В темелите се слагат само здрави камъни

Ген. Цветан Тотомиров*

За проекта на Стратегията за национална сигурност (СНС) бяха изписани доста страници, изречени бяха множество коментари, прозвучаха редица смислени въпроси. Което е съвсем нормално, защото националната сигурност обхваща всички страни на обществения живот, като включва значителен брой относително самостоятелни подсистеми, изграждащи държавата и осигуряващи нормалното й функциониране.
Сложността идва оттам, че отделните подсистеми са взаимно свързани и постоянно си взаимодействат. Поради което се налага да бъде подготвена и приета от парламента единна Стратегия за национална сигурност.
За разлика от предишните проекти, известни като Концепция за националната сигурност, в подготовката на сегашния проект работният колектив е извършил значителна по обем дейност и е постигнал по-добър синхрон в подреждането на материала. В оставащото време може да бъде направена още по-прецизна редакция, която да открои основните послания към всички граждани на страната в следните направления:
 - Въпросите на националната сигурност на Република България са задача и отговорност на всички граждани (независимо къде живеят и работят), а НАТО, ЕС и ОССЕ могат само да ни подпомагат. Колкото повече отговорности поемем върху себе си, толкова помощта от другите ще бъде по-значителна.
- Националните интереси в областта на сигурността трябва да бъдат конкретно дефинирани и да бъдат приети с консенсус от всички парламентарно представени партии, от неправителствените организации, от експертната общност.

Юначните български момци на празника си - 6 май, Деня на храбростта

- Няма да има истинска национална стратегия, докато отбраната не се възприеме като задача на страната, на цялата държава, а не само на въоръжените сили. Апатията и пренебрежението, демонстрирани неведнъж в обществото, в парламента и от някои министри към проблемите на отбраната, са заплаха както за сигурността, така и за демокрацията.
СНС е политически документ, който сега и в бъдеще подпомага висши служители, държавното ръководство при взимане на решения как да се справи с предизвикателствата пред страната, да предвиди и да предотврати вероятните опасности и кризи, да ги превърне в предимства за постигането на националните цели.
Нека да не забравяме, че живеем във век, в който

количеството информация е огромно, а скоростта на разпространението й

- невъобразима. Тези фактори от своя страна съкращават времето и значително усложняват задачата на хората, въвлечени в процесите за взимане на решение. Затова управляващите са длъжни да правят разлика в нюансите на националните интереси: оцеляване, икономическо състояние, съхранение на ценностите и др. И никога да не забравят, че "Управлението на хората е чрез хората, за хората".
Нов момент в проекта на СНС е въвеждането на отделни подраздели, наречени "Секторни политики за сигурност". Хубавото е, че в тях са конкретизирани важни политически задължения, стоящи пред висши държавни органи, които не могат да се изпълняват самостоятелно, а само в тясно взаимодействие с останалите структури. Но в някои направления авторите са се увлекли в подробности, което излишно увеличава обема на документа.
Наистина, след приемането на стратегията тези подраздели трябва да станат основа за разработването на т. нар. секторни стратегии от висшите държавни органи. Секторните стратегии ще съдържат почти същата структура като СНС, но конкретизирани в съответната област. В тях трябва да бъдат посочени разчети за необходимите сили и средства, преобразуванията (ако се налагат такива) в структурите за сигурност в съответната сфера и механизмите за контрол. А правителството ще трябва да установи баланса във вечната дилема между необходимите средства и крайните резултати.
При определянето на тези раздели трябва да се подходи изключително отговорно. Ако за всяка подсистема не може да се отдели раздел, за основните това е необходимо. Приетото в проекта подреждане в глава IV.3 "Секторни политики за сигурност" дава определена яснота и определя значимостта в указания ред: политика за финансова и икономическа сигурност; политика за социална сигурност; политика за енергийна сигурност; политика за сигурност в отношенията човек-природа; политика за правосъдие и вътрешен ред; външна политика за сигурност; отбранителна политика.
 И тук възниква въпросът: "Къде е политиката за етническата сигурност, политиката в духовната сфера, политиката в здравеопазването, образованието, православието?" Защо авторите не са им отделили нужното внимание? Може би са оставили решението на политиците? Но по своята значимост, по мащабите на обхвата и въздействието си върху националната сигурност подобни въпроси не би трябвало да бъдат пропускани. 
Нужно е дебело да подчертаем, че в списъка на опасностите за личността, обществото и държавата, основно място заемат и онези, които могат да възникнат на етническа и религиозна основа. Става въпрос за

