16 Ноември 2024събота17:12 ч.

Между разпятието и възкресението

Бившият френски премиер Доминик Дьо Вилпен, изтънченият аристократ, талантливият писател, ерудираният политик и дипломат, пазителят на семейните ценности, създаде нова политическа сила

/ брой: 145

автор:Алберт Аврамов

visibility 3719

В последно време едва ли има нещо учудващо във факта, че един доказан политик, издигнат от съдбата на гребена на политическата вълна, се захваща с трудната и не особено популярна на пръв поглед задача да възстановява идеите и принципите на собствената си партия, създавайки нова партийна формация. При това в разрез с ширещите се в Европейската десница консервативни разбирания за политическа лоялност към досегашните си партийни съратници и симпатизанти. И още нещо - да се решиш на подобна стъпка, декларирайки идеята си за "съпротива" срещу идеологическите и нравствените принципи, следвани от досегашните ти партийни другари и сподвижници, звучи повече като предел на отчаянието, граничещ със самоубийство, отколкото като политически героизъм.
Само ден след като Френската република отбеляза 70-годишнината от апела на ген. Шарл де Гол за съпротива (18 юни 1940 г.), едно събитие, което Франция винаги отбелязва тържествено, 56-годишният Доминик Дьо Вилпен пред три хиляди свои последователи обяви в парижката концертна зала Freyssinet раждането на едно ново движение -  "Солидарна република", насочено пряко и единствено в посока "съпротива" срещу президента и доскорошен съпартиец Никола Саркози. По замисъла на Дьо Вилпен "Солидарна република" трябва да се превърне в реалната алтернатива на партията на Саркози - "Съюз за народно движение", и да навлезе трайно в десния политически фланг на Франция. Несъмнено превръщането на това ново движение в партия би означавало то да има поне 15 хиляди членове, (конституционно изискване, което дьо Вилпен  до тази дата вече бе решил), за да може лидерът да се яви на предстоящите през 2012 г. президентски избори в качеството си на основен опонент на Саркози.
Може и да прозвучи прекалено символично и приповдигнато, но мнозина от привържениците на дьо Вилпен намират значително сходство между историята отпреди 70 години и акта, предприет от бившия премиер, назовавайки го не без гордост
           Днешния де Гол
свързвайки двата факта на съпротива срещу прояви, нарушаващи всеизвестни демократични  схващания, свободи и цели. Отдавна не е тайна, че Доминик Дьо Вилпен е откритият и силно изявен съперник на Саркози в лагера на десните сили. Близък съратник на бившия френски президент Жак Ширак, Дьо Вилпен е бил ръководител на президентската канцелария, заемал е постовете на министър на външните, а след това и на вътрешните работи на Френската република. През 2005-а Ширак го издига на поста премиер на Франция. Дьо Вилпен става и главен съперник на Саркози за мястото на кандидат на десните сили на последните президентски избори през 2007 г.
Съперничеството, придобило рядко срещани при подобни ситуации във Франция размери, скоро се превръща в открит сблъсък и нескривана вражда. Стига се и до съд.
Според редица наблюдатели на процеса в невинаги безспорната позиция на Дьо Вилпен се долавя старание и амбиция да поеме целия удар върху себе си. Те правят извода, че бившият премиер концентрира всичко само върху собствената си личност, за да отклони всякаква сянка на подозрение от по-значимата фигура зад себе си - покровителя Жак Ширак. Нещо, което определено се отнася до законите на честта, които доминират в социалната класа на Вилпен. На този фон си струва да се отбележи, че аристократичният син на висш френски дипломат, получил великолепно образование, достигнал съвършенството на запленяващ оратор, израснал като прочувствен поет и в крайна сметка - като блестящ представител на френския елит, Дьо Вилпен става прословут с последователната си преданост към Жак Ширак и най вече с факта, че никога не се е поддавал на изкушението да предаде своя покровител. Освен това, колкото и прозаично да звучи в днешно време, той става пример за подражание, възпитал с единствената си съпруга трите си деца.
В същото време синът на унгарския емигрант Саркози, не особено усърден в учението, (както сам признава по-късно), прословут в много среди с бурния си личен живот, определено е чувствал "второкласното" си ниво. Започнал кариерата си също под крилото на Ширак, прохождащият политик Саркози прави първия си голям гаф - предава своя учител и патрон на президентските избори през 1995 г., предлагайки помощта си на еднопартиеца съперник на Ширак Едуард Баладюр. Последвалото наказание било справедливо - Саркози се разминал с министерски пост, но заложил на партията, която все пак успял да оглави. Партията, създадена от Ширак.
            Алтернативата,
предлагана от новата политическа формация колкото и рано да е все още , за да бъде дешифрирана детайлно, включва все пак няколко показателни елемента, на които не може да не се обърне по-особено внимание. Програмната си реч при обявяването на новата партия Дьо Вилпен започва с описанието на основния проблем, който в последно време започва определено да дразни френското общество. В нея той директно обвинява Никола Саркози за това, че е допуснал Франция да се превърне във второстепенна държава, в която жизненото равнище и благосъстоянието на французите рязко се е понижило, а в обществото са се натрупали недоволство, неувереност и отчаяние. При това тази тенденция се засилва във всички слоеве от населението. "Нашата икономическа и социална система се намира пред последно издихание", предупреждава Дьо Вилпен. "Аз съм за дружеско отношение към мюсюлманите и произхождащите от неблагополучните предградия, за социално ориентирана икономика и за самостоятелна външна политика", пояснява той. Може да се каже, че различията между Саркози и Дьо Вилпен основно е състоят именно в подходите към външната политика. Още навремето и като външен министър, и като премиер на Франция той се противопоставяше на американската интервенция в Ирак, критикуваше завръщането на страната в НАТО, участието в афганистанската война, в политическото подпомагане на Израел срещу палестинската кауза. В последно време, подготвяйки се да създаде новата партия, Дьо Вилпен конкретно посочваше и отстояваше защитата на основните интереси на френския народ в светлината на справянето с последиците от световната икономическа криза.
Ако трябва да проследим реакциите на Елисейския дворец по повод възникването на новата дясна политическа сила, веднага ще забележим, че голяма радост там тази новина не е предизвикала. Напротив. На първо място опасенията идват от това, че според прогнозите новата формация неизбежно ще привлече между 6 и 10 процента от традиционния електорат, даващ гласа си за умерената десница. По оценки на редица анализатори Дьо Вилпен с лекота ще привлече на своя страна всички тези, които са недоволни от цялостната политика на Саркози, от бонвиванското му поведение, от любовта му към разкоша и евтините PR-трикове, от нетърпимото му отношение към имигрантите. Дали ударът на бившия премиер ще бъде достатъчно силен, за да му осигури безпроблемно изкачване към президентското кресло, е рано да се говори. Във всеки случай последната дума за избирането на нов президент ще каже френският народ. А нека не забравяме и факта, че се наблюдават трайни тенденции за завръщане в политическото пространство на идеите, разработвани и издигани от Социалистическата партия, която, между другото, е една от реалните първи политически сили в днешна Франция.
И така - развръзката предстои. Доминик Мари Франсоа Рьоне Галузо дьо Вилпен, аристократът политик, отново навлезе уверено в политическия живот. След възкресението амбициите му са огромни, целите - традиционно примамливи, а и Франция, Европа и светът вече не са същите.

