Отново е задушница

На немноголюдно скромно тържество в столицата пред къщата-музей на Дядото на улица "Лайош Кошут" отбелязвахме 157-годишния рожден ден на мечтателя Димитър Благоев - без политици, без държавници, без лидери и народни представители. В края на паметното събитие представител на Българския антифашистки съюз оповести гръмко: "И във вторник, на 18 юни - всички в гробищата!" В непринуден смях отекна поканата му за поклонение пред гроба на Георги Димитров на рождената му дата...
Възпоминанията отминаха тихо, незабелязано от медии, от обществото. Споделиха ги, естествено, само десетки ляво ориентирани и предани членове на БСП и техни симпатизанти...
22 юни е. Черешова задушница. Отдаваме почит на близки покойници. В гробищата се стичат десетки хиляди, може би и стотици хиляди християни. Паметта ги вика да запалят свещ, да прелеят гробовете с вода и вино, да оставят цвете, хляб и жито пред паметните плочи на времето...
  В тоя ден лично се прекланям и пред моите близки роднини и родители, пред приятели и ветерани, преселили се в отвъдния, вероятно по-добър свят... Мълчешком, със свито сърце им предавам посланието на живите, тежкия грях на други и своя, че допуснахме, покрай другарството и единството и нови думички в партийния речник "задкулисие", "сваляне на маски", искане на оставки", позор и срам от нови опити да унищожим и трохата вяра, останала в лявата идея в безсмъртните послания на Дядото, на Димитров и хиляди други преди нас комунисти и социалисти. Днес думата "комунист" е в протестните шествия, които сами подклаждаме, думата социалист е на митингите с призивите "да ни пратят отново в Сибир". Вече си мисля, че в Сибир вероятно не е по-зле от обстановката и атмосферата, в която минават нашите земни дни... Младоци, нищо незнаещи за комунизма и социализма, държат подобни плакати и викат с пълни гърла... Политици ни канят за покаяние.
Мутри ни се присмиват. Мутри - до вчера управлявали страната, отново показват глава и имат неокуража да внушават нови неистини, а и  истини, от които трябва да сведем глави и да замълчим. Но не пред гроба на свети хора, а пред тях... Стига ли само покаянието? Стига ли то, когато гребем, гребем, но в грешното течение на реката.
Задушница е. А се държим като на прошка. Докога?