Жената
/ брой: 53
Тази година календарът си направи шега - Осми март и Тодоровден се събраха в едно, та що някъде да не направят женска кушия. Имаме си амазонки. Е, не като ония, за които пише проф. Иван Маразов. Героинята на книгата му "Амазонките" (изд. "Захарий Стоянов") е "свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях". Тази митологична фигура познаваме от литературата и изкуството на Древна Тракия, тя обитава митологията и иконографията на древните траки, което проф. Маразов убедително показва. Но интересът към амазонката е колкото на учените, дваж повече на феминистките, които са я превърнали в "метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм". "Антимъжката" жена-воин за тях е идеал и модел на поведение. Но модерният феминизъм се е отказал да налага матриархата, занимава се с понятията "мъжественост" и "женственост" като два равноправни примера за ограничаване на човешкия потенциал. И главен враг на феминизма днес е хиперсексуализирането на мъжкото и женското тяло в медиите, особено в рекламите и масовата култура.
Както и да го въртим и да сучем, няма как жената да не е в сянката на мъжа. Нали Бог създаде най-напред мъжа (Бит. 2:15), а след това, докато той спеше, му взе едно ребро и от него създаде жената (Бит. 2:21 ). Народната вяра пренебрегва реброто. Било му скучно на мъжа да живее сам и се оплакал на Господ, който решил да го избави от самотата, като направи жената. Не било лесно, тъй като бил похарчил целия материал, за да сътвори мъжа. Но нали е Господ, намерил му колая. И ето как направил жената: "Взел няколко слънчеви лъча, червените цветове на залеза, пъргавината на катерицата, игривостта на котето, гласа на славея, доверието на пилето, топлината на мекия пух, парещия жар на огъня, крехкостта на леда, тревогата на сърната и сладостта на меда." Всичко това Господ смесил заедно и после, за да не е много блудкаво - прибавил студената светлина на звездите, бързото процъфтяване на розите, непостоянството на вятъра, страхливостта на заека, ината на магарето, ревнивостта на тигъра, отмъстителността на осата, отровата на змията, жилото на скорпиона, безпощадността на лъва. После Господ разбъркал всичко това и от сместа направил фигура, на която вдъхнал живот, дал я на мъжа и му казал: "Вземи я такава, каквато е, и никога не се мъчи да я променяш. Живей добре и се мъчи с нея, докато умреш." Не е много за празник тази приказка, но не аз съм я измислил. Записана е от учителката Елеонора Борисова в родопското село Старцево. Така народът се е опитвал да си обясни необяснимото - жената.
Ние, днешните мъже, не хвърчим по небесата, оставили сме на "мъжемразките" митологията, въпреки античната мъдрост, че коварство е заложено в жената - "още в сърцето на първата - Пандора, и достига върха си в осъдителното поведение на Хубавата Елена". А в народните митове търсим мъдрост. Още ни тежат веригите на патриархата. "Здравейте, моски, и вие там вотре, женски!" - казвал в Родопите гостенинът, престъпил прага на чужда къща. Мястото на жената е било "вотре", край огнището, да ражда и отглежда деца, да пере и чисти, да се грижи за дома. Затуй тя е "бела" и "слънце не видела". Някога се е знаело, че "на мъж и на запрегнати волове път не се минава", в задругата пък е било отредено какво е мъжка и какво женска работа.
Ние, днешните мъже, тъпчем грешната земя, едни - скъсали с патриархалното мислене, други - още не съвсем, но разбирането ни за "другостта" е съвсем друго. И мислим повече за различията в социума, които са преодолими, убедени, че отликите в "биологическия пол" са ни дадени свише. Макар че в новото хилядолетие брачната институция не е същата, тя вече не свързва само мъж и жена, има и други опции, както сега е модно да се казва... Могат да ме обвинят в политическа некоректност, но ще напомня, че в Швеция въведоха неутрално лично местоимение hen, което добавят към han (той) и hon (тя). Затънах в блатото на тема, заради която във форума ще бъда наречен на какво ли не - от папуняк до комунист, макар че още не съм написал думата "обратен".
Странното е, че жената, обявената от древните едва ли не за "грешка на природата", ражда живота. Тя е преди всичко майка. Пред майката цялото човечество се покланя благоговейно.
Приемете този импровизиран опус като поклон пред жените, поне към тези, които признават празника, завещан ни от Соца, макар че наруших заклинанието на големия народопсихолог Найден Шейтанов "За Вселена, за Земя и за Жена би се разказвало най-много, ако се мълчи". Въпреки това ви очаквам на тази страница следващата сряда, когато ще поразмишлявам за равнопоставеността на половете.