Процесът "Клиърстрийм"

В центъра на аферата, за която се заговори през 2003 г., бяха фалшиви списъци на видни индустриалци и политици, сред които и Саркози, обвинени, че имат тайни сметки в люксембургската финансова компания "Клиърстрийм". Целта на манипулацията бе да се дискредитират тези набедени притежатели на сметки, като се създаде внушението, че те са се облагодетелствали от сделка за продажба на фрегати на Тайван през 1991 г. Скандалът се развихри, след като съдия, разследващ корупционни деяния, получи анонимно фалшивите списъци и това сложи началото на разследване по дело за клевета. По онова време Саркози бе министър в правителството на Дьо Вилпен и заподозря съперника си, че участва в машинацията, за да му попречи да стигне до президентството. Процесът срещу Вилпен и още четирима обвиняеми започна през септември 2009 г. Заедно с бившия премиер на подсъдимата скамейка застанаха предполагаемият автор на фалшивите списъци - математикът Имад Лахуд, Жан-Луи Жергорен - бивш ръководител на европейския авиационен и отбранителен консорциум EADS, бившият одитор на компания "Артър Андерсен" Флориан Бурж и разследващият журналист Дени Робер. Вилпен, който категорично отричаше да е замесен по какъвто и да е начин във фалшификацията, беше обвинен в съучастие в клевета и заплашен с до пет години затвори и глоба от 45 000 евро. След оправдателното решение на съда през януари т.г. парижкият прокурор Жан-Клод Марин заяви пред репортери, че каквото и да се случи, ще има втори процес, който ще продължи през 2011 г.
От общо петима обвиняеми трима получиха присъди по делото. Сред тях са бившият изпълнителен директор на ЕАДС Жан-Луи Жергорен, който заяви, че е подал фалшивата информация на разследващите органи, и Имад Лахуд, който призна, че лично е добавил името на Никола Саркози в списъка с хората, които уж са прали пари от сделки с оръжие и са получавали подкупи.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