Частни случаи

Като чета и слушам за "здравната реформа", ме напушва смях през сълзи. Щели сме да подобряваме ефективността. А в какво се изразява "ефективността", която ще подобряваме? Вестниците са пълни с материали за здравно неосигурените. Били близо два милиона. Имало проблем. Какъв? Ами, тъй като не плащат осигуровки, държавата не можела да поеме лечението им. А на осигурените държавата поема ли лечението?
Ето два случая с хора, които цял живот са се осигурявали - баща ми и майка ми.
През януари т.г. татко получава задух, световъртеж, два пъти пада без ясна причина. Тръгваме по установения ред - личен лекар, специалист. Предположението - анемия. Направление за хоспитализация и изследвания. Приемат го в държавна болница.

   Медицинският персонал - любезен, внимателен, грижовен

Изследванията показват страшна диагноза. Необходимото лекарство го няма. Съветват ме да отида в Турция или Гърция, за да го купя. Подготвям се за път. За всеки случай проверявам чрез познати в посолството ни в Анкара дали лекарството го има по аптеките. Лекарството от доста време го няма. Проверявам чрез познати, които живеят в Гърция, за същото. Лекарството и там не се продава. Произвеждало се в Англия. Свързвам се с посолството ни в Лондон. Лекарството го имало, но не може да се купи просто с рецепта. Трябвало комисии на място заради сериозни странични ефекти. Правя запитване в Македония и Сърбия. Накрая мои приятели го намират в Букурещ. Бърза поща. Нося го в болницата. Оказва се, че са започнали лечението със заместител. Слагам лекарството в шкафа. След десетина дни ми казват, че трябва да изпишат татко. Пътеката толкова време позволявала. Намирам супервръзки. Оставят го още няколко дни. Много хора чакали. Много млади хора чакали. Изпитвам угризения - млади хора чакат, а баща ми, на 84 години - лежи и заема място. Няма как, трябва да го изпишат. Персоналът - любезен и внимателен. Изписват го безпомощен, не може да се движи, почти не може да говори. В епикризата пише "С подобрение".
А сега, накъде? Вкъщи е невъзможно. Трябва му лекарско наблюдение и грижи като за бебе - на стокилограмов мъж.

        Естествено, хоспис

 Препоръчват ми един - бил много добър. За 380 лева на десет дни, без да броим лекарства, памперси, постелки, гумени ръкавици и прочие. Персоналът - любезен, внимателен, грижовен. След три седмици баща ми умира.
В началото на октомври майка получава тежък инсулт. Безпомощна - нищо не може да движи, освен едва-едва едната си ръка. Почти не може да говори. Паникьосан, звъня на първия болничен номер, който намирам в телефона си. Не знам защо не звъня на "Бърза помощ". От частната болница пращат линейка и я настаняват. Персоналът - любезен, внимателен, грижовен. Питам ги: "Ако бях звъннал на "Бърза помощ"?" "Нямаше да я вземат, много е стара". Сигурно говорят глупости. Правят си реклама. Злословят. За десет дни - 1300 лева - легло, обслужване, вливания, скенер, ЕКГ. Трябва да я местя - темпото на сумата е непосилно. Отивам в друга частна болница, която за разлика от първата работи с касата. Обясняват ми, че могат да я вземат по пътека, но няма да й направят необходимите изследвания. "По-добре е да си платите пакет". "Колко?". "За четири дни - 1200 лева. И още 250 допълнително". "Благодаря!" и кръго-ом, марш! Този път ми трябва време, за да намеря по-евтин хоспис. Намирам точните хора и настанявам майка в държавна болница за по-прецизни изследвания и за... пестене на пари. Лекарите - изключително любезни и внимателни. След четири дни ми казват, че трябва да я прибирам. Можело още най-много два-три дни. Пътеката... касата... евентуалните проверки. А и много хора чакат. Благодаря им искрено. Четири-пет дни, кой ти ги дава. Та това са 500 лева. Намирам хоспис, два-три пъти по-евтин от другите, които обиколих. 600 лева на месец. Плюс два пъти седмично рехабилитация, плюс това-онова - 800 лева. Взимам заем от приятел.
 С хората от частната линейка вече съм приятел. От легло до легло. Дори им давам малък бакшиш - едни усмихнати, внимателни. Лекарите и санитарките - любезни и грижовни. Майка, междувременно, вече говори така, че й се разбира лесно. Нещо капризничи, нещо е недоволна. "Няма ли по-добро място?" "Има", казвам.

