бе препоръчано да не обсъжда, да  получава или предоставя търговска информация в рамките на работата си. Комисията изиска също да се уволняват служители, които не спазват  конфиденциалност за търговската информация.

Провал

Това бе вторият провал на КЗК да открие картел при горивата. Първият бе три години по-рано, през юли 2012 г. И тогава комисията, след едногодишно разследване и отново след нейни твърдения, че съществуват доказателства за ценови сговор, постанови, че картел няма. Сега антимонополният орган започна трето разследване на пазара на горива. Решението дойде след масови протести в цялата страна и блокиране на пътища през почивните дни, заради високите цени на бензина. Цените на горивата се увеличиха през последните месеци, като според Българската петролна и газова асоциация това е световна тенденция, заради покачване на цената на суровия петрол. Ефектът от досегашните два секторни анализа се запомни с минимална глоба на компанията на лидера на "Воля" Веселин Марешки, защото продавал бензина под себестойност и така подбивал цените на конкурентите. КЗК обаче смята, че предишните й намеси са довели до възстановяването на конкуренцията на пазара у нас. 

Антимонополният орган посочва, че започват третата проверка след множество публикации в медиите по проблема и получен сигнал, че цената на горивото на бензиностанции във Велико Търново на голяма верига е съществено по-висока от тази на другите бензиностанции от същата верига в останалата част на страната. 

При проучване на съдържанието на голяма част от съобщенията в медиите се установи, че увеличението се наблюдава в градовете Пазарджик, Пловдив, Хасково, Бургас и в част от градовете в Северна и Северозападна България - Враца, Видин, Монтана, Велико Търново и др. Публикациите показват, че съществуват големи различия в цените на бензиностанции от една и съща верига в отделните региони и дори в зависимост от разположението на обекта.

Подобен анализ ще даде на КЗК детайлна представа за развиващите се към момента пазарни процеси и за нуждата от предприемане на евентуални допълнителни мерки от страна на комисията, съгласно разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, които да допринесат за правилното функциониране на пазарната среда, твърдят  още от комисията.

Аномалии

Според различни секторни анализи обаче на пазара на горива у нас има големи аномалии, породени от картелни споразумения, злоупотреба с господстващо положение, което само от октомври 2012 г. досега е отнело над 3 млрд. лв. финансов ресурс от потребителите и икономиката. По същество, свръхпечалбите на участниците в този де факто картел са вид монополен данък, приходите от който в значителната си част просто се изнасят извън страната. 

Контролът върху пазара на горивата у нас не е ефективен, в резултат на което компаниите се възползват нерегламентирано от солидна държавна помощ. Злоупотребата с пазарно положение личи от драстичното превишение на цените на горивата на дребно у нас в сравнение със средните стойности в страните от Европейския съюз. 

Контролът върху данъчни складове от страна на доминиращите участници на пазара възпрепятства вноса на горива, и така се предотвратява коригиращото влияние на вноса върху формирането на вътрешните цени, твърдят експерти.  Според тях недоумение буди и фактът, че дистрибутурите на горива отчитат загуби въпреки огромните обороти. Вероятно е тези стойности да са постигнати чрез трансферно ценообразуване на вносните суровини (суров нефт) и на експорта (петролни продукти), така и чрез завишаване на стойността на направените в последните години инвестиции.  В резултат, сумата на начисления и внесен данък печалба, особено от 2008 г. насам, е незначителна.  Надлежното начисляване на акцизи и ДДС също е под въпрос. 

Отсега обаче може да се каже какви ще бъдат изводите от поредния секторен анализ -  няма картел при горивата, има нарастваща конкуренция на пазара, няма монопол на пазара, а структура, близка до олигопол, и че се въвеждат мерки срещу съгласуването на информация за цени, количества и продажби. Търговците на горива очевидно имат интерес от свръхпечалби чрез високите цени, но учудващо в случая е бездействието на държавата. Оправданието на управляващите е, че държавата няма лостове за влияние върху цените. Вече стана дума, че единствено Ваньо Танов твърдеше, че картелът съществува. За съжаление, държавните институции като КЗК и НАП, а също прокуратурата и ДАНС, изглежда не споделят това мнение.

Печалбата надхвърля 17% 

Средната печалба на дистрибуторите на горива се движи в широките граници от 0,3% до 17,6%, като преобладаващата при повечето дружества стойност е от 10-12%.Покупната цена на бензин А95Н (без ДДС и акциз) заема между 33,8% и 45,8% от крайната продажна цена на дребно, или съставлява средно около 40% от крайната продажна цена, предлагана от търговците на дребно. При две от изследваните дружества покупната цена включва и акциз и възлиза на 75% от крайната продажна цена на бензин А-95Н, посочват от антимонополния орган, но не пишат кои са те. Търговската отстъпка при повечето предприятия се движи в интервала 0,7% - 5,3%, средно около 3%, сочат още данните от последното решение на КЗК.

Транспортните разходи при преобладаваща част от дружествата заемат около 1-2% от крайната продажна цена на дребно при бензин А-95Н. Нормата на печалбата за бензин А-95Н се движи в широк интервал - от 0,3 до 14,8%, като, видно от данните, преобладават стойностите в интервала 7% -11%.