процеси и явления, които се пораждат от етническата и верска диференциация

на хората и от политическото експлоатиране на етносите в обществената динамика. От древни времена до наши дни историята пази множество тревожни примери и доказателства. Последните са съвсем близо и по време, и на разстояние - на нашия многострадален Балкански полуостров. Междуетническите волтови дъги нямат нито териториална, нито временна, нито социално-политическа локализация.
В немалко случаи етническите и религиозните напрежения са продиктувани от икономически причини, от спонтанни вълнения или криминални престъпления. Неравномерното икономическо развитие, на което сме свидетели и днес, в бъдеще ще става все по-сериозен проблем. Социалнослаби, неуспели, или лица със спадащ жизнен стандарт от етнически групи, все по-често ще отказват да се примирят с реалностите и да се разделят с доскорошно благополучие. Твърде възможно е такива групи и слоеве да предизвикат социално напрежение, да внесат идеологически заряд или да политизират ежедневието на етносните групи. А самозвани "лидери" да използват нещастни обстоятелства или финикийски знаци като катализатор и да ускорят процеса на дестабилизация. Напреженията на етническа и верска основа могат да възникнат и от демографското развитие в някои райони и нарушаването на съществуващи пропорции. Необходимо е

такива процеси, които назряват и в нашето общество, да не бъдат загърбвани

да бъдат прогнозирани и анализирани, да се очертаят потенциалните опасности и да бъдат набелязвани мерки за тяхното преодоляване.
Редно е да бъде отредено специфично място и за политиката в духовната сфера. Да не забравяме, че поради духовна деградация са загивали цивилизации и държави. Загивали са и в древността, и пред очите ни. Вярно е, че за ставащото в духовния живот често се оправдаваме с икономическата криза, с политическото късогледство на управляващите, с временни спадове в други сфери на обществения живот. Не бива да забравяме, че духовният живот е съвкупност от индивидуалното и общественото съзнание, от духовните потребности и духовното производство. Какви са те у нас, виждат ясно и специалистите, и обикновените граждани.
При разработването на раздела не трябва да бъде пропусната

оценката за външното въздействие върху духовната сфера

Което личи от следните явления: явно подценяване на духовната сфера в създаването и функционирането на системата за национална сигурност; ниски морални качества и професионални навици у мнозина държавни и политически дейци; неадекватни действия на политиците, продиктувани от недостатъчен професионален или интелектуален потенциал, от егоистични интереси и т. н.
В резултат на отсъстваща или на хаотична политика в духовната област бяха допуснати редица деформации в съзнанието на хората, спад в науката и образованието, прилагане на двоен морал в държавата и най-вече в партийно-политическите ръководства, преобладаващо значение на материалния интерес. Никой не отрича, че всяко общество има своя съдба, която е трудно да бъде предсказана (с изключение на екстрасенсите), но да се прогнозират направленията за възможния напредък е крайно необходимо.
Националната сигурност на Република България може да бъде постигната чрез система от мерки в почти всички области, защитаващи жизнено важните интереси на личността, на обществото и държавата, опирайки се на помощта на ЕС и НАТО. Тези мерки включват: политико-дипломатическо и международно-правно влияние; организационно-административно и информационно-пропагандаторско действие; социално-икономическо и духовно въздействие; разузнавателни, котраразузнавателни и отбранителни усилия.
При определени условия всяко от посочените по-горе направления може да се окаже приоритетно, а понякога - и единствено възможно. Това изисква непрекъсната, компетентна, отговорна и самовзискателна работа от всекиго от нас.
Не е изтрита фраза истината, че националната сигурност е отговорност на цялото общество за собственото му оцеляване.

*Авторът е бивш началник на Генералния щаб (ГЩ) на Българската армия (1994-1997) и секретар по националната сигурност при президента (1997-2000)