16 Ноември 2024събота22:11 ч.

ГЛОБУС

Брюкселско танго по време на пандемия

EС отпуска 540 милиарда евро на страните-членки, но сблъсъкът между "спестовниците" и "прахосниците" застрашава единството му

/ брой: 79

автор:Зорница Илиева

visibility 2147

Щом в страна като Япония, завиден ценител на традиции, красота и природа, вплетени във вековната й история, властите са решили  да премахнат цветовете на хиляди разцъфтели лалета в обичан парк, за да не го посещават масово хората, значи  на този етап Covid-19 е парализирал умствените способности на управляващите по цял свят. Свят, който е изправен пред неочакван политически и икономически пейзаж и то при видими поражения върху психично-емоционалното състояние на гражданите следствие наложена изолация по домовете. ЕС осъзна, че за да има бъдеще в тази критична ситуация трябват спешни всеобхватин общи действия и се реши на различно брюкселско танго. Не само защото е крехък баланса между предприетите крути мерки срещу коронавируса и недоволството на гражданите, а защото сега се решава съдбата му. Ясно е, че ако мерките не са внимателно преценени и не устройват като цяло страните-членки и хората, тогава пропастта между тях ще донесе  разпад.

 

Първите сигнали дойдоха от Италия,

 

където разочарованието от ЕС бе ясно изразено и призивите за напускане не бяха малко, защото не се получи европейска помощ в началния етап на вирусната епидемия.  Брюксел бе принуден да се мобилизира в условия на опасения от политически рискове като следствие от коронавирусния пожар и то в условията на върлуваща рецесия. Евролизерите проведоха поредица от срещи на различни нива на страните-членки на ЕС с цел изглаждане на разногласия, приемане на общи мерки срещу вируса, начини за облекчаване на приложените изолационни мерки и изход от тази нова драма за Европа. Вирусна драма, която наистина превръща КОВИД-19 в мощен политически субект и определено подава сигнали, че се засягат основите на самото съществуване на ЕС. Защото след икономическата криза от 2008 г, мигрантската криза, след заплахите на радикалния ислям, водените хибридни войни и натиск от страна на геополитическите процеси, корона-епидемията отново раздели Съюза, предизвика конфликтни реакции и раздели европейците по начин, който трудно се прикрива.

Срещата на върха от 23 април бе 4-та  за последните вирусни седмици и бе посветена на изглаждане на различията вътре в ЕС в ситуация на стрес-тест, който изведе на повърхността дефицитите на общността. Факт е, че в ситуация на обявена пандемия националните правителства в Съюза постъпиха егоистично и предприеха самостоятелни мерки за спиране разпространението на вируса в страните си. Това показа, че отново

 

излиза на дневен ред въпроса за същността на Съюза.

 

Дали  да е своего рода единна държава или да е общност от национални държави.  Реакциите в епидемията бяха по-скоро действия на обединени в свободен съюз национални държави, но ако се предпочете другия път – на висока интеграция с цел запазване на геополитическа роля - дали това няма да е адекватния отговор в ситуация на кризи? Особено като се има предвид, че някои аспекти на глобализацията, най-вече в икономическата област, без съмнение заплашват не само интеграцията в ЕС, но и ролята му на сериозен суверенен играч в международните дела. При това всички са наясно, че пандемията ще пренареди света. В такъв случай няма съмнение, че трябва да се отговори с решителност, единство, солидарност и мобилизация на всички ресурси на страните - членки и Съюза като цяло. Особено след като няма място за нормален бизнес във вирусната ситуация, а човешките загуби предизвикват паника. И след като не всички пострадаха по един и същ начин, не всички ще могат да възстановят икономиката си бързо.

От Брюксел казват, че европейският план за възстановяване трябва да се базира на солидарност, кохезия и конвергенция и от функциониращ единен пазар се нуждаят всички граждани на ЕС. Предлага се пътна карта, която се фокусира върху това какво може да се направи в ЕС на този етап, за да се възстановят страните-членки. Търси се гъвкав подход, но без да се знае докога ще продължи стихията КОВИД-19. Говори се виртуално, че възстановяването трябва да включва всички и че това ще е отборно усилие. Подчертава се, че предлаганите мерки не трябва да загърбват ценности и права, които са основополагащи за ЕС, включително върховенството на закона.

