Какво ли четат?
/ брой: 176
Катя Янева
Чудно ми е какво ли четат нашите велики мъже и няколкото също тъй велики жени! Осмеля ли се да попитам някого от тях, веднага ще ми дадат да разбера, че тия въпроси не са от държавна важност. Или ще дадат изявление, че препрочитат я златните страници на българската класика, я златните на чужда такава, я най-открояващия се съвременен творец на духовни ценности. Ще стане нещо като ония приятни разговори по чехли, по тиранти, по пенюарчета и с ролки на главата.
А какво ли все пак четат нашите мощни политици и също тъй мощните протестиращи срещу тях, освен съответно своите програмни документи отвреме-навреме, колкото да си ги опреснят, или своите програмни улични лозунги, колкото да ги крещят под прозорците на първите? Ако политиците четяха Паисиевата история например, щяха ли да се оглеждат тъй тревожно, с превити плещи, щяха ли, мине не мине година, да слагат в кавички великата дума "достойнство" или направо да наричат народа "хората? Че те - политиците и протестиращите, ако отваряха поне томчетата на дядо Вазов, щяха ли да ни отродяват с действия и бездействия от нашето мило отечество и щяха ли всячески да ни отучват от българския език? Щяха ли да чакат някой като престарелия Патриарх да им викне "Елате ни вижте!" Че те, ако зачитаха Ботев, щяха ли да забравят как се отстоява дадена дума? И щяха ли да го обявяват за "мръсен комунист" из фейсбука си и щяха ли да искат да го махат от учебниците?
Че те, ако не са оставили Елин Пелин да събира прахоляците в бащините библиотеки, щяха ли да ни пращат пак на Спасова могила за изцеление, запазвайки цивилизованите методи за високоплатежоспособните? А Йовков... кой от тия, великите мъже и не по-малко великите жени, ще си спомни как той гледаше към човека, гледаше човешки, не по днешному - с липса на човещина. Дълго ще стане да изреждам имена от златните страници. Нито са малко, нито ще станат по-малко златни от това, че не ги четат. Но донякъде разбирам нашите велки мъже и също тъй велики жени. Те създават нова България и, естествено - новия българин. В новото време. А в това ново време има какво ли не, само - ни време, ни средства за златни страници.