16 Ноември 2024събота22:14 ч.

Виктор Чучков-син:

Човек трябва сам да избира пътя си

Ако един режисьор прави филм веднъж на 8-10 години, това се превръща просто в хоби, казва режисьорът на "ТILT"

/ брой: 35

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 3353

Виктор Чучков-син свирел на пиано от малък, но е благодарен на родителите си, че не са го карали насила. В IV клас започва да се занимава с рисуване и да ходи на уроци, след което завършва Художествената гимназия, а после режисура при акад. Людмил Стайков в НАТФИЗ. Започва да снима музикални клипове. Бил е режисьор на "Джубокс", "Стани богат", "Смях в залата", продуцира "Царете на комедията". През 2002 г. с брат си създава компанията "Чучков брадърс". Борислав е завършил актьорско майсторство при проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ, след това Медия бизнес скул - училище за продуценти, създадено в Испания от брата на Карлос Саура със съдействието на ЕС. Целта на това училище е да се обучат ново поколение гъвкави продуценти, които да съдействат за създаването на европейски филми, гледаеми и много по-конкурентоспособни спрямо американското кино.

 

Новият български филм "TILT" тръгва по кината от днес. Продуценти са "Чучков брадърс" (България) и "Остлихт филмпродукцион" (Германия). Лентата е копродукция с БНТ и е осъществена с финансовата подкрепата на НФЦ, фонд "Култура" на Столичната община, регионалния фонд МДМ - Германия, програма "Медиа" на ЕС, фонд "Евроимаж" към Съвета на Европа и програма "NIPKOW" - Берлин. Автори на сценария са Виктор и Борислав Чучкови, той е развит с помощта на световнопризнатите консултанти Бернд Лихтенберг ("Сбогом, Ленин") и Бил Форсайт (с 8 престижни кинонагради) с подкрепата на програма  "ScriptTeast". Оператор е Рали Ралчев. Основната музика е на Виктор Чучков, автори на песни са Димитър Василев-Нуфри и Явор Русинов. В ролите ще видим Явор Бахаров, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Георги Стайков, Радина Кърджилова, Филип Аврамов, Александър Сано-Среброто.


