Опресняване на паметта

От времето на Командира не бяхме ставали свидетели на прийома, който вчера приложи Трайчо Трайков. В парламента министърът на икономиката обвини левицата, че води кампания срещу страната. Политически адекватното опозиционно поведение срещу управляващите, съпроводено с нормалното при подобен скандал (блокирани у нас стотици туристи) искане на министерска оставка, бе представено като политика срещу държавата. Костов правеше така, когато изпаднеше в цайтнот. За да оправдае пагубните си действия, той или сееше антикомунистическа злъч, или назидателно повтаряше, че комунистите (избягваше дори думата социалисти) продължават да съсипват държавата.
Вчера Трайков продължи тенденцията, като каза, че една партия е вдигнала знамената срещу страната, срещу туризма. А след това завъртя латерната, че голяма част от проблемите като "хаотичен туризъм и енергийна зависимост са наследени" от омразната тройна коалиция.
За пореден път управляващите подмениха отговорността на държавника с езика на популизма. Отказаха да разсъждават като национално отговорни управленци, принизявайки се до уличния жаргон. "Аз нямам проблем, другите имат", крещеше Трайков. Всъщност допреди властта в страната да бъде поета от настоящото управление подобни прояви на некадърност, незнание, безсилие и безхаберие най-новата ни история не помни.
Сагата със стотиците туристи от Русия, Финландия и Естония, за които краят на лятната почивка в България се превърна в "шок и ужас", можеше и да не се разрази. Ако имаше кой да вземе мерки, след като още в началото на лятото ресорният зам.-министър на икономиката Иво Маринов е имал информация, че системата не сработва. Това не го казват от левицата, а от туристическия бранш. Защо никой нищо не е предприел? За да се управлява държава, в частност туризма, и да носи  печалба, не е достатъчно само министърът или някой от неговите заместници да дърдори глупости и да раздава рекламни сувенири и стикери, а да следи и контролира, да организира и ръководи - било лицензи, сигнали, индикации за проблеми и пр., и да взема управленски решения. Както и да поема отговорност. Дори и при случаи, при които всичко е в ръцете на частници. Когато става въпрос за стотици хора, за имиджа на страната, за отрасъл от икономиката, за евентуални загуби от стотици милиони, държавата не може да стои настрани. И да се превръща в заложник. Или един случайно озовал се на върха на изпълнителната власт импулсивно да изпраща самолет за шепа хора.
Трайков трябваше да обясни вчера защо властта се държи неадекватно и проявява пълно безхаберие. Защо някой не каже какво са правили министърът и колегите му в областта на туризма повече от две години, че не са "подушили" скандала, който се стовари не върху техните рамене, а върху нашите глави. Но тактиката на снишаване е обичаен прийом. Нека си спомним как от МИЕТ гузно мълчаха за нелепата смърт на немска туристка в басейн в Златни пясъци.
Няма нужда Трайчо Трайков да опреснява политическата ни памет. Най-добре е да опресни собствената си такава. България нямаше проблеми нито с енергетиката, нито с туризма. Проблеми имаха и имат днес управляващите.