Финансовите загадки на един министър

Моля читателя за извинение, че ще отклоня вниманието му от дневния ред на България.
Бих желал да споделя тревогата си, че все по-трудно разбирам какво иска да каже финансовият министър Дянков. Вчера по време на вота на доверие той заяви: "Искаме онова, което започнахме, да се превърне в трайна политика и да не се променя в отрицателна посока, независимо коя политическа партия е на власт и кое правителство управлява."
Да си припомним основни числа. 2007 г. завърши с 3,7 милиарда лева бюджетен излишък, 2008 г. с близо 2 млрд. излишък, 2009 г. - с 499 млн. лева бюджетен дефицит и 2010 г. с 2,8 млрд. бюджетен дефицит.
Видно е, че управлението на ГЕРБ поддържа две тенденции. Първата е преминаване от режим на излишък към режим на дефицит. Втората е този дефицит да се увеличава. Дянков иска това да се превърне в трайна тенденция. И да не се променя в отрицателна посока. Като имаме предвид сегашната финансова посока, това означава, че "отрицателната посока" е намаляване на дефицита или пък трупане на излишъци.
Дотук можем да кажем, че нещата са ясни. Министърът явно е с ярки социални възгледи и не иска страната да има финансови излишъци, вероятно защото много хора живеят зле и не е добре на фона на бедността да се пести. Да, ама в други свои изречения Дянков прави заявка за законодателни мерки, които ще накарат "правителствата да не се изкушават да харчат повече пари, отколкото събират". Това означава нито излишък, нито дефицит. Колкото събереш, толкова харчиш. Такова състояние е различно както от практиката "2000 - 2008 г." за трупане на излишъци, така и от практиката "2009 - 2010" за акумулиране на дефицити.
Мъглата се сгъстява след пояснението: "Това означава, че бюджетният дефицит няма да надхвърля определена граница". Не може да означава това. Да харчиш толкова, колкото събираш, означава да нямаш нито дефицит, нито излишък. Гореказаното може да означава, че не допускаш дефицитът да е безграничен, т.е. безкраен. Такова допускане обаче не може да бъде срещнато никъде и не е ясно срещу какви мислене и практика Дянков се обявява против. И още нещо. Министърът иска границата на дефицита да бъде определена със закон. Защо му е това, след като като членове на ЕС ние сме длъжни да спазваме утвърдените европейски правила? Едно от които е таван от 3% дефицит.
И още нещо е смущаващо. Да се върнем към изявлението "искаме онова, което започнахме, да се превърне в трайна практика". Дянков лично обеща, че през 2010 г. ще събере 2 млрд. лева повече приходи. След това събра 2 млрд. лева по-малко приходи. Ако се превърне в трайна практика, това означава да се прави точно обратното на това, което се обещава. А ако имаме предвид, че за тази година правителството планира да събере 2,7 млрд. лева по-малко приходи, отколкото през 2008 г., заканата за "трайна практика" звучи страшничко. Не може сериозен човек като С. Дянков да е имал предвид това. Какво обаче е имал предвид, не е ясно.
Отново се извинявам, че отклонявам вниманието от сериозните неща в държавата.