- Може да се каже, че вие двамата сте в състояние сами да направите всичко в един филм...
- Надявам се... Но киното е колективна работа. Вярно, че се ръководи от продуцент и режисьор, но се прави от много хора заедно - художници, композитор, актьори, оператор, сценаристи... И когато сме на етап пиар и реклама, благодарни сме, че много наши приятели ни помагат за популяризирането на филма.
- Постигнали сте страхотна комбинация от финансиращи организации. Как успяхте да ги привлечете?
- Мисля, че това е най-нормалната конфигурация за заснемането на един филм, т.е. първо, спечелваш конкурс в своята държава. След това намерихме копродуценти, които харесаха сценария и идеята, те кандидатстваха в техния, германския фонд за кино. Кандидатствахме и в Евроимаж. Преди това спечелихме програмата "Медия", която е пак за развитие на проекти на ЕС, конкурс на БНТ и Столичната община. Нещата от продуцентска гледна точка станаха като по учебник. Но необикновеното е, че спечелихме всички тези конкурси за първи игрален филм, за дебют.
- Явно Борислав Чучков умее да убеждава. Не всеки може да го прави, особено режисьор...
- Да, режисьор не може, затова има продуценти. Смятам, че не е много правилно режисьорът да си е и продуцент. Борко е подготвен и знае как да прави нещата.
- На "Златната роза" спечелихте специалната награда на журито и две отличия за актьори - на Явор Бахаров и Ованес Торосян. По време на фестивала изразихте протеста си, като заявихте, че няма да се явявате на официалното награждаване и на пресконференции. Много тежко решение за всеки кинотворец.
- Решението беше взето единодушно, тъй като 20 години се борим не да взимаме от парите на данъкоплатците, а да има нормална финансираща система. Но до този момент нямаше чуваемост отникъде. А тъкмо когато в последните 2-3 години настъпи една промяна в закона, която позволи да се снимат 7 филма годишно, е безумие изведнъж да се спре финансирането. Беше ми много приятно да си поканя актьорите на фестивала, да се срещнат с публиката, но това не се случи. И ми стана мъчно, тъй като това беше първото публично представяне на филма.
- По сюжет в "TILT" ще се видят сегашните 40-годишни хора, но и зрителите, които са на 19-20 години. Какво е посланието ви към днешните млади?
- Посланието е, че човек трябва сам да избере и да реши по какъв път да тръгне, когато е на 19-20 години. То е универсално.
- Разбираемо и за чуждестранния зрител.
- Да, филмът е много комуникативен и разбираем.
- А каква е най-близката му фестивална съдба?
- Преди 2-3 седмици имаше няколко прожекции на фестивала в Санта Барбара, САЩ, след това в Гьотеборг, Швеция. Избран е в състезателната програма на "София филм фест", очакваме още покани.
- Винаги е интересно, когато двама братя правят едно нещо. Вероятно има и противоречия, но и гледане в една посока?
- Работата между братя е трудна, когато те са продуцент и режисьор. Защото продуцентът може да се съгласи и да направи отстъпки пред режисьора, които не би трябвало - от финансова гледна точка. Ако се подхлъзне по някакъв сантимент, че съм му брат, филмът може да закъса финансово. Много пъти сме се карали, много пъти сме си помагали, но всичко е балансирано. Важното е работата да ни доставя удоволствие.
- Как сътрудничихте с Лихтенберг и Форсайт по сценария?
- Те съветват, казват си мнението, но не се месят в сценария. Това се случи по една програма на ЕС, която събира източноевропейски проекти като сценарии и ги среща със западноевропейски специалисти. Да бъдат комуникативно направени и разбрани от западноевропейците - това беше целта на тази програма. Лихтенберг и Форсайт помогнаха много филмът да има интернационален привкус и значение.
- Музиката е писана от баща ви, който има опит в тази област. Какво е музиката за един филм - допълваща, емоционално оцветяваща...
- Беше ми изключително трудно с музиката. В киното тя трябва да се използва много внимателно, тъй като може да попречи на филма, да го направи сладникав, да го разводни, да разсейва. Не бива да изпъква, а да е в помощ на драматургията. Важно е как ще си обясним нещата с композитора, за да може той да влезе "под кожата" на филма.
- Компанията "Чучков брадърс" е известна повече от 10 години. Със сигурност опитът ви е помогнал, но снимането на игрален филм е много различно от досегашната ви работа.
- Това е наша мечта с брат ми отпреди 1989 г. Живеехме в един блок с Димитър Коцев-Шошо, Андрей Кулев, Найо Тицин, сестрата на Шошо, която е и монтажистка на "TILT". Бяхме в IV-V клас и мечтаехме да снимаме филми - първо с камера 8 мм, после на 16 мм в VIII-IХ клас. Искаше ни се, когато пораснем, да си направим киностудия и тя да се казва СИФ 309 - по номера на нашия блок (държавната киностудия беше СИФ Бояна - б.а.). Но всичко, което се случи след 1989 г., за което става въпрос и във филма, бе сблъсък за младите хора между мечти и реалност. Мислехме си, че става лесно и бързо, но се оказа, че не е така. Започнахме да се занимаваме със звукозапис на филмова музика, със снимане на музикални клипове, на тв програми... Но мисля, че това е част от нашето израстване и от пътя към нещо по-голямо, каквото е филмът.
- Занапред какво виждате - повече игрално кино или...
- Виждаме филми и реклами, телевизия, надяваме се да правим сериали - сега започва борбата за тях в големите телевизии. Хубаво е да произвеждаме и да си гледаме наши филми. Те стават много по-добри, ключът към това е и конкуренцията, но и броят на филмите, които се снимат годишно. Не може да искаме при два филма единият или и двата да бъдат много успешни.
- По едно време се говореше за сценарна криза.
- Имало е и такава. Посочете ми един сценарист под 40 години, който има осъществен сценарий. Няма такъв. И това е проблем също.
- Но при наличието на сесии на НФЦ понякога са се подавали повече от 100 сценария.
- Преди 3 години, когато ние кандидатствахме пред НФЦ, 30 сценария се бореха за 2-3-4-5 места. Миналата година имаше 60. Може би тази година има готови 90, само че те нямат възможност да кандидатстват, защото няма да има сесия, ще бъде нулева година. Наистина има много проекти, но това не означава, че всичките са добри. Може би готови за реализация са не повече от 5.
- Тогава как си обяснявате, че в последните години се появиха доста български филми, които събират многобройна публика и печелят награди по фестивали?
- Първо, филмите, които сега имат успех, са финансирани преди 3 години, преди да започне кризата. Успехът им се дължи на това, че продуцентите натрупаха повече опит. Второ, навлезе поколение с нови сили и нов, по-съвременен поглед към нещата, което направи първите си филми - Димитър Митовски, Камен Калев, Явор Гърдев, Стефан Командарев (той засне вече втори), сега излизат още 2-3 - "Кецове" на Валери Йорданов и Иван Владимиров, "Подслон" на Драго Шолев...
- Какъв шанс имат в бъдеще, предвид новата ситуация с финансирането и т.н.?
- Не, оттук нататък нямат шанс. Затова се надявам, че стачките и митингите, които се случиха за първи път от 20 години, ще постигнат нещо. Това правителство направи някои изключително негативни стъпки. Надявам се, че са разбрали грешката си, от известно време има някакъв диалог и желание да се промени системата, да стане, каквато е в цяла Европа.
- Изглежда, чашата на търпението е преляла, за да се стигне до улични протести...
- Преди това се опитвахме да пишем писма, да водим диалог, но явно не става. В цяла Европа има проблеми с финансирането на киното - то е някаква част от икономиката и трябва да се съобразява със състоянието на държавата. Но беше прекалено - да се напише, че ще се снима, "ако може". Ние се борим да се създаде фонд "Българско кино" - такава е системата във Франция, Италия, Унгария, Чехия и т.н. В този фонд да се акумулират средства от приходите от реклама по телевизиите, от киносалоните, процент от билетите, защо не и от печалбите на тотото, за да се създава национално кино.
- Което е част от националната идентичност...
- Представете си например да се превърнем в държава, която копира и всичко взима наготово от други страни. Искам през моя и на моето поколение поглед да кажа неща, които са важни за този период от моя живот в тази държава - какво и как се е случило, какво чувстват младите, какви са техните мечти. Нека да се правят и драми, и комедии, и забавно кино, и трилъри, екшъни, но да бъдат български. Трябва да има конкуренция, да има среда, трябва тези хора да работят. Не може режисьор да снима 1 филм на 8-10 години и да има 3 филма през живота си. Наистина това се превръща в хоби - за какво са тогава училищата, университетите по киноспециалности, нека да ги затворим...
- Книгата на Любен Дилов син излиза едновременно с филма. Зрителите на филма ще бъдат ли читателите на книгата?
- Задължително хората, които гледат филма, трябва да си купят книгата. В нея има конкретни неща от филма, но има и такива, които се случват с героите след края му. Любен Дилов много хубаво е чел "между редовете" на екрана и е написал неща, които ние не сме имали време да покажем. Той го е направил умело и изключително точно е усетил духа на филма.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