Христос не воскресе!

Веднъж Христос попитал Петър "Обичаш ли ме?". Петър отговорил "Обичам те, Господи!". Исус повторил въпроса си. Петър повторил отговора. Христос отново попитал: "Петре, обичаш ли ме?".
Христос питал три пъти, защото Петър отговарял на друг въпрос. Исус използвал глагола "агапео". Петър отговарял с "фило". И двата се превеждат с "обичам". Разликата между тях обаче е голяма. "Агапео" означава състояние на любов. "Фило" означава конкретно отношение. Христос искал да чуе от устата на своя ученик дали той заедно с Него и чрез Него се намира в състояние на любов, на молитва, на състрадание, дали споделя Христовото отношение към света. Петър не разбрал въпроса. Той три пъти декларирал обич просто и само към своя учител. Отношение не към света, а към стоящия пред него човек.
Две хиляди години Христос задава своя въпрос с "агапео". Две хиляди години християните му отговарят с "фило". Смирени пред иконите, кротко запалили свещ пред разпятието, коленичили пред църковния олтар. Защото християните обичат Него. Вън от църквата, ако не всичко, то главното е противоположно на "агапео". Христос не може да възкръсне, ако не бъде разбран въпросът Му. Той е дошъл на този свят не за да разиграва представление, а за да постави своя въпрос и да научи хората на правилния отговор. Без това целият му живот е обезсмислен, а Неговото възкресение е невъзможно.
Христос е най-неуспешният велик опит да бъде спасено човечеството. Няма Негово послание, което да е разбрано. Нито смирението, нито простотата на живота, нито прошката, нито любовта. Защото да бъде разбрано нещо, не означава да бъде наизустено. То трябва да напълни сърцата и постъпките. Човечеството слуша думите и папагалски ги повтаря. Изпълнението, правенето не се е получило. Замисленото спасение се е провалило. Христос продължава да чака своето възкресение.
Не само въпросите и посланията, самото Негово предназначение не е докоснало душите ни.
Две рибки разговаряли в аквариума. Едната казала: "Аз не вярвам в Бог. Аз съм атеист." Другата отговорила: "Глупости, а тогава кой според теб ни сменя водата?"
Така е разбрано предназначението на Бога - той не е водата, кислородът, той е съществото, което сменя водата. Не е примерът, атмосферата, отношението към себе си и света, върховната цел, а обслужващият персонал. Той не е в нас, а Нещото, което трябва да се грижи за нас. Неговата любов е любов към нас, а не любов между нас. Цялото Му предназначение е изтласкано от живота ни. Затова пък хитро и подло сме Му поверили функцията, когато изцапаме водата си, да ни я сменя. Ако е така, Неговото раждане и всичко, което се е случило с Него след това, е ненужно, безсмислено. Обслужващата функция прекрасно е изпълнявал и Отца Му - Саваот. Христос е умрял и е искал да възкръсне, защото с това чудо човечеството е трябвало да разбере кое е вечното, кое заслужава да пребъде. Не се е получило. Не е успял богочовекът. Още чака. Чака своето възкресение, докато ние механично бърборим "Христос воскресе!".
Христос не би могъл и да възкръсне, защото ние го разпъваме всеки ден. Защо и кой всъщност го е разпънал? Ако тълпите не са викали "Разпни го!", Пилат е нямало да посмее. Тълпата е разпънала Христос. Тя е искала смъртта му.
И в цялата история на човечеството това разпъване се повтаря. Сократ, Бруно, Ян Хус, Сент-Жюст, Робеспиер и Марат, Троцки и Бухарин - на кладата или под ножа. Левски - предаден. Ботев - изоставен.
После човечеството им се извинява с музеи, библиотеки и годишнини. Човечеството им благодари, че ги е употребило. Че те са му свършили някаква работа. Разпъва ги и после им строи храмове. При това вечно колело на убийство и превъзнасяне не може да има възкресение. Защото възкресението е победа, тържество на ценности.
Който не вярва, че светът е постоянно готов да разкъса Христос, нека се опита няколко дни да бъде негов последовател. Не в манастирите, а сред хората. Защото Той е бил сред тях. Нека говори за любов и прошка, но не в стихове, а в живия си живот. И ще бъде обявен за луд. Нека бъде бунтар, защото Христос е другото име на бунта срещу съществуващите порядки и предрасъдъци. И ще бъде пребит.
Христос бил посочил Пътя. Кой и кога е тръгнал по него?
Един пияница се блъснал в стълб. Зашеметен, той отстъпил назад и отново тръгнал в същата посока. Още веднъж се блъснал в стълба. Отстъпил няколко крачки, изчакал малко и пак тръгнал напред. Блъскайки се отново, той прегърнал стълба отчаян и казал: "Няма смисъл. Заграден съм. Отвсякъде ме спират."
Христос е живял, за да ни докаже, че не сме заградени. Христос се е оставил да бъде убит, за да ни посочи свободното пространство. Две хиляди години чака да изтрезнеем. Чака своето възкресение.