Истината за тунела под Шипка

Както е тръгнал интернет, скоро ще изчезне и още една достойна професия - тази на продавачите на вестници. Скрити зад тесните амбразури на своите павилиони, понякога те знаят за теб повече, отколкото другите твои познати. Защото навиците (най-вече кои?), вестниците, които купуваш, цигарите, които пушиш, говорят повече за теб, отколкото подслушването на всемогъщата ДАНС. С тези хора ставаш лесно приятел и дори да бързаш, когато минаваш покрай тях, винаги ще ти махнат с ръка за поздрав. А в почивните дни можеш дори и леко да се подпреш пред амбразурата и да завържете приятелски разговор. Интересен винаги, защото те сигурно са единствените хора, които четат всички вестници.
Така се случи тази събота. Моят приятел ми се усмихна широко и попита кога ще строят тунела под Шипка. Аз реагирах съвсем по журналистически и започнах да ровя из ума си кога за последно се е говорило на тази тема. Трябва да е било преди последните избори, казах, защото тунелът го "копаят" винаги предизборно. Тогава излизат проекти, спрягат се имената на чуждестранни инвеститори, с ръка се сочи към Европейския съюз, който, видите ли, много искал да направи този тунел, щото н'ам к'во... Отплеснах се съвсем, но трябваше да добавя и това, че въпросният тунел се строи предизборно още от началото на миналия и скъп на душата ми ХХ век. Нейсе... Да се върнем пред амбразурата.
Изглежда моят приятел разбра, че нещо закопах в друга посока, без да вникна в риторичния му въпрос, и добави: "Абе, те тунел не са построили, а ще ми приказват, че се виждала светлина в тунела. Какъв тунел бе, човек, какво говорят тия?! Помниш ли Иван Динков - казваше, че само в България живите са по-зле от мъртвите, защото мъртвите поне са на два метра под земята, а живите са даже на два метра под мъртвите!"
Наистина - така беше го казал Иван Динков, затова разперих ръце и кимнах.
Човекът оттатък амбразурата продължи своите мисли: "Онзи ден, един тука, местен политик от "голямото добро утро", дошъл на предизборно събрание и ми вика, че сме били мързеливи и ненаходчиви. Хората, вика, на Запад да видите как на три места работят и затова имат пари. А вие тук искате всичко наготово. Абе, аланкоолу, аз тука и на пет места да работя пак ще получавам пари, колкото, ако работя на едно място. А тези чорбаджии, дето им работя, пак ще получават пет пъти повече пари от моята работа".
Логиката оттатък амбразурата беше желязна. Нямах какво да добавя, защото всекидневно виждам тези неща с очите си. Махнах с ръка за поздрав и побързах да се отдалеча от амбразурата, която стреляше към света, не с патрони, а с истини.
И насред слънчевия ден внезапно пропаднах в мрака на непостроения тунел под Шипка. И ми стана студено като на предизборно събрание. И се почувствах глупаво като на среща с депутати. Скоро попаднах на фейсбуковия профил на един човек, който в реалния живот се занимава с превози. На онова екранче обаче на въпроса: "Какво работите?" пишеше високомерно: "Политик". И това само защото е общински съветник, завалията. Какво ли щеше да пише, ако наистина беше станал депутат, както бе се кандидатирал преди години?! Вероятно и той щеше да си изгуби разсъдъка, както друг негов един съгражданин от градеца К., днес депутат от управляващата партия. Поредният вдъхновител и строител на тунела по Шипка. И автор на потресаващото икономическо откритие, че ако един човек работи на три места, ще получава три пъти повече пари. За когото учителката му до осми клас и до днес се чуди как е станал депутат, като в училище не показвал кой знае какви способности. Той и днес ги крие тези способности, защото политическите му действия само сгъстяват мрака в тунела под Шипка.
Ето още мрак в непостроения тунел. Този път от Института за пазарна икономика, който твърди в интернет, че: "Размерът на фискалния резерв към края на 2010 г. е малко над 6 млрд. лв. или точно половината от рекордно високото ниво (12 млрд. лв.) към края на октомври 2008 г."
Така че, сейте картофи за зимата и купувайте свинска мас, за да си мажете филийки. Тя, бойкоборисовата е лесна - той и другите политици винаги са от другата страна на несъществуващите тунели. Но, ние сме в реалния живот - на два метра под мъртвите. Както казваше българският поет Иван Динков.
Такива работи...