Общество без герои

"Премиерът заяви, че с истинско удоволствие е платил глобата си, че е репресирал комунистите и покойният му дядо го е гледал отгоре" - БГНЕС
Е, и с какво се различава премиерът от онези комунисти, които уж репресирали дядо му, който пък с благ поглед го гледал от горе? Той по-скоро прилича на онези тъмни субекти, които просто са разчиствали лични сметки около 9 септември. За съжаление имало е и такива хора. За съжаление има ги и днес.
Вярно е, че времето не е толкова кърваво, колкото преди 70 години, но жертвите никак не са по-малко. Ако през ХХ век благодарение на обществените халюцинации в България се стигаше до кървави саморазправи, то в в края на ХХ и началото на ХХI век в отечеството саморазправите бяха икономически. И това благодарение този път на демократическите халюцинации. В краен резултат хората обедняха страшно, за сметка на това една шепа измамници успяха да приберат по джобовете си активите на държавата, а престъпността и наркотиците станаха част от тягостното ни всекидневие. Децата ни проклинат държавата, в която са се родили, а ние се чувстваме виновни за това. И то си е така - виновни сме си!
Обществото ни е на толкова ниско ниво, че не може да роди герои. За двадесет години едни и същи лица на политическата карта всъщност прикриваха икономическите престъпления. В този смисъл Първанов е прав, като зове за оттеглянето им, но това едва ли ще стане. Политиците се направиха, че не го чуват. Пък може и наистина да не го чуват, те всъщност кого ли слушат, ама нейсе... Няма ги героите, водачите, има само политици, които въртят игрички. И понеже страната ни е бедна и малка, такива са им и игричките - на дребно и жалки. Макар всяка вечер да играел покер в Министерския съвет, Стефан Стамболов създаде устоите на нова България. И това го помнят всички. И въпреки че на всеки празник днешните политици се кръстят най-усърдно по черкви и манастири, а Бойко Борисов всеки ден открива топлата вода по стъгди и мегдани, те и той ще бъдат забравени веднага, след като слязат от политическата сцена.
В градеца К. има един депутат от управляващата партия, който не спира да говори - и то, подобно на онази мома Елочка Шчукина, като употребява не повече от петнадесет думи. Две от тях естествено са Бойко Борисов, следват ГЕРБ и още няколко епитета за магистралите. А, щях да забравя, има и няколко ругатни към комунистите. И този човек ни управлява. Това нищо - иска още да ни управлява, иска безкрайно да ни управлява. Даже няма намерение да умира - само и само, за да ни управлява. Щото, нали, без него закъде сме?! Политическото театро се превръща във фарс. Българската политическа машина нещо е сбъркана. Не хвърля пуканки, а изпражнения. И ги поднася на хората...
В същото време забелязвам, че хората все повече мълчат, преглъщайки толкова много думи. Даже думите за обич и утеха изчезнаха. Смазаха ги високомерието на политическите слова и наглата простащина на българските комици от екрана. Животът се превърна в едно безкрайно пране на изпокъсаните ни политически и човешки дрипи. Политическите мародери точат зъби за изборите, а Бойко Борисов се хили на мегдана и показва мускули. Демек, вижте колко съм смел! А вътрешно се чуди как да избяга от Министерския съвет, нищо че дядо му го гледа от горе и може после да му дърпа ушите, дето едно нещо не е свършил като хората.
Обществото вече даже и не очаква герои. Какво ще спасяват? Кого ще водят? Къде ще го водят? Ние вече сме в Европейския съюз. Е, вярно, на последната дупка на кавала, но ние сме свикнали. Какво пък - този съюз е деветият кавал в нашата дупка, ама нейсе... И без това, както е казал старият Славейков: "Не пей ми се, не смей ми се!" Само дето Ботев го иронизира: "...От днес вече ще започна да блея..." Да, ама лесно му е на Ботев отвъд тихата бяла Дунава. Хъшове, пищови, "Радецки", а ние тука - един Волен Сидеров, и той само се зъби на Уорлик, да му прекъсва вечерята, Айде, холан, че всичките ни бунтове напоследък все оперетни. И героите ни такива, какво да ги чакаш?!
Такива работи...