Без съвест и закон

Случайно видях как група малки ученици, очевидно доведени групово, слушаха учителката си, която им разказваше нещо пред паметника на Цар Освободител. До тях екскурзовод обясняваше на английски на 5-6 чужденци защо е поставен надписът "Царю Освободителю/Признателна България" и че Александър II получил прозвището си заради отмяната на крепостничеството през 1861 г. Надпис на паметника обаче... нямаше. Конникът стои напето, заобиколен от пъстри плакати срещу Орешарски и Станишев, оградили го като в цигански катун насред София. Постаментът - увит с бял парцал с изписан в черно текст от химна, облепен с лозунги от две страни; между челните фигури на барелефа - втъкнат бял лист с разкривен надпис: "Оставка!" На гранитните плочи отпред - бял роял и урни за подписки. Истински паметник на простотията ни баш в центъра на София.     
Хората протестират за много неща в много страни. Но никъде в цивилизования свят държавата не прощава, ако някой омаже или оскверни паметник. А нашият емблематичен за столицата монумент, дето го има по всички рекламни картички за България, вече месеци е накичен бойно като броненосеца на Ленин на Финландската гара. След три дни той става на 106 години - открит е на 30 август 1907 г.
Ще кажете - цяла София е под гнета на хаотични, от никого неразрешени протести, нарушаващи сто закона, стотици хиляди не могат с часове да стигнат до дома си, а кметът Фандъкова - ни лук яла, ни лук мирисала. Та един паметник ли ще я накара да се сети, че е служител на столичани, на реда и на държавата. Впрочем преди много години учени предупредиха Йорданка Фандъкова, че паметникът на Цар Освободител се окислява и в един момент ще се срути; от БАН - както е отсреща - предложиха да укрепят метала. Нищо. И щеше да се срути, ако в един момент Русия не даде 1,2 млн. лв. за пълна реставрация на паметника. Което не попречи на кметицата да се нареди достолепно на снимките при откриването му миналата година. Сега оскверняването му изобщо не й прави впечатление. А иначе законът третира хулиганското опаковане и облепване на паметник на културата като "нарушаване на целостта му" и това деяние е наказуемо.    
Знаете ли защо в България се сринахме и стигнахме до дередже, което ни една държава не позволи? Защото загубихме паметта и ценностите си като народ. От друг сой сме били през 1892 г., когато опълченският корпус на Стоян Заимов създава инициативен комитет, оглавен по-късно от княз Фердинанд, в който влезли столичният кмет, представители на руската дипломация у нас, министърът на просвещението като пратеник на правителството, опълченци, общественици, депутати, преподаватели от Висшето училище. Първите 50 000 лв. дал за паметника князът, Десетото народно събрание дарило 300 000 златни лева. Направил е монумента прочутият флорентински скулптор Арнолдо Дзоки, изобразените от него каменни портрети на пълководци и на сцени от българската история са образци на световната пластика. А Дзоки бил избран... след конкурс, в който участвали близо 90 скулптори от 13 страни! Журито от мастити творци от Европа, Русия и България оглавявал Фердинанд. Държавата дала 60 хил. златни лева за него. Сиреч - осъществяването на идеята е било всенародно дело, на всички власти и на народа. Пред инициативния комитет Фердинанд казал: "Всред отпадането, от ден на ден по-голямо, на стремленията и вярванията, в една епоха, когато съвестта и идеалите отстъпват, уви, на бруталния егоизъм и на тържествуването на разни апетити и интереси, честта се падна на най-младия между народите на стара Европа, на измъчвана от много бури България, да докаже на своите по-стари сестри, че благородното и безкористно чувство може още да вирее в един народ и да направи да процъфтява в неговото сърце най-чистата и най-рядката добродетел: признателността".
Та пред този паметник - на най-представителното място в София, до 1944 г. са се покланяли на всеки Трети март царят, правителството, Синодът, учени, общественици, народ. Като един. Едва ли знаят тези неща т.нар. протестиращи, които безхаберно оскверняват съвремие, минало, че и паметта за него.
А това, което представляваме днес като човеци и като народ, е направо описано от председателствания от Фердинад комитет за паметника на Цар Освободител в едно писмо до кметовете в страната, с което ги зове за присъстват при откриването: "Народ без история е безименна и безформена маса, негодна за прогрес и велики дела - тълпа без скъпи спомени за миналото и без светли идеали за бъдещето; а историята на един народ не е друго нещо, освен скъпите за сърцето му спомени за важните събития, които е преживял той..."