На европейците обаче тези слова звучат абстрактно, като кухи фрази без покритие. Те са парализирани от страх да не загубят работа, да нямат възможност в близко бъдеще да се срещат с роднини и приятели, да пътуват, да се радват на слънце и въздух като „едно време”, да вярват в капацитета на здравните системи и способностите на науката. На което Брюксел отговаря, че успешното възстановяване изисква общи действия при спазване на 4 принципа: изцяло функциониращ и възобновен единен пазар, безпрецедентни инвестиционни усилия, глобално действие и функционираща система за управление. Тези действия включват възстановяване на веригите за доставки, осигуряване на стратегическа автономия на ЕС чрез динамична индустриална политика, която да доведе до независимост от внос от 3-ти страни, по-добра инфраструктурна систама, включително здравна,  обща селскостопанска политика и т.н. Всичко това като част от общ нов план  „Маршал” за поддържане на непрекъсната стратегия  за развитие.  И то при координирани усилия за инвестиции на европейско и национално ниво, при мобилизация и на частни средства. Подчертава се, че ЕС не може да действа в изолация, че вирусът напада всички и не признава граници, независимо от политически привързаности. Един вид ЕС като глобален играч има отговорност да спомогне за единен отговор и международен ред основан на правила възприети от партньорите в ООН, Г-20, Г-7, Световната търговска организация. Да може да осигури помощ за страни в нужда, силно партньорство с Африка и близките съседи. Сигурно затова има решение за отпускане на помощи на Албалия в размер на 180 млн евро, на Босна и Херцетовина 250 млн, Грузия 150 млн, Йордания 200 млн, Косово 100 млн, Молдова  100млн, Черна гора 60 млн, Северна Македония 160 млн, Тунис 600 млн, Украйна 1.2 млрд. Красноречива политика, но трябва да се има предвид, че тези фондове ще се предоставят за 12 месеца и то като заеми при много благоприятни условия. Предоставят се за покриване на незабавни финансови нужди, за да се постигне икономическа стабилност и да се насочат ресурси за предпазване на гражданиет и преодоляване на икономическите последици от коронавируса.

В същото време възникват въпроси как да се реагира, когато анализи твърдят, че една от целите напоследък на Вашингтон е

 

„ЕС да зачертае Китай от своя икономически живот”,

 

което е следствие от водена търговско-икономическа война между САЩ и Китай. Несъмнено президентът Тръмп наистина се нуждае от съюзничеството на ЕС в  битката с Поднебесната на икономическия терен. Само Великобритания не стига, а вниманието към срив на германската икономика с цел поставяне на Европа под контрол не е гарантино като успех. И прилича на спекулации, които ще изискват време за доказване. В това отношение приглася генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който казва, че е недопустимо Пекин да има стратегически инвестиции на Запад и призовава Брюксел да преразгледа своите търговско-икономически отношения с Китай. Цели се стопиране на стратегията „един пояс, един път”. Това в период, когато всички пострадали от коронавируса страни търсят доставки на компоненти за справяне с вируса от Китай. И ползват опита му в битката с КОВИД-19. Отделно е помощта, която Пекин реши да изпрати на страни като Италия, Сърбия, Босна и Херцеговина или Гана в Африка. Дори и да е част от т.н. „мека сила”, тази помощ е решаваща в трудни моменти, когато власт и общество като цяло са парализирани от неочакваната вирусна криза. И са изчерпали финансови и здравни системи. Отложено е за по-късен етап да се анализират опитите да се привърже Брюксел към политика на санкции към Пекин или да се подкрепят заплахи с обявяването му като причинител на коноравируса и „скриване на данни за епидемията”. Което си е част от играта за роля №1 в света.