"Има едно за 3000 лева на месец, искаш ли?"

Тя мълчи. След минута проронва: "Това място е за майки на банкери". "Отлично, вече си с всичкия си. Нещата са ти ясни, ти си майка на философ".
Като мълния, ясна и бърза, ми светва адекватното определение за нашата държавна здравна система: "Ако си много болен, тя е помощ, която ти осигурява няколко дни, за да намериш пари".
Сега се чудя, като минат няколко дни, какво ще правят близките на Христо Мутафчиев, шефа на Съюза на артистите, след този тежък инсулт? Държавата ли ще го държи, докато се изправи на крака? За това са нужни месеци. Ами пътеката... касата... проверките? Ами другите, които чакат? Или ще намерят хоспис. По-евтин - все пак Христо е артист.
Проблемът бил здравнонеосигурените... Щели да подобряват ефективността... Сигурно ако имаш хрема или главоболие, държавата ще се заеме до пълно излекуване.
Парите за здраве недостигали. Сигурно е така. Касата излезе с информация, че през 2006 г. хоспитализациите са били 1,3 млн, през 2009 г. - 1,76 млн, а през 2010 г. се очаква да достигнат 2,08 млн. Болен народ. Стар народ. Добре де, като не достигат, защо политиците говорят за излишък в НЗОК? През 2009 г. бил 860 млн. лева, през тази година щял да бъде над 800 млн.

         Какво е излишък?

Като си построя къща и останат тухли в повече, те са излишък. Може ли едновременно да не ми достигнат керемиди за покрива и да ми останат излишни керемиди? Аз, като философ, казвам, че не може. Ще вкарам пари в банката, след като си нахраня и облека децата, платя си тока, водата и данъците. Може ли семейството ми да е гладно, а аз да направя влог с "излишните" пари? Това понятие "излишък", когато системата крещи от недоимък, от коя дисциплина е, от коя сфера на знанието?
Да речем, че това недоразумение с излишъка го няма. Всички пари са в системата. Ако има пет лева за пет болни от инфаркт или инсулт, какво се прави? Дава се на всеки по един лев и петимата умират. Просто лев за лечението не достига. Не е ли по-добре да се подбере един от петимата и да му се дадат пет лева, които, да кажем, стигат за лечение? А-у-у, какъв цинизъм! Как така ще се даде на един? Ами другите? По-справедливо, по-конституционно, по-хуманно и по-разбираемо е и петимата да умрат. Като сме я докарали дотук, да приложим г-н Малтус. Естествен отбор. Старите и болните да освобождават място. Да се изплаща всичко за лечението на непълнолетни. Ако остане нещо - продължаваме с лечението на тези до 40-годишна възраст. И така нататък. Това все пак е решение някакво. И тъй като политиците не искат да говорят за ужасни и неконституционни решения, говорят за "реформа" и за "подобряване на ефективността". Като оня, който срещнал две мечки в гората, затворил очи и започнал да се моли. И тъй като бил запознат, извадил най-ефективните молитви.
Като няма достатъчно пари, държавата защо не ги намери? На мен като ми свършат парите и имам неотложни разходи, взимам назаем. После го връщам. Защо държавата не направи вътрешен заем? И без това милиарди спестявания стоят по банките. Естествено, ще предложи по-добри лихви. И ще ги връща, когато икономическата ситуация се нормализира. Защо не обложи с по-голям косвен данък луксозните стоки? Защо не въведе прогресивното данъчно облагане? На чичо взимат 10%. На Левон Хампарцумян, дето месечната му заплата е 200 хил. лева, също. Питайте г-н банкера, може би той ще се съгласи и на 20%. Ще прояви разбиране. Питайте го и за 30%. Със 140 хил. месечно сигурно ще върже двата края. Виж, Цветелина Бориславова, която се разписва само срещу 60 хил. лева, може и да не се съгласи. Срам не срам обаче, питайте и нея. Облагате туризма със 7% ДДС. Откъсна ви се от сърцето за в бъдеще да го вдигнете на 9%. Защото е стратегически и трябва да привличаме туристи. Аз пък твърдя, че производителят на мляко  също е стратегически и че трябва да привличаме хората всеки ден да пият мляко. Производителят на лекарства също е стратегически, защото колкото повече болни, толкова икономиката ще бъде по-слаба. Ами хазартът? Нека спечеля джакпота, пък ми вземете 20%! Защо дивидентите да се облагат само с 5%?
    Не, не, не пипайте богатите. Те са локомотивът на живота.