На този етап обаче справянето с пандемията е първа точка в дневния ред. Без да се пренебрегва фактът, че става въпрос за политики в период на предизборна кампания за втори президентски мандат във Вашингтон. Ясно е, че ако САЩ успеят да върнат част от изнесените в Китай производства и то с цел „сами да станат световни износители”, както вече бе обявено от някои наблюдатели, тогава геополитическите игри стават още по-непредсказуеми. И ЕС ще бъде под натиск и то не само за отказ от 5 G-мрежите и стратегията за „новия път на коприната”. Известно е, че Пекин в такива ситуации не бърза и не прави резки движения, защото „знае какво иска Белият дом”. Пословично е китайското търпение и тяхното наказание с капката вода върху  нечие чело.

По същото време германската канцлерка Ангела Меркел проведе в навечерието на срещата на върха телефонен разговор с Владимир Путин и се разбра с него за

 

„тясна координация на международните усилия

 

във връзка с коронавируса при активното участие на СЗО, за поддържане на двустранен контакт между специализираните министерства”. И разбира се, че са си говорили за Украйна, където Саакашвили щял да бъде вицепремиер при тежка икономическа криза, за Сирия и Либия, където битките са в разгара си. Меркел и Путин се уверяват в поддържане на нормални двустранни отношения и показват различен прочит на връзки, които са в унисон с национални интереси.  Сякаш в отговор на други спекулации, че на ход е нова ос – Москва, Пекин, Берлин. В ситуация на пандемия и хибридни войни какво ли не се среща в информационните потоци. Особено като се знае, че всеки се стреми към страни, от които може нещо да се вземе. Известно е от историята.

В тази рамка на геополитически процеси и битки за влияние важният въпрос е дали на последната среща на върха се постигна  успокояване на европейските пазари в условията на вирусна парализа и е реализирана „сделка между Севера и Юга на Европа”. Дали  „извънредното положение” като режим на ограничения срещу разпространението на КОВИД-19 е изиграло вече ролята си, защото е видно, че гневът на гражданите чука на вратите. Зомбирането чрез онлайн контакти, обучения или страхови внушения като у нас с редовни брифинги няма как да не предизвиква недоволство и протести. Швеция пък доказва, че и при либерален режим последиците от вируса са еднакви с тези в страни с изолация.

 

По време на вирусната криза ЕС и не успя да убеди гражданите, че е стабилен.

 

Старият спор между страните на север, които са известни като „спестовници” и от Юга, наричани „прахосници”  се възроди в дебати „за или против” грандове или кредити. А точно те са в основата на мерките на Брюксел за подпомагане на членките за изход от вирусната криза. Ако са грандове или общоевропейски ценни книжа, наричани корона облигации, средствата ще се набират при общи гаранционни задължения на всички страни -  всички ще участват като гаранти в предоставянето на средства на закъсалите страни. Германия и Нидерландия са против такова решение, защото „не искат да плащат чужди сметки”. Твърди се, че нашият премиер косвено ги е подкрепил.

Ако са кредити или заеми, страните ще разчитат на собствени сили за изплащането им (таванът на собствените ресурси трябва да е до 2% от БВП, при досегашния 1.2%), макар и при облекчени условия, гарантирани от ЕЦБ и изплащани чрез фонд.  Без съмнение решението за създаване на Европейски фонд за възстановяване в помощ на икономиката на ЕС след пандемията е крачка в правилна посока. Особено след като се осъзнаха мащабите на рецесията. И след като БВП на всички страни в Европа се свива. Свързването на този фонд с бюджета на ЕС, по който няма единомислие и ще се приеме за 7-годишния период някъде към началото на 2021 г, е гаранция, че въпреки предвиждан спад на икономиката в еврозоната от 15% (според Кристин Лагард), Брюксел разчита на единомислие и единство при взимане на решения.

Решения, които се взимат трудно, когато става въпрос за пари. Прието е да се отпуснат 540 млрд евро в помощ не само на загубилите работа. Добро начало. Следва до 6 май ЕК за изготви план за действие с конкритика за начините и стъпките на прилагане.

Брюксел обича да спазва принципа две напред, едно назад. Като в тангото. В настоящата ситуация почти е сигурно, че ще намери компромисния начин за пресечна точка между Севера и Юга.  Очаква се ЕК да предложи смесица на двете идеи. А Меркел да спази обещанието, че ще увеличи германските вноски в бюджета на ЕС.  Поне за да опровергае испанския премиер Педро Санчес, че ако няма солидарност, ЕС ще се разпадне